САЩ са похарчили огромна сума за оръжия през първите два дни от военните си удари срещу Иран, разкри The Washington Post. Оценката, споделена с членовете на американския Конгрес, обхваща само разходите за боеприпаси, използвани в началната фаза на операция "Епична ярост". Тя не включва по-големите разходи за разполагане на военни, самолети или пък военноморски сили в региона на Близкия изток.
Още: Ирански ракети поразиха германска военна база с американски военни
Става дума за колосалните 5,6 милиарда долара като стойност на боеприпасите, използвани в първите два дни от новата война, избухнала на 28 февруари.
Докладът предизвиква нова загриженост във Вашингтон относно това колко дълго САЩ могат да поддържат такава интензивна военна кампания. Американски официални лица са заявили пред The Washington Post, че Пентагонът е използвал оръжия на такава стойност в първите 48 часа от нападението. От началото на операцията са били нанесени хиляди удари в цял Иран.
Тази оценка надвишава изнесените досега данни в публичното пространство за цената на "Епична ярост": Една седмица война на САЩ в Иран е струвала гигантска сума. Пийт Хегсет: "Това е само началото" (ВИДЕО).
Страхове от намаляване на запасите от оръжия на САЩ
Законодателите сега се притесняват, че темпото на операцията може бързо да изчерпи запасите от високотехнологични оръжия на Америка. Според информацията запасите на САЩ вече са под натиск след години на доставки на оръжия за Украйна и поддържане на военни ангажименти в Азия. За да се подкрепи операцията в Близкия изток, част от военните ресурси са преместени от други региони. Части от противоракетната система THAAD са преместени от Южна Корея. Пентагонът е използвал и ракети Patriot за защита срещу ирански дронове и балистични ракети.
Снимка: Getty Images
Анализаторът по въпросите на отбраната Марк Кансиан предупреждава, че такива действия носят рискове в Индо-Тихоокеанския регион и в Украйна. Главният говорител на Пентагона Шон Парнел обаче казва, че ведомството разполага с „всичко необходимо, за да изпълни всяка мисия по време и на място, избрани от президента, и в рамките на всеки график“.
Още: НАТО затяга отбраната срещу Иран, разположи Patriot в Югоизточна Турция (ВИДЕО)
Щатите са загубили дронове MQ-Reaper
Според CBS News пък американските въоръжени сили са загубили още два безпилотни самолета MQ-9 Reaper по време на операцията в Иран - това твърдят пред медията двама американски официални представители. Така общият брой на загубените дронове от този тип досега става 11.
Дроновете MQ-9 Reaper са безпилотни летателни апарати, използвани за разузнавателни, наблюдателни и разследващи мисии или за нанасяне на прецизни удари. Дроновете са по-лесни за сваляне, защото са проектирани за борба с тероризма в райони с малко противовъздушна отбрана, а не за страни с модерни ракетни системи. Те са и доста по-бавни в сравнение с изтребителите.
Още: Цената на петрола и днес е нестабилна заради войната в Близкия изток
Иран вече не иска да преговаря
На този фон иранският външен министър Абас Арагчи заяви, че опитите да се окаже натиск върху Техеран са се провалили. „Първият им вариант се провали. Сега опитват други варианти, но и те се провалят. Не мисля, че имат някакъв реален план. Виждаме това както в изявленията им, така и в действията им“, смята той.
Iran’s Foreign Minister Araghchi: attempts to pressure Tehran have failed
— NEXTA (@nexta_tv) March 10, 2026
“Their first option failed. Now they are trying other options, but they are failing as well. I don’t think they have any real plan. We can see this in both their statements and their actions,” said Iran’s… pic.twitter.com/Yp6kWNBSoz
В интервю за PBS той каза, че не смята, че "въпросът за преговори с американците ще бъде поставен на дневен ред". "Тази година те се опитаха да ни убедят, че този път е различно. Обещаха ни, че нямат намерение да ни атакуват. Затова не мисля, че разговорите с американците ще бъдат отново на дневен ред", заяви Арагчи във връзка с по-ранните дискусии за ядрената програма на Иран в Оман и Женева.
Още: Иран: Три държави се свързаха с нас за възможно примирие, но ние решаваме кога
