Къде се намира панкреасът в нашето тяло?

Ролята на панкреаса в организма

Ролята на този орган е доста важна, тъй като след пълното му отстраняване човек обикновено не живее повече от една година. Но защо това се случва? По рафтовете на аптеките можете да намерите ензимни препарати, които компенсират храносмилателната функция на жлезата, а липсата на хормони може да бъде компенсирана чрез въвеждане на техните синтетични аналози в кръвта.

Тези храни не трябва да се консумират, ако имате болен панкреас

За съжаление, не всичко е толкова просто, тъй като ендокринната функция на органа е много трудна за компенсиране. Панкреасът произвежда много хормони и ензими. Регулирането на тяхната секреция е свързано с огромен брой фактори, които в момента не могат да бъдат взети под внимание при хормонозаместителната терапия. Днес медицината може да коригира само дефицита, на който и да е компонент, но не и функционирането на целия орган.

5 факта за панкреаса

1.       Най-често срещаното заболяване е панкреатитът.

2.       Панкреатични ензимни препарати се произвеждат от панкреаса на заклани говеда.

3.       Панкреасът започва да произвежда храносмилателен сок в рамките на 2-3 минути след хранене.

4.       Органът има подобна структура на слюнчените жлези, поради което по-рано се е наричал коремна слюнчена жлеза.

5.       Жлезата е способна да се смила сама.

8 храни, които вашият панкреас обича

Къде се намира панкреасът в нашето тяло?

Панкреасът е доста голям орган (14-22 см дължина), който при жив човек се намира, противно на името му, не под стомаха, а по-скоро зад него. „Панкреасът“ е наречен поради изместването му под стомаха след смъртта на човек. Интересно е също, че той се намира отделно от повечето храносмилателни органи в така нареченото ретроперитонеално пространство, до бъбреците и големите съдове.

Структурата на панкреаса се състои от глава, тяло и опашка. Главата му граничи с дванадесетопръстника, а опашката му се приближава до далака. Външно органът има лобуларен вид. Всяка такава лобула е функционална единица на жлезата (ацинус), която се състои от секреторни клетки и има свой собствен малък канал. Малките канали на всяка лобула се обединяват в по-големи и след това се вливат в главния отделителен канал, който минава в центъра на органа по цялата дължина.