Арх. Борислав Игнатов предлага прозрачно бюджетиране и гражданско участие в управлението на бюджета

Това посочват от „Демократична България“ в обръщение, изпратено до медиите.

От своя страна Игнатов изтъква, че гражданското участие е „преди всичко контрол върху вземането на решения кой, как и по какъв начин се възползва от обществените ресурси и взимането на решения, касаещи цялата общност“.

Сред основните приоритети в програмата на Игнатов са тласък на гражданското участие във всичките му форми – от индивидуално доброволчество до организационно ангажиране, прозрачно управление в дигитална среда, оптимизиран бюджет, нови инвестиции, подобрена събираемост, благоприятен бизнес климат чрез осигуряване на условия за развитие на иновативни и зелени предприятия, както и подкрепа на средния, малък и микро бизнес, здравословна среда и подкрепа за масовия спорт, подкрепа на културни проекти и модерни форми на представяне на историческото наследство. 

Относно финансовата децентрализация е едно от Демократична България предлагат между 10 и 20%  (от 20 до 40 млн. лв.) от приходите от данък недвижими имоти и данък МПС безусловно да се разпределя към районите, на основата на постъпленията от всеки район. Районните кметове, заедно с местните жители, ще решават за какви проекти да бъдат изразходвани тези средства.

От "Демократична България" смятат да променят радикално процеса на приемането на бюджета на Столична община, като ще се представи много по-рано на обсъждане основните му параметри – първо по райони, а впоследствие и на общинско ниво. Така ще бъде осигурена прозрачност на големите капиталови разходи, които ще бъдат поставяни на обсъждане пред обществеността.

Въвеждането на реален контрол върху изпълнението на сключените договори, който да осигури ефикасното разходване на публичните средства и получаването на търсените резултати при изпълнението на възложените дейности, е друг от приоритетите на арх. Игнатов.

Ще бъдат увеличени финансови гаранции от страна на изпълнителите и ще бъдат заложени условия за прекратяване на договорите на всеки етап от изпълнението, ако бъдат констатирани сериозни разминавания в качеството и сроковете по отделните дейности.

От „Демократична България“ гарантират, че гражданският контрол ще бъде осигурен и чрез публичен регистър на всички разходи на стойност над 5 хиляди лева. Електронната система за обществени поръчки на Столична община ще бъде разширена със структурирана информация за всяко извършено плащане, включително вида и размера на извършената услуга. Всички търговски дружества със 100% общинско участие и общинските предприятия ще бъдат задължени да използват същата електронна система. Това ще осигури повече прозрачност и ще е средство за намаляване на злоупотребите с общинския бюджет. 

Ще бъде създаден и нов регистър, който да обединява данни за всички разходи на общината, общинските предприятия и търговски дружества и да включва данни за получателя на плащането, вида и обема на извършената услуга, както и сумата на извършения разход. Това ще осигури повече прозрачност и ще намали злоупотребите с общинския бюджет.

Според Игнатов голям проблем е липсата на разбиране за значението и възможностите, които отворените данни предоставят. Свободният достъп до информация е ключов фактор за дигитализация и планиране за устойчива градска среда, за предоставяне на по-качествени публични услуги и за развитието на иновативни бизнеси.

Типът данни, които трябва да бъдат публикувани следва да е много по-широк и да включва свободно предоставяне на актуална информация в реално време за околната среда, транспорта, финансови данни за изразходване на общинския бюджет, както и демографски показатели, данни за управлението на всички социални системи, включително образование и здравеопазване. Само по този начин отворените данни могат да изпълняват ефективно една от ключовите си характеристики – повишаване на прозрачността, борба срещу корупцията, по-активно участие на гражданското общество и обратна връзка от гражданите за по-ефективни публични услуги и устойчиво градско развитие.
„С оглед на това, не е случаен и фактът, че София заема незавидното 50-то от 60 места в рамките на Европейския цифров градски индекс (EDCi), а столицата е на последното 60-то място заради липса на публично достъпна информация и отворени данни“, припомни арх. Игнатов.