Село Житница кани село Смилян да се побратимят

С видеоклип, който е като в сцена от стар филм, излиза мъж с таке, елек, разкопчана риза и вратовръзка. Зад него, облечени като през Възраждането, са наредени съселяните му. Жена държи на поднос куп наденици. Мъжът казва следното:   

„Ние сме от село Житница –селото на наденицата“. Възрастен човек застава пред камерата и наднича отблизо в нея. В един глас всички му крещят да се махне от там. Той се отстранява, а мъжът с такето продължава:

„Ние искаме да отправим обръщение към село Смилян – селото на боба. Вашия боб всеки го знае! Ние правим наденици, вкусни наденици! Открай време сме в една чиния! Да вземем да се побратимим!"

Всички го подкрепят: „А, така де! Да си станем боб с наденица!“.

На преден план излиза дама със сукман и наметнат плетен шал с думите:

„Ама не познаваме никой там, а те май са сменили и кода. Затова правим този клип, за да го пуснем в интернет. Може някой от Смилян да го види и да го покаже на кмета там. И всеки да го праща, щото не се знае кой кой познава! Това е! Хайде сега да си направим една снимка!“.

„Ние от село Житница искаме да припомним на всички, че освен какво да ни разделя, има и какво да ни събира. Че когато всеки си намира повод да обърне гръб на другия, ние търсим поводите, които ни събират на една маса. Че когато помежду ни има разстояние, то е там само за да изчезне. Затова каним село Смилян да направим това, което две български села никога не са правили. Да се побратимим. Пък да съберем на една трапеза легендарния смилянски боб и вкусната житненска наденица и да празнуваме ония поводи, които си нямат празник – селата, които се събират, храната, която носи българския вкус, нашия си боб и нашата си наденица. Ей това всички го обичат!“.