Как Борисов "пусна" на Мангъров и го въведе в политическия си харем

Начинът, по който премиерът сменя интимния лекар на нацията, е впечатляващ. Само за месец-два онова, което идва "с невиждана ярост" се превърна в "обикновен грип". Все по-ясно става, че от значение е най-вече кое послание е необходимо на Борисов и спрямо него се избира и посланика. Пуска му се, наистина - брифинг, комплимент, вероятно възможност за влизане във властта. Трябва ти изолация - пускаш генерала. Трябва ти икономика - пускаш доцента. Само, че сега стана голямо объркване - кой последно ще е кандидатът за президент: Мутафчийски или Мангъров? Може ли да вървят на ротационен принцип - както вървят в момента? Или пък да е така: при опасност се пуска на Мутафчийски, при плато - Ангел Кунчев, при изчистване - Мангъров. За всяка ситуация си има отговорник, който да даде правилните сигнали. 

Пуска се на още много места - пусна се на ресторантьорите и напълно неоправдано от икономическа и държавна логика намаляване на ДДС - такова за книгите отдавна трябваше да има, но не и за един от най-сенчестите бизнеси, който просто ще лиши държавата от 11 % и ще ги запази за себе си. Пуснаха се моловете, но театрите останаха затворени - първите били важни за "психиатричния статус на българина", вторите не - театърът е само един от възможните апетайзъри преди ресторант, ще се намери друг. В ранните дни на изолацията стана същото - моментално затваряне на цялата култура и колебаене до последно за моловете. Психиатричен статус, сериозна работа.

Само че психиатричният статус всъщност никога не е константа - той може да се направлява, пуска, задава: и тъкмо на това сме свидетели в последните няколко месеца. Ясно личи лекотата, с която може да се впръскват различни масови настроения, тези настроения да се тласкат в желаната посока, тази посока да води до желания резултат.  

Това дори не важи само за Борисов. Набийте в медийния поток Световната здравна организация от сутрин до вечер и ще получите общества, които постепенно развиват танатофобия - върховенството на политическите решения внезапно започва да се подрежда по медицински критерий и да оставя всички останали назад. Дайте системно думата на военни организации и постепенно всички ще започнат да изпитват различни страхове от сблъсъци. Инжектирайте медиите с пресконференции за терористична заплаха и с времето погледите в метрото ще станат внимателни и нетърпеливи да избягат оттам. Иронията е, че броди конспиративен страх от чипове, без да е ясно, че те не са и прекалено необходими. 

Автор: Райко Байчев