Екип учени разкри скритите пандемии, от които обществото ни страда

3528
Екип учени разкри скритите пандемии, от които обществото ни страда
Снимка: Ива Иванова / Аctualno.com

Защо България свикна да бъде на първо място в Европа по предотвратима смъртност, кои са рисковите фактори и как да намалим вредата им. Това разкрива докладът на ПанЕвропа: „(не?)НЕПОБЕДИМИ ПАНДЕМИИ“. Кои са скритите пандемии и защо (не?)победими, обясниха при представянето на доклада в БТА авторите и председателят на ПанЕвропа България г-жа Гергана Паси. Докладът предлага научен анализ и прагматичен поглед към четири от основните рискови фактори за здравето, чието разпространение е придобило пандемичен мащаб в нашето общество – нездравословното хранене, злоупотребата с алкохол, тютюнопушенето и прекомерното използване на дигитални устройства.

Ехото от пандемията от КОВИД-19 постепенно отзвучава, но за сметка на това отвори още по-широко вратата за т.нар. скрити пандемии – нашите вредни навици, с които „съжителстваме“ десетилетия наред и които ще продължат да съществуват занапред. Статистиката за смъртността у нас по време на COVID-19 е стряскаща – България е на 2-ро място в света по смъртни случаи на глава на населението, вследствие на коронавируса. А ключовата причина за това е високото ниво на съпътстващи сърдечносъдови, ракови, белодробни и метаболитни заболявания, свързани с пандемичните по мащаб рискови фактори. КОВИД пандемията е повратна точка за „проглеждане“ и осъзнаване, че страната ни трябва да излезе с нова различна перспектива - с научно обоснована стратегия за намаляване на вредите от рисковите фактори в житейската и околната среда - за постигане на по-добро здравословно състояние на населението и по-добра подготвеност за евентуални бъдещи неочаквани здравни заплахи.

В авторския екип на доклада участват признати учени и експерти - доц. Милена Георгиева, проф. Георги Момеков, Детелина Стаменова и Аркади Шарков* от различни области - молекулярна биология, епигенетика, токсикология, фармакология, психология, здравна икономика.

ПанЕвропа България обедини тяхната научна мисъл и обществена отговорност с една обща цел - повишаване на здравната осведоменост относно специфичния рисков спектър на всеки един от четирите вредни навици, на базата на което се предлагат ефективни подходи за намаляване на вредите от тях.

Специалистите отправиха апел към професионалистите по обществено здраве и към политиците за включване на стратегиите и методите за намаляване на вредите от рисковите фактори в бъдещите национални политики, ориентирани към подобряване на здравето на населението и понижаване на икономическата тежест върху здравната система.

„В отговор на лавинообразно-затрупващите ни здравни, икономически, социални и политически кризи, ПанЕвропа България се ангажира приоритетно с адресиране на проблемите, свързани с подобряване на здравния статус, здравната култура и качеството на живот. Защото само здрава нация може да се справи с икономически, социални и политически кризи“, заяви при представянето на доклада Гергана Паси, председател на ПанЕвропа.

Авторите на доклада „(не?)ПОБЕДИМИ ПАНДЕМИИ“ са обединени в убеждението си, че поради националните характеристики, културата, традициите и моделите на поведение, както и нуждата от съблюдаване на здравния статус на всеки индивид, е от съществено значение хората да получават само достоверна научно-обоснована информация на разбираем език. А цивилизационният подход за зачитане на правото и свобода на избор трябва да стои в основата на отношението към всички вредни навици, които хората практикуват. Забраните и императивните послания, като „не“ на „подсладените храни и напитки“, „не“ на алкохола, „не“ на тютюна“, „не“ на стоенето пред дигиталните екрани очевидно не работят успешно. Те вероятно напомнят за вредите, но не допринасят съществено за преодоляването им. Това, което би имало ефект за промяна на начина на мислене и предприемане на реални стъпки, е спокойна и ясна комуникация за степента на вредност при всеки рисков фактор и съвети за лесни алтернативни подходи за намаляване на вредите от тях.

Доц. Милена Георгиева от БАН представи данни за наднорменото тегло и затлъстяването в ЕС и България. Според нея, нездравословното хранене, в комбинация със заседналия начин на живот и другите рискови фактори, представлява основен риск от най-раннна възраст за развитие на редица хронични заболявания, като сърдечно-съдови, ракови, диабет и др. Темата за нездравословното хранене, като сериозен рисков фактор, не е нова, но доц. Милена Георгиева предлага и друг поглед - епигенетичния аспект, т.е. начинът на живот като начин на хранене, стрес, вредни навици и липса на физическа активност оставят следа в човешкия организъм. Тези ефекти се мултиплицират и могат да увеличат неблагоприятния ефект от тези рискове.

При определяне на спектъра на риска при храните основна роля играят съдържанието на вредни съставки, като сол, захар, мазнини, изкуствени добавки и др. и степента на обработка. „Да се очертае категорично спектъра на риска за всеки един продукт е сложно, но съществуват няколко научно обосновани международни системи, използващи точкуване и степенуване. За целите за постигане на намален риск, принципът при тях е един - колкото по-ниска преработка са претърпели продуктите, преди да попаднат на трапезата и колкото по-ниско е съдържанието на вредни вещества, толкова по-нисък е рискът за здравето. Обратно – силнопреработените храни с високо съдържание на захар, сол, мазнини и други добавки/овкусители ги поставят във високия спектър на риска.“, обясни доц. Георгиева и препоръча подходи за редуциране на вредите: водене на политика за осигуряване на широка наличност и достъпни цени на по-малко вредни хранителни продукти; диференциран маркетинг и регулиране на хранителните продукти спрямо степента на риска; стимули от държавата към индустрията за инвестиции в по-малко вредни храни; комуникация от страна на индустрията на парадигмата на рискове/ползи; eтикетиране на хранителните продукти в съответствие с тяхната хранителна стойност, съдържание на захари, сол и други съставки, както и степенуването на обработката; подкрепа от бизнеса и от държавата за редовна физическа активност.

В своята характерна риторика проф. Георги Момеков напомни, че човешкото тяло представлява великолепно смазана машина, една от най-сложните форми на живот - резултат от хилядолетната адаптация към променящите се условия на земята. „Безспорно, редовният прием на храна е екзистенциален фактор за човешкия организъм – фундаментално гориво за тази машина. За разлика от храната, алкохолът и тютюнът/никотинът са излишни за човешкия организъм. Въпреки това, те съществуват от векове. Употребата им е свързана не с чисто физическото оцеляване на човечеството /както е с храната/, а с други социални и ментални потребности – бързата и лесна наслада. За връзката между оцеляването и насладата отговаря една малка зона в мозъка: системата за възнаграждение. Отделят се вещества, които потискат страха и пораждат задоволство. В доклада твърдим, че пълната превенция или преустановяване на пиенето и пушенето трябва да останат висша здравна цел, но признаваме, че това е една идеална цел. В реалния живот и от гледна точка на науката, е също толкова смислено и целесъобразно да говорим за редуциране на вредите от алкохола и от тютюна, особено когато науката е доказала, че има алтернативи и това е възможно.“, обясни проф. Момеков.

По отношение на алкохола, знанието за съдържанието на чист етилов алкохол (етанол) е от ключово значение. Съдържанието на етанол в трите основни, (най-популярни) напитки в стандартна доза за сервиране е сходно – единствено, то е в различна концентрация. При 5% концентрация на чист алкохол в бира, 12% във вино и 40% в твърд алкохол – количеството на етанол в 300 мл бира, 100 мл вино и 30 мл твърд алохол е еднакво. Нещо повече, понятието „стандартно питие“ варира в отделните държави. Въпреки препоръките на СЗО за стандарт от 10 г. етанол в напитките и широкото възприемане на този принцип в ЕС, в България една стандартна напитка съдържа 20 г етанол. Тоест българинът изпива повече чист алкохол в сравнение с редица европейци, независимо че може да пие „умерено“, например едно или две питиета на ден и не всеки ден. Това поставя страната ни на 8-мо място по консумация на етанол от 217 държави в света. Подходите за намаляване на вредите включват образователни инициативи относно вредата от алкохола, относно количеството етанол в алкохолните напитки, въвличане на алкохолната и развлекателната индустрия в информационни кампании, насърчаване на прием на безалкохолни алтернативи, ясно етикетиране за съдържанието на етанол в напитките, умерена консумация и избягване смесването на алкохол и лекарства.

Когато анализираме и сравняваме нивото на риска от тютюнопушенето и от другите форми за употреба на тютюн и никотин, факторите, определящи спектъра на риска за доставяне на никотина, са основно два: състава на дадения продукт и начина на извличане на никотин – тоест начин на употреба. От научна гледна точка, причина за упражняване на този опасен за здравето навик е никотинът – глад за наслада и удовлетворение, закодиран в мозъка, но той не е причината за развитие на заболявания. От огромно значение за нивото на вредност на даден продукт е начинът на извличане на никотина – било то от НЗТ /никотинзаместващи терапии/, от никотинови течности за изпаряване или от тютюна, в който никотинът се съдържа по естествен начин. Когато никотинът се извлича при нулева температура, рискът е най-нисък, а когато никотинът се извлича чрез горене, настъпват множество химически реакции и се образува дим. Димът съдържа над 7000 вредни химически елементи, около 100 от тях – опасни, поради тяхната токсичност и канцерогенност. Следователно, най-висока експозиция на вреди има при тютюнопушенето, защото гори, образува се дим, който се вдишва, а най-ниска - при НЗТ. При награвянето и изпаряването на никотин на течности или на тютюн формирането на вредни вещества е значително по-ниско от дима, поради което при определяне на спектъра на риска тези продукти стоят в по-ниската зона. Подходите за намаляване на вредите включват лекарствено лечение, психологическа помощ, индивидуални и групови терапии; замяна на цигарите или другите изделия за пушене с различни форми на употреба на тютюн или никотин, при които не протича горене и излагането на токсични, канцерогенни или други вредни вещества е по-ниско; премахване на пасивното пушене за непушачите чрез замяната на пушенето с бездимни/негорими изделия, въвеждане на базирано на риска регулиране, маркетинг и етикетирането на продуктите, както и подходящи фискални мерки за различните видове продукти съобразно нивото на риска.

В сравнение с горните рискови фактори - нездравословно хранене, злоупотреба с алкохол и тютюнопушене, проблемната употреба на електронни устройства е сравнително нов рисков фактор. Интернет мрежата предоставя полезна за качеството на живот и образованието, информация. Тя позволява поддържане на връзка с близките, по-лесни упътвания, пазаруване, банкиране, повишена производителност на работното място, проследяване на здравен статус и др. Но „преседяването“ пред екраните отбелязва експлозивен растеж в последното десетилетие и днес 5.3 млрд. души използват дигитални устройства ежедневно (близо 70% от населението в света). КОВИД-19 доведе до 70% увеличение на използването на интернет. Средно 50% от времето e в социалните медии. Средната продължителност на времето пред екраните е 5 часа на денонощие.

Вредни храни, цигари и алкохол - колко струват щетите за здравето на обществото?

Смъртността и заболеваемостта на европейците може да бъде намалена ако се вземат адекватни мерки само в три области – нездравосло...

„Последиците от прекомерната употреба на дигитални устройства се проучва усилено, но е съвсем ясно, че разпространението е масово и започва от съвсем ранна детска възраст в неконтролируеми размери или трудни за самоконтрол при възрастните. Проблемната употреба на дигитални услуги често прераства в зависимости и води до разстройства, наред със заболявания на очите, заседнал начин на живот и отчуждаване – всички те мултиплицират риска от физически и ментални заболявания“, заяви психологът Детелина Стаменова. Подходите за намаляване на вредите включват участие и обучение на родителите, педиатрите и учителите, имащи въздействие върху децата; редовeн скрининг за късогледство, затлъстяване, проблеми с гръбначния стълб, психически проблеми; внимателна дигитализация на образователния процес; повече екипна работа и традиционни училищни занимания и физическа активност; въвеждане на правила за екранно време, съобщения, платени услуги у дома и въвеждане на изисквания към разработчиците на игри, които да предвиждат спиране на играта след определен период от време.

Справянето с горните рискови фактори има сериозна икономическа цена. „Финансовото изражение и предизвикателствата пред здравната система се увеличиха, а пост-пандемичното бъдеще след КОВИД-19 крие здравни кризи, на които трябва да намерим устойчив отговор“, заяви Аркади Шарков и обясни още: „Дори и преди пандемията от КОВИД-19, България бе сред държавите членки на ЕС с най-негативни данни по отношение на продължителност на живота, предотвратима смъртност и DALYs (години, загубени в резултат на болест или преждевременна смърт). Научно обоснованите анализи на спектъра на риска от вредните поведения и подходите за намаляване на вредите от тях ще намалят и икономическата тежест, която имат за България.“ Според доклада множество здравно-икономически проучвания потвърждават наличието на взаимовръзка между смъртността, заболеваемостта и икономическия растеж. Това се отразява на условията за устойчиво финансово развитие на дадена държава, включващо ръста на производителността, образованието, раждаемостта и др. Основните хронични заболявания, които подлагат на натиск здравното финансиране, са сърдечносъдовите, раковите и метаболитните – всички те, причинени от мултиплицирането на вредите от рисковите фактори. Аркади Шарков даде пример, че само затлъстяването е огромно бреме за националните икономики, поради високите медицински разходи, свързани с него. То подлага на голям икономически натиск и без това претоварената здравна система, увеличавайки с почти 40% разходите за предоставяне на здравни услуги и с над 70%- разходите за лечение. Друг пример е, че за преодоляване на последствията от тютюнопушенето здравните системи в отделните държави плащат между 0.1% и 1.1% от своя БВП според данни на СБ, като тези разходи стигат до 2.5% от БВП според други здравноикономически проучвания. /В България тази сума възлиза на над 500 млн. евро/.

Докладът „(не?)ПОБЕДИМИ ПАНДЕМИИ“ цели да повиши информираността относно широко разпространените рискови фактори за здравето, като представя научния възглед за механизмите, водещи до влошено здраве, и предлага препоръки за намаляване на вредата от тях. Той поставя в центъра на вниманието ценната възможност, която пост-КОВИД ерата предоставя сега – целенасочени действия за информиране на населението относно основните рискови фактори и прилагане на съвременни политики за преустановяване на вредните навици или ограничаване на вредата от тях, с оглед подобряване на начина на живот и общия здравен статус на българите.

Материали от представянето на 14.10 2022 г. са достъпни на следните линкове:

България е на първо място в Европа по тютюнопушене

България е на първо място по тютюнопушене в Европа, като страната ни вече е надминала дори Гърция, която доскоро беше първа. Това съобщ...

Доклад „(не?)ПОБЕДИМИ ПАНДЕМИИ“

Презентация

Запис на пресконференцията 

Учени: Наднорменото тегло е причина за спад на интелигентността

Канадски и европейски медици са установили, че наднорменото тегло съществено влошава работата на паметта и ума на човек, независимо от ...

*Eкип:

Доц. Милена Георгиева – Лаборатория по Молекулярна генетика, Институт по Молекулярна биология – БАН, експерт по генетика, епигенетика и биология на стареенето, член на Дружество по клинична епигенетика, Съюз на учените в България и Федерация на европейските биохимични дружества.

Проф. Георги Момеков – председател на Българското научно дружество по фармация и ръководител на катедра "Фармакология, фармакотерапия и токсикология" при Фармацевтичен факултет на МУ, София.

Детелина Стаменова – психотерапевт, психолог и социолог, член е на Дружеството на психолозите в България.

Аркади Шарков – макроикономист, експерт в икономика на здравеопазването, устойчивото развитие и данъчната политика, част от Експертен клуб по икономика и политика (EКИП).

Вижте всички последни новини от Actualno.com

Още от ОБЩЕСТВО:

Прогноза за времето - 30 януари 2023 г. (понеделник)

Най-важното за деня, 29 януари 2023 г.

Седмична прогноза за времето за 30 януари - 5 февруари 2023 г.

Нено Димов: В ареста имах изобилие от свободно време и написах книга

Откриха невредим 20-годишния Мартин, който беше в неизвестност от сряда

Сийка Милева: Употребили алкохол родители качват в колите децата си без никакъв страх

НСИ: Близо 800 000 българи са в трудоспособна възраст към септември 2021 г.

Критики срещу министър Минеков заради българския проект за Венецианското биенале

Авиоотряд 28: До края на 2023 трябва да имаме 1-2 медицински хеликоптера

КЗП не е разгледала клаузата, с която телекомите вдигат цените, алармират "Ние, потребителите"

Етикети:

Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъди активен участник в промяната!

И приеми нашата лична благодарност за дарителство.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com