Марс, въпреки размера си, влияе върху климата на Земята по-силно, отколкото се смяташе досега. Учени са открили, че Марс има значително и досега подценявано влияние върху климата на Земята. Ново проучване показва, че гравитацията на Червената планета играе роля във формирането на климатичните ритми, които определят редуването на ледникови и по-топли периоди в продължение на милиони години. Това съобщава Science Alert.
Влияние на Марс върху климата на Земята
Климатът на Земята се променя според така наречените цикли на Миланкович – дългосрочни колебания в орбитата на планетата, аксиалния наклон и полярната ориентация. Тези процеси не протичат спонтанно: Земята е постоянно подложена на гравитационното влияние на други планети в Слънчевата система, което бавно, но систематично променя движението ѝ около Слънцето.
НАСА: Космически кораб изчезна на Марс
Преди това учените приписваха основните роли в тези цикли на Юпитер и Венера. Нов подробен анализ обаче разкри, че Марс, въпреки значително по-малката си маса, също е важен фактор. Екип от изследователи, ръководен от астронома Стивън Кейн, проведе серия от компютърни симулации, в които масата на Марс се променяше от нула до десет пъти действителната ѝ стойност. Моделите проследиха как тези промени влияят на орбиталните параметри на Земята в продължение на милиони години.
Резултатите показват, че най-стабилният елемент на климатичната система е 405 000-годишният цикъл на орбиталната ексцентричност на Земята. Той е причинен от взаимодействието между Венера и Юпитер и се запазва независимо от масата на Марс, действайки като своеобразен „метроном“ за изменението на климата.
Прочетете също: На Марс има "забранени" за кацане зони: Какво се крие там?
В същото време, по-кратките цикли с продължителност приблизително 100 000 години, свързани с преходи между ледникови епохи, се оказаха критично зависими от Марс. С увеличаването на масата му в симулациите, тези цикли ставаха по-дълги и по-изразени, което показва засилване на гравитационното взаимодействие между вътрешните планети на Слънчевата система.
Изследователите обърнали особено внимание на така наречения „голям цикъл“ от 2,4 милиона години, който е отговорен за дългосрочните климатични колебания. В модели без Марс този цикъл напълно изчезва. Учените стигнали до заключението, че той съществува само защото Марс има достатъчна маса, за да създаде необходимия гравитационен резонанс с орбитата на Земята. Този процес влияе върху количеството слънчева радиация, което планетата получава през геоложкото време.
Гравитацията на Марс влияе и на аксиалния наклон на Земята. 41 000-годишният цикъл на аксиален наклон, известен от геоложките данни, се удължава с увеличаване на масата на Марс. В сценарии, в които Марс е десет пъти по-тежък от действителната си маса, този цикъл се измества към доминиращ период от 45 000-55 000 години, което значително променя образуването и отдръпването на ледените покривки.
Авторите на изследването отбелязват, че тези открития са важни не само за разбирането на климатичната история на Земята, но и за оценка на обитаемостта на екзопланетите. Планета, подобна на Земята, с масивен съсед с подходяща орбитална конфигурация може да претърпи климатични колебания, които предотвратяват пълното ѝ замръзване или създават по-стабилни условия за живот.
Учени: На Марс е имало реки, а може би и живот
