България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
24 септември 1918 година: Избухва Владайското въстание
На този ден през 1918 година избухва Владайското въстание, известно още като Войнишкото въстание. Зад него стоят дезорганизирани части от българската армия, които се вдигат на бунт след поражението при Добро поле.
След като на 14 септември Антантата настъпва по Южния фронт, 4 дни по-късно той е пробит. Войските при Добро поле, които търпят поражение, отстъпват към старите територии на България.
Първите бунтовнически отряди от недоволните войници стават факт на 24 септември. Бунтовниците решават да предприемат поход към столицата като целта им е виновниците за войната да бъдат наказани и правителството да бъде свалено.
Още в деня на избухването на бунта бунтовниците достигат Кюстендил и успяват да арестуват офицерите от главната квартира на Действащата армия. Близо 5000 метежници се събират на път към Радомир. В създалата се ситуация цар Фердинанд и правителството търсят изход по мирен път.
Прочетете също: 1 септември: България обявява война на Румъния
На следващия ден Райко Даскалов и Александър Стамболийски са освободени от затвора. На 26 септември те заминават за Радомир като целта им да разрешат конфликта по мирен път, възползвайки се от популярността си сред войниците. Но неочаквано Райко Даскалов решава да оглави бунта. Малко след него и Александър Стамболийски променя позицията си.
На 27 септември войниците посрещат с радост новината, че монархията е свалена и България става република - образувана е Радомирска република. Бунтовниците обявяват Александър Стамболийски за председател на временното правителство, а Райко Даскалов за главнокомандващ. Започва трескава подготовка за настъплението срещу София. Бунтовниците се придвижват по шосето от Радомир през Перник за село Владая.
Още на 25 септември правителството разполага в столицата 11 пехотни роти с 12 картечници, батареи и конни ескадрона, като повечето от тях са от юнкери от Военното училище. 217-а немска дивизия също се включва в подкрепление. Военните части се разполагат между склоновете на Витоша при село Княжево и района на квартал "Захарна фабрика".
Генерал Савов дава обещание за предоставяне на влакове на отстъпващите части, с които войниците безопасно да бъдат транспортирани до вътрешността на страната.
На 28 септември около 10 000 въстаници удрят правителствените войски, разположени по линията Княжево – Горна Баня – Бояна. Междувременно в "Захарна фабрика" пристига влак с войници, които откриват огън, въпреки опитите за мирни преговори с тях. В отговор на атаката влакът е подложен на обстрел, при който загиват много войници.
Ден по-късно Даскалов поставя ултиматум да получи властта до 6 часа. След изтичането на този срок три колони от въстаници настъпват към София. Колоната на Даскалов успява да превземе село Княжево. Другата колона се насочва към билото на Люлин, откъдето удря правителствени войски, разположени в Горна баня. Боянският редут също е атакуван от всички страни. Настъплението е спряно привечер.
През това време правителствените войски се подготвят и рано сутринта на 30 септември атакуват въстаниците. Бунтът е окончателно потушен на 2 октомври.
Във Владайското въстание загиват около 400 бунтовника. 30 са жертвите от правителствените войски, а броят на ранените е 98.
