Сюита за корупция и една тераса

Тук ни се ще да попитаме - каква е тая обща част? До скоро общата част беше просто оная квадратура, за която брокерите те прецакват да ти обясняват, че апартаментът бил 70 квадрата - пък той се оказва реално 45, а останалите се водели общи по схващанията на "новото строителство", даващо ти възможността за малка кутийка, струваща двойно и тройно на квадрат от онова, което е платил Цветанов. Това обаче са вашите общи части. Чуждите са друго.

Нека сега предположим в тази въпросна сауна за шест човека кои точно шест може да включим. Ето вариант: Пламен Георгиев, Цветан Цветанов, Бойко Борисов, Сотир Цацаров, някой от "Артекс" и едно свободно място - него го оставяме за следващия човек, който ще изгърми с луксозен имот, понеже такъв ще има. Та тези шестимата седят, пуфтят, парата ги блъска в лицето; носи се миризма на борови иглички, хубаво дърво, а погледите постепенно се премрежват в маранята на високата температура. В тази хубава обща част са се отпечатали задните части на най-важните хора в държава.  

Това, разбира се, е метафора, но тя остава валидна - онова, което ни се предлага, е уж сложна демократична система, в която би трябвало различни и влияещи една на друга структури да упражняват определена базова справедливост и контрол една над друга и над обществото; онова, което става обаче става, е поголовно разпределяне на ресурс на някакво общо място - дали ще е сауна, ресторант, есемеси, вие си изберете. 

Случаят "Апартаментгейт" е със сигурност просто връх на айсберга - по случаен принцип бяха прихванати някои най-общи положения за начина, по който партиен и властови елит забогатява. Участието в най-висшото ниво на държавния апарат би могло да се представи и така: дай да изкараме един апартамент, да облагородим терасата, да пратим децата в чужбина, да понатрупаме това онова. Каква позиция заемаш и как я заемаш няма значение. Имаш четири-пет години, за да свършиш тази работа по бързото забогатяване. После друг ще те смени, но ти трябва да се оттеглиш с достойно вдигната...сауна.

Навремето един психиатър беше разказвал, че негов пациент - политик, имал следният проблем: чувствал съжаление и изпаднал в депресия от това, че докато бил на власт не се облагодетелствал достатъчно, а запазил честността си. Жена му дори му се карала. Години по-късно той жестоко съжалявал за това и търси помощ от специалист, който да разреши душевните му терзания. Можем да си представим какво чувства този човек, гледайки сагата с апартаментите. Къде са ти имотите, защо още си в панелно жилище, не можа ли поне една сауна да вдигнеш? 

Честността е провал. И се лекува с психотерапия. 

Автор: Райко Байчев