Коментар №1 на седмицата: Еврозоната, обяснена от Ваня Григорова (за деца)

Ясно е, че един политик би могъл да говори малко по-фриволно; понякога, дори да плямпа; от време на време да каканиже; в редки случаи сигурно е позволено даже да си поизмисля. Колкото по-често се окаже в ефир Ваня Григорова обаче, толкова повече горните популистки "правомощия" се оказват недостатъчни, за да включат към себе си фантастичните принципи, върху които понякога се градят политическите и икономическите й разбирания. И тук не става дума за фактчекърство - една понякога необходима, но понякога и досадна практика, която освен всичко може да обслужва същите пропагандни цели, които уж "изчиства"; става дума чисто и просто за начин на разсъждение, който е вече подозрителен, да не кажа нещо повече.  

За какво по-точно говоря? Искайки да даде успешен пример за икономиката на държава, която не е в Еврозоната, Григорова се насочи към Русия и с патос обясни следното: че Русия, както се изрази тя, "функционира на принципите на капитализма", че там цените били много по-ниски, и че това може да ни послужи като доказателство за това, че връзка между еврозоната и повишаването на стандарта на живот няма. 

Би било разбираемо, например, ако Григорова заговори за руската икономика в друг контекст: например, че сериозните санкции, които бяха осъществени срещу нея и за които имаше очаквания да предизвикат постепенен срив, не успяха да осъществят онова въздействие, което се предричаше. Никак не става дума за това обаче. Григорова действително говори за икономика просто ей така - не било гаранция, че влизането в еврозоната подобрявало финансовото състояние на гражданите, понеже ей ти го на отсрещния пример - Русия. И там капитализъм, там еврозона няма, пък гражданите са добре.

Според мен Григорова не бива да се ограничава само с Русия, може да продължи и с други държави. Япония също не са в еврозоната, а са водеща глобална сила - не е ли това ярко доказателство за безсмислието на нашите стремления? Също: двата хегемона Китай и САЩ също нямат нищо общо с политиките на ЕЦБ и еврото, но пък ето как се развиват. А част от еврозоната ли са Австралия и Нова Зеландия - определено не. За нула време изброихме още държави, които могат да послужат за ответни примери в изрядната "логика", върху която се гради Григоровата критика.  

Да вземем под внимание и следващия аргумент: "И там капитализъм", казва тя за Русия. Значи, това излезе: простира се една държава от Източна Европа до Северна Азия, притежава най-голямата концентрация на природни ресурси в света, те са овладяни от мощна олигархия, за която никой впрочем не отрича, икономиката е милитализирана заради войната, но всички тези "технически особености" убягват на нашата анализаторка и тя току погледне към Русия и види капитализъм, и току погледне към Германия, Англия, България и види пак капитализъм. И ето как всичко си идва на мястото. Не мерси на тая Еврозона, щом другаде капитализмът работи без нея. На подобен принцип Григорова преди време пламенно защитаваше тезата, че по време на комунизма нямало корупция... Впрочем, от кръговете, или, да го кажем неконспиративно така - идейните течения, от които тя идва, има достатъчно интелигентни хора, които са леви и които, разбира се, са наясно с тези разлики, които въобще не са фини, и никога не биха изразили толкова нелепи тези.

В тази връзка: предлагам да й организират курс. Човек трябва да се усъвършенства през целия си живот. Така е при капитализма. Така и от Древна Гърция. Там капитализъм не е имало. Но са живели добре. Понякога. Следователно от еврозоната няма смисъл. 

Автор: Райко Байчев