На Голяма Задушница - какво не се прави?

Понякога се случва роднините на починалия да оставят храна и вино на гроба на покойника „за душата му“. Но това е груба грешка, произтичаща от непознаване на някои основни религиозни истини и църковни правила. Упокоеният и неговата душа нямат нужда от материална храна и напитки – защото душата му е не физическа, материална субстанция, а духовна, безплътна и невидима същност.

Храната и виното, които се раздават на Голяма Задушница, не са за мъртвите, а за живите – за да споменават с добри думи починалите, както и със задължителното: „Бог да прости... (следва името на упокоения)!“ При това, ако се остави храна върху гроба, със сигурност ще я разнесат и изядат както домашни, така и диви животни, което ще бъде осквернение за паметта на починалия.

Голяма Задушница 2024: Ето какво никога не се прави

Раздаваните храна и вино на присъстващите и на срещнатите хора се наричат „подавка“. Но, преди да започне както раздаването на „подавките“, така и вкусването от тях, първият залък от храната не се яде, а се оставя на земята; първите капки вино също не се пият, а се отливат върху нея.

На Голяма Задушница, при отиването на гробищата срещнатите хора не се поздравяват с обичайното: „Здравей!“ или „Добър ден!“, а с „Бог да прости!“. При отговор се използва същата формула.

На Голяма Задушница не се извършват такива работни дейности, които може да се отложат за други дни. Разбира се, неотложните трябва да се изпълнят, още повече, ако са служебно задължителни; един пожарникар, естествено, няма да отложи гасенето на пожар заради какъвто и да било религиозен ритуал.

Също така, има ежедневни дейности, които са ежедневни и необходими: приготвяне на храна, миене на чинии, хранене на животни, грижи за болни хора.

Какво задължително се прави на Голяма Задушница

Но такива домашни работи, като пране, къпане, почистване спокойно може да бъдат отложени за други дни. Например, формално погледнато, може да се пере с пералня, защото в случая ще работи машината, а не човекът. Но, все пак, би било по-добре да отдадем този ден на мисли за близките ни покойници и на грижи за „техния“ ден – а всичко, което може да бъде оставено за друг път, просто да го отложим.

Също така, определено би било непочтително и израз на пренебрежение към паметта на мъртвите, ако на Задушница се занимаваме с игри, разходки, веселби, общуване в приятелски компании и подобни развлечения. В такива дни можем просто да изразим най-малко в мислите си своята обич и почтителност към нашите покойни близки – а за други занимания имаме толкова много други дни в годината.

Въобще, принципът е, че на всяка Голяма Задушница нашето внимание, грижи и мисли би трябвало да бъдат насочени към поменаване на скъпите ни покойници – все пак, това са само три дни в годината, а близките ни, които са си отишли от този свят, определено заслужават поне толкова време на спомени за тях. Така ще изразим не просто формално спазване на църковни правила – още повече, че изброените дейности Православната Църква не забранява, а просто препоръчва и призовава при възможност да не бъдат извършвани; напомняйки за близките хора, които са ни напуснали, но несъмнено заслужават винаги да живеят в нашите спомени.