Тодорова: Държавата трябва да спре да гледа на финансирането на БАН като на социална помощ

По думите й институцията изпълнява стриктно препоръките да търси външно финансиране по редица международни проекти и програми и то надхвърля сумата от 55 милиона лева, но има фундаментални клонове на науката, за които просто няма възможност да се осигурят средства по това направление, а и финансирането по външни програми не може да се използва за заплати или поддръжка на базата, което силно демотивира особено младите кадри.

ДСБ, СДС, АБВ и "Движение 21" трябва да напуснат централите си в София

Областната управа на София ще изпрати официално предизвестия до политическите ръковдство на СДС, ДСБ, „Движение 21” и АБВ с...

Прочети повече

Техните заплати са унизително ниски на фона на квалифицираността им и положения труд и на практика са малко над минималното трудово възнаграждение. „Това, че заплатата на един млад асистент е близо до минималната, а на един професор е малко по-висока от това, не дава възможност тези хора да са достатъчно уверени в себе си. Това, което е нужно е държавата да оцени потенциала на учените, защото всеки, който прочете внимателно отчетите на БАН ще види колко много се постига всяка година, във всяко едно научно направление.

Тези доклади обаче остават сами за себе си, а държавата не желае да се ползва от този научен капацитет, с който разполага. Проблемът е, че има едно управленско високомерие. На учените от академията се гледа като на социален проблем. Прави се толкова, колкото временно да се потуши, образно казано, пожара, да се подсигури един екзистенц-минимум за учените с надеждата, че нещата ще се решат по естествен път, защото възрастните учени се пенсионират, а млади учени не постъпват заради минималното заплащане“, посочи тя. Според д-р Тодорова друг сериозен проблем е, че над 98 процента от българския бизнес е дребен и среден, а много малка част от останалите около 2 процента големи предприятия заделят средства за иновации.