Приетата през 2020 г. Национална стратегия за безопасност на движението по пътищата не е успяла да се превърне в реален инструмент за работа на институциите, а голяма част от заложените мерки така и не са изпълнени. Това е основният извод в новия доклад за състоянието на пътната безопасност, изготвен от Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата".
Според анализа, въпреки че между 2020 и 2026 г. са приети и оценени седем годишни плана за действие, изпълнението им често е било формално. От агенцията подчертават, че това не означава липса на дейност по темата, а показва, че напредъкът зависи твърде много от инициативата на отделни администрации и служители, вместо от последователна държавна политика. Още: Как да опазим децата на пътя: Адв. Елица Буенова за промените, които пак предлага държавата (ВИДЕО)
Стратегията остава на хартия
В доклада се посочва още, че ключови реформи в областта на пътната безопасност са били отлагани с години. Сред основните причини за това са политическата нестабилност, слабият институционален ангажимент към поставените цели, административната пасивност и недостигът на експертиза. Според авторите именно тези фактори са попречили на страната да следва заложената във "Визия 0" цел за намаляване на жертвите по пътищата.

Докладът обръща внимание и на т.нар. "нормативно-изпълнителски разрив" - ситуация, при която стратегии, планове за действие и решения на Министерския съвет съществуват, но не водят до реални промени на практика. Според анализа това създава усещане за формализъм вместо за ефективност и подкопава общественото доверие. Още: Какво трябва да направите след инцидент на пътя
Планове има, резултати - не
Като изход от ситуацията Държавната агенция призовава за промяна в подхода, при която превенцията да бъде водещ инструмент за ограничаване на тежките катастрофи. В документа се подчертава, че успехът зависи от мобилизирането на всички институции, ясното разпределение на отговорностите и активното участие на обществото, тъй като човешкият живот не трябва да бъде приеман като неизбежна цена на придвижването.