Арестът на Бойко Борисов си остава едно зрелищно чудо, колкото и несъстоятелен да се оказа като политически ход. Впоследствие обаче имахме възможност да наблюдаваме Сглобката, в която и дума не се отвори за кофата в арестантската килия.
Как ще продължи работата на парламента след драмите по избиране на председател, дали ще се заеме с важните неща или ще продължи с пазарлъци от всякакъв калибър - това се пита средностатистическият българин.
На фона на светкавичното падение на Башар ал Асад в Сирия, макар че точно така падат диктаторите - бързичко, Асад поне изкара късмет да не го докопат, нещо много ключово се случи на границата ни, а именно - в Румъния.
"Ръководството на БСП защитава интересите на Пеевски, Борисов и паралелната държава". Това е констатация на Христо Проданов, бивш министър на туризма и член на Изпълнителното бюро на БСП.
Не съм човек, който се прехласва по "дума на годината", "събитие на годината", "най-търсено в гугъл на годината" и после тържествено да съобщавам на другите, че знаят ли те, ето значи какво било.
Вълнуващо е, когато в следствие на трошенето, грабежите и побоя по моловете, изпълнявани от тийнейджъри с качулки, изпълняващият функциите главен прокурор Сарафов разпорежда ефектно на прокуратурите в цялата страна да искат „незабавни действия във връзка със зачестилите случаи на проявено насилие, извършени по хулигански или дискриминационни подбуди на обществени места“.
Би било обществено полезно да се въведе специален медиен жанр. Интервюта с хора, които имат допирателна линия с политиката и по определена причина спират, прекъсват.
Да вярваш в нещо не е непременно духовна потребност от религия. Може да бъде и заблуда, и плод на манипулация, и дори някакъв вид девиация, едно леко отклонение от здравия разум.
Не знам дали има и един човек, който все още да слуша оливащите се говорещи глави в българския парламент – дори те самите себе си не слушат, убеден съм в това.
Живеем в държавата на процентите. С тях лягаме, с тях ставаме. Опитваме се с тях да обясним това, което ни се случва - перманентни избори и нестихваща политическа бъркотия вече години наред.
Ядрено оръжие, ако ни нападнат с какво ли не - така на думи отговори издирваният от Трибунала в Хага за систематично отвличане на украински деца руски диктатор Владимир Путин относно решението американските ракети ATACMS да могат да летят без ограничения и да поразяват военни цели на руска територия.
Омръзналите ни до крайност депутатски напъни, които са просто опити за привличане на вниманието, са най-силният аргумент да искаме обсъждаме варианта президентска република.
През 90-те години, а и след това, представата за корупция на висши чиновници, мъртвата хватка на трима-четирима олигарси и установяването на тотален контрол върху ключовите институции предполагаше и някакъв катаклизъм.
Арестът на Бойко Борисов си остава едно зрелищно чудо, колкото и несъстоятелен да се оказа като политически ход. Впоследствие обаче имахме възможност да наблюдаваме Сглобката, в която и дума не се отвори за кофата в арестантската килия.
Тази измъчена в политически план година си отива с една добра вест - България и Румъния стават пълноправни членки на Шенгенското пространство.
Е не ще и не ще Радев да седне в скута на Пеевски и туй то! Какви ли не иширети му бяха дадени, къде по-тайни, къде съвсем ачик - не кандисва!
Как ще продължи работата на парламента след драмите по избиране на председател, дали ще се заеме с важните неща или ще продължи с пазарлъци от всякакъв калибър - това се пита средностатистическият българин.
"Предлагам Делян Славчев Пеевски за председател на ДАНС". Това знаменито изказване на Орешарски е незабравимо и прекрасно.
На фона на светкавичното падение на Башар ал Асад в Сирия, макар че точно така падат диктаторите - бързичко, Асад поне изкара късмет да не го докопат, нещо много ключово се случи на границата ни, а именно - в Румъния.
Една сума пари е главното действащо лице в тази история за хората, както пита мед би могла да бъде главното действащо лице в историята за пчелите.
Цели 9 пъти новото Народно събрание показва професионална импотентност и не може дори да избере председател на парламента.
"Ръководството на БСП защитава интересите на Пеевски, Борисов и паралелната държава". Това е констатация на Христо Проданов, бивш министър на туризма и член на Изпълнителното бюро на БСП.
Не съм човек, който се прехласва по "дума на годината", "събитие на годината", "най-търсено в гугъл на годината" и после тържествено да съобщавам на другите, че знаят ли те, ето значи какво било.
Вълнуващо е, когато в следствие на трошенето, грабежите и побоя по моловете, изпълнявани от тийнейджъри с качулки, изпълняващият функциите главен прокурор Сарафов разпорежда ефектно на прокуратурите в цялата страна да искат „незабавни действия във връзка със зачестилите случаи на проявено насилие, извършени по хулигански или дискриминационни подбуди на обществени места“.
Гледайки българския парламент, човек неусетно става фен на конституционната монархия, на султаната и на каквото още се сетите.
Би било обществено полезно да се въведе специален медиен жанр. Интервюта с хора, които имат допирателна линия с политиката и по определена причина спират, прекъсват.
Да вярваш в нещо не е непременно духовна потребност от религия. Може да бъде и заблуда, и плод на манипулация, и дори някакъв вид девиация, едно леко отклонение от здравия разум.
Ако някъде в България все още се спотайват някакви генерали, е време да се качат и те на сцената, защото нещата вървят към генералска република.
Не знам дали има и един човек, който все още да слуша оливащите се говорещи глави в българския парламент – дори те самите себе си не слушат, убеден съм в това.
Живеем в държавата на процентите. С тях лягаме, с тях ставаме. Опитваме се с тях да обясним това, което ни се случва - перманентни избори и нестихваща политическа бъркотия вече години наред.
Ядрено оръжие, ако ни нападнат с какво ли не - така на думи отговори издирваният от Трибунала в Хага за систематично отвличане на украински деца руски диктатор Владимир Путин относно решението американските ракети ATACMS да могат да летят без ограничения и да поразяват военни цели на руска територия.
Омръзналите ни до крайност депутатски напъни, които са просто опити за привличане на вниманието, са най-силният аргумент да искаме обсъждаме варианта президентска република.
През 90-те години, а и след това, представата за корупция на висши чиновници, мъртвата хватка на трима-четирима олигарси и установяването на тотален контрол върху ключовите институции предполагаше и някакъв катаклизъм.
