Писателката Здравка Евтимова: Мерките са крепост, която ще застане между нас и болестта

Според нея трябва да имаме активно търпение:

"Не ми остава свободно време, което е добро средство да се впишеш в това тревожно време, в което живеем. Винаги имам втори план, по който работя. Казвам си, че и на онова, което е ударило на камък, ще му дойде времето. Няма толкова силен камък, който да не се разцепи пред усилията на човека. Стига човекът да не изпада в униние и да не си каже, че не може".

По думите на писателката краят на невъзможността за решаване на проблема е в нас, ние трябва да сложим край на невъзможността.

Голямата българска писателка Здравка Евтимова: Писането е моята свобода

Здравка Евтимова е българска писателка, родена в Перник през 1959 г. Сборници с разкази на писателката са публикувани в Гърция, Канад...

Прочети повече

"Събитията, които ни връхлитат са само една стълба, по която ние можем да се изкачим и да си поемем дъх, да преодолеем страха за близките си", каза Евтимова и сподели, че дъщеря ѝ е с положителен PCR тест и призова хората да се молят един за друг и да си пожелават здраве, за да има "пристани, създадени чрез нашата добра мисъл".

"Нека хората, които смятат, че Covid-19 е обикновен грип, поне да спазват мерките, защото чрез мерките ще създадем крепост, която да застане между нас и болестта. Колкото и малка да е тази крепост, колкото и да не вярваме, че светът е заплашен от този вирус убиец, нека да създадем с поведението тази малка крепост между смъртта и живота", призова Здравка Евтимова.

Телефонът да ни стане приятел, нека да вземем предпазни мерки, каза още писателката.

"Когато човек е изправен пред такава огромна трудност, той не може да оцени качествата на онези, които го водят. Нека им подскажем да сложат назад своето его, а начело да бъде мисълта за общността. Сега пред тези хора е шансът да останат в паметта на човечеството. Убедена съм, че и в България ще има такива хора, на които след време ще изричаме имената с благодарност. Нека политиците да мислят за хората, които са мишени на болестта. Лесно е сега да се скрием и по отделно да се спасим. Спасявайки собствената си кожа, ние слагаме кръст на името си - то да бъде пример за хората утре".