Food porn за начинаещи

Дошли са времената на food porn. Храната е обсесия, еротика, наркотик. Да ядеш, за да се наситиш, е жалко, немодерно и безидейно. Пропиляване на епикурейска възможност. Грижата за храната измести духовните занимания - четенето на книги, гледането на филми, ходенето на театър. Да се грижиш за това, което ядеш, е новата спиритуалистика. Храната е причастие, религиозен акт. Поема се кръвта и тялото на кулинарни богове - Гордън Рамзи, Джейми Оливър и техните локални факултети - шеф Манчев и Виктор Ангелов.

Влиза се в определени магазини с мисълта за определени храни, които носят здрав дух и житейски прогрес. Ако нямаш в менюто чиа, киноа, кейл и авокадо, вратата на благоденствието се затваря с прощално скърцане. Телефонът е осеян с приложения за броене на калории, полезни мазнини и сложни въглехидрати. Картофът е кошмар, хлябът - екзистенциална грешка. Хората се делят на два вида - такива, които поемат глутен, и такива, които го избягват. Ти сам избирай от кои да бъдеш. Не бъди глупав. Влез в храма на кетонната диета. Избягвай баба си.

Накрая не забравяй - всичко в Instagram. Споделяй с другите. Пътуваш ли някъде - пътувай, "за да опиташ от местната кухня". Хемингуей е казал - не е важно колко си видял, а как си го видял. Перифразата е: не е важно колко си видял, а как си го изял. Италия е сладолед, Франция е сирена, Турция - локум, Гърция - дзадзики. Чарът е в няколкото секунди сдъвкване на няколко неща.

Небцето е новото небе.

Възвисявай се.

Автор: Райко Байчев