Детето, причинило смъртта на 11-годишното момиче от 52 ОУ "Цанко Церковски" можеше да е моето или вашето дете. Белите се случват лесно. Зная, че децата ми лесно могат са станат нечия жертва, но си давам сметка и че може да се окажат и от другата страна - колкото и да съм вложила или не във възпитанието им.
Още: Как живее германецът? Колко печели и колко дълго взема пенсия?
Още: Излъгаха ли Тръмп и Фон дер Лайен? Проверка на фактите:
Въпреки нелепостта на трагедията, не съм изненадана. Това беше една напълно предизвестена смърт на училището, на образованието, на възпитанието, на родителството ни.
Родителите на днешните деца все още носим в себе си една що годе стабилна основа от възпитание и образование, която при следващите поколения вече е срината. Не всички си дават сметка, че тя не се създава от само себе си. Външните фактори - неустойчивост в семейството, икономическите трудности, общуването, изместено от продукти, изпълнени с насилие, недобрата здравна култура - заместват това, върху което би трябвало да стъпи същинското възпитание на днешните деца. Онези родители, които наблягат на другите аспекти, правят от децата си аутсайдери.
Репликата, с която най-много се боря като родител, е: "Всички правят така." Напълно нормално е децата да искат да са като останалите, а аз съсредоточавам всичките си усилия да направя децата си различни. И те често се бунтуват и вероятно шансът ми е 50% на 50%. Защото това означава – никаква телевизия, евтин телефон, ограничаване на контакти с "празни" хора. Но това е вкъщи. В училище аз нямам контрол. Учителите също, те са заети да попълват документи, директорите – да се борят за оцеляването на бройката. Медицинските сестри отдавна ги няма или ако са там – са просто проформа. Психолозите ги гледаме по филмите. Тухлите на цялата система бяха извадени една по една и стената се срути.
Още: Новият срок на Тръмп: радост в Киев, възмущение в Москва
Още: България: 240 пожара и 240 депутати във ваканция
А ние, родителите, сме претоварени, уморени и нервни. Борим се за оцеляване и не смеем да потърсим помощ, защото ни е срам, нямаме време или пари, или просто не искаме да си признаем собствения провал в постъпките на децата ни. Колко родители има около вас, чиито деца проявяват агресия или са по-невъздържани, но те не правят абсолютно нищо по въпроса, освен да обвиняват другите? Дали вие не сте едни от тези родители? Дали аз не съм един от тези родители?
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
След като имаме очи да коментираме, критикуваме, осъждаме и даваме акъл, следователно претендираме за повече ресурси. Значи трябва да ги използваме. Това е отговорността ни.
Никой не трябва да се срамува да признае, че не се справя и да попита какво да направи, за да се оправят нещата. Нещо, което от най-долната клетка – човека, до най-горната – държавата, е крайно време да се случи. МОН отново изпраща психолози след срива, след смъртта. След нея, обаче, не остава нищо за спасяване.
След тази трагедия хиляди деца остават живи - значи не всичко е загубено и още днес отделете 20 минути повече, за да поговорите с детето си с отворени сетива. Да му обясните защо спорът не се решава с бой, защо е опасно да се удря в и по глава, шия, корем и гърди.
Още: Колко евро получават украинските бежанци в Германия - и ще трябва ли да ги връщат
Още: В Украйна: "Това е произвол и политическо преследване"
Предвид нагнетената социална обстановка напоследък, мисля е важно и да се отбележи, че в настоящия случай, както и този с обвинения за убийството на Георги от Борисовата градина, става въпрос деца от добри училища и от т.нар. "добри семейства". Ей, така просто – в интерес на истината.
Автор: Евгения Гигова
