Обявената от премиера "мегаструктура" и "единен контролен орган" за пътна безопасност всъщност е административен мираж, който няма да спаси нито един човешки живот на пътя.
Комисията за финансов надзор (КФН) обяви дългоочакваната реформа за въвеждане на системата „бонус-малус“. Според Института за пътна безопасност (ИПБ) обаче предложеното решение няма нищо общо с истински превантивен механизъм за подобряване на пътната безопасност и крие сериозни въпроси за чии интереси работи.
Институтът за пътна безопасност (ИПБ) излезе с остро становище по отношение на заложените мерки за пътна безопасност в управленската програма на политическата формация "Прогресивна България".
"Само за по-малко от два месеца разликата спрямо миналата година се увеличи от 21 на 33 повече загинали, като жертвите от началото на годината достигнаха 261 души.
Опасен опит за бягство от отговорност - така от Институт за пътна безопасност (ИПБ) определиха официалната позици на държавната власт (в лицето на регионалния министър), че последните тежки катастрофи с товарни автомобили ("гондоли") са "нетипични".
Одитният доклад на Сметната палата от 338 страници не е просто административен документ – това е официално признание за системен разпад в управлението на пътната безопасност в България.
За връщане на практиките на инхаус процедурите и за заобикаляне на Закона за обществените поръчки чрез вътрешно възлагане на държавната фирма "Автомагистрали" АЕД, алармират от Института по пътна безопасност (ИПБ), който беше основан от бившия шеф на КАТ-София Богдан Милчев.
България е изправена пред критична точка на пречупване по отношение на пътната безопасност, а черната статистика от началото на годината бележи драстичен ръст.
Българският пазар на задължителната застраховка "Гражданска отговорност" (ГО) е обект на класическо картелно споразумение, а Комисията за финансов надзор (КФН) се е превърнала в негов институционален параван и "бухалка" срещу конкуренцията.
Институтът за пътна безопасност (ИПБ) съобщи, че служител от Областното пътно управление във Велико Търново, който е отговарял за изготвянето на важни задания по текущ ремонт и поддръжка на пътищата, се е самоубил.
Шофьорите, седнали зад волана след употреба на наркотици и от неправоспособни водачи продължава да бъде един от най-сериозните рискове за пътната безопасност в България.
От началото на 2026 г. до 21 февруари при катастрофи са загинали 80 души – средно по 1,5 на ден. Това е с двама повече спрямо същия период през 2024 г. Данните ясно показват, че мерките на правителството „Желязков“ не дават резултат.
Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ (ДАБДП), която бе създадена през 2019 г. с амбицията да бъде експертният център, който да координира националната политика за намаляване на жертвите по пътищата, е дала милиони на външни изпълнители, показва разследване на Института за пътна безопасност (ИПБ).
Новината, че освободеният наскоро главен секретар на МВР Мирослав Рашков има пет фиша за превишена скорост, е "показателна не просто за личен пропуск, а за дълбок системен проблем", обявиха от Института за пътна безопасност (ИПБ) в своя позиция.
МВР занижава изкуствено статистиката с пътнотранспортни произшествия у нас и жертви на пътя. В резултат официалните данни са редуцирани с 20%, което представлява сериозна манипулация на реалната картина.
Това пишат в отворено писмо до министъра на вътрешните работи Даниел Митов от Института за пътна безопасност.
За връщане на практиките на инхаус процедурите и за заобикаляне на Закона за обществените поръчки чрез вътрешно възлагане на държавната фирма "Автомагистрали" АЕД, алармират от Института по пътна безопасност (ИПБ), който беше основан от бившия шеф на КАТ-София Богдан Милчев.
Опасен опит за бягство от отговорност - така от Институт за пътна безопасност (ИПБ) определиха официалната позици на държавната власт (в лицето на регионалния министър), че последните тежки катастрофи с товарни автомобили ("гондоли") са "нетипични".
Институтът за пътна безопасност (ИПБ) съобщи, че служител от Областното пътно управление във Велико Търново, който е отговарял за изготвянето на важни задания по текущ ремонт и поддръжка на пътищата, се е самоубил.
Българският пазар на задължителната застраховка "Гражданска отговорност" (ГО) е обект на класическо картелно споразумение, а Комисията за финансов надзор (КФН) се е превърнала в негов институционален параван и "бухалка" срещу конкуренцията.
Новината, че освободеният наскоро главен секретар на МВР Мирослав Рашков има пет фиша за превишена скорост, е "показателна не просто за личен пропуск, а за дълбок системен проблем", обявиха от Института за пътна безопасност (ИПБ) в своя позиция.
Комисията за финансов надзор (КФН) обяви дългоочакваната реформа за въвеждане на системата „бонус-малус“. Според Института за пътна безопасност (ИПБ) обаче предложеното решение няма нищо общо с истински превантивен механизъм за подобряване на пътната безопасност и крие сериозни въпроси за чии интереси работи.
Институтът за пътна безопасност (ИПБ) излезе с остро становище по отношение на заложените мерки за пътна безопасност в управленската програма на политическата формация "Прогресивна България".
Одитният доклад на Сметната палата от 338 страници не е просто административен документ – това е официално признание за системен разпад в управлението на пътната безопасност в България.
Шофьорите, седнали зад волана след употреба на наркотици и от неправоспособни водачи продължава да бъде един от най-сериозните рискове за пътната безопасност в България.
МВР занижава изкуствено статистиката с пътнотранспортни произшествия у нас и жертви на пътя. В резултат официалните данни са редуцирани с 20%, което представлява сериозна манипулация на реалната картина.
Това пишат в отворено писмо до министъра на вътрешните работи Даниел Митов от Института за пътна безопасност.
България е изправена пред критична точка на пречупване по отношение на пътната безопасност, а черната статистика от началото на годината бележи драстичен ръст.
Обявената от премиера "мегаструктура" и "единен контролен орган" за пътна безопасност всъщност е административен мираж, който няма да спаси нито един човешки живот на пътя.
Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ (ДАБДП), която бе създадена през 2019 г. с амбицията да бъде експертният център, който да координира националната политика за намаляване на жертвите по пътищата, е дала милиони на външни изпълнители, показва разследване на Института за пътна безопасност (ИПБ).
От началото на 2026 г. до 21 февруари при катастрофи са загинали 80 души – средно по 1,5 на ден. Това е с двама повече спрямо същия период през 2024 г. Данните ясно показват, че мерките на правителството „Желязков“ не дават резултат.
"Само за по-малко от два месеца разликата спрямо миналата година се увеличи от 21 на 33 повече загинали, като жертвите от началото на годината достигнаха 261 души.