Европейската комисия препоръча днес, 3 юни, България да бъде поставена в процедура по прекомерен дефицит. Очакваната новина, за която премиерът Румен Радев заговори още в края на миналата седмица, бе оповестена от изпълнителния орган на ЕС в рамките на пролетния Европейски семестър. Процедурата по прекомерен дефицит (ППДФ) е механизъм, който има за цел да гарантира, че страните членки на ЕС възстановяват или поддържат дисциплината в държавните си бюджети.
Така държавите от блока са се договорили за конкретни стойности, които са заложени в Договорите на ЕС - да се поддържа съотношение на дефицита към брутния вътрешен продукт (БВП) от максимум 3% и съотношение на дълга към БВП от максимум 60%.
Още: След дълго и скъпо парти: Гълъб Донев отвори чекмеджетата и показа откъде идва дефицитът
ППДФ има за цел да предотврати свръхдефицит, а ако такъв възникне, да се работи за неговото коригиране със съответни мерки. Всичко това е записано в Пакта за стабилност и растеж (ПСР).
Оттук нататък на ход е Съветът на ЕС, който трябва да вземе решението за предприемане на процедурата срещу България по препоръката на Еврокомисията. Решенията и препоръките на Съвета се приемат с квалифицирано мнозинство - най-малко 55% от членките на Съвета на ЕС (поне 15 от 27 държави), като в тях трябва да живеят поне 65% от населението на Европейския съюз. Конкретната страна, за която се гласува процедура, няма право на глас.
Още: ЕК казва днес дали България влиза в процедура по свръхдефицит: Какво представлява тя?
В същата процедура досега бяха още 10 държави от ЕС - Австрия, Белгия, Финландия, Франция, Италия, Унгария, Малта, Полша, Словакия и Румъния.
Оценката за България: 3,5% от БВП дефицит
В доклада си Еврокомисията отчита, че дефицитът на консолидирания държавен бюджет възлиза на 3,5% от БВП през 2025 г. и се очаква да се увеличи допълнително - до 4,1% през 2026 и до 4,3% през 2027 г., включително заради предвидените разходи за отбрана.
След години на фискална дисциплина България отчита дефицити от 2020 г. насам, като дългът нараства по-бързо.
Големите и постоянни увеличения на разходите без компенсаторни мерки за структурно финансиране допринесоха за продължаващите дефицити въпреки положителния растеж. България може да изпита затруднения при изпълнението на ангажиментите си по средносрочния фискално-структурен план при липса на усилия за консолидация, пише в оценката.
Снимка: БГНЕС
Страната ни се ангажира с цел за структурен първичен дефицит от 1,8% от БВП до 2028 г., което предполага годишна корекция от 0,16 процентни пункта.
Още: Радев: Изнасяме данни за безобразни харчове и безсрамни заплати в държавни дружества и то на загуба
За да се запазят стабилни публични финанси, има възможност за подобряване на данъчната система, борба със "сивата икономика" и повишаване на нейната цялостна справедливост, отчита ЕК.
През последните години България предприе стъпки за подобряване на адекватността на пенсиите и социалните осигуровки, и увеличи заплатите, което често бе свързвано с автоматични индексации и повишение на минималната работна заплата, анализират от изпълнителния орган на ЕС. В резултат на това се очаква разходите да нараснат до 2027 г., отчасти поради доставки на военно оборудване.
Харчовете за отбрана нарастват и се предвижда натискът върху разходите като цяло да се увеличи. Застаряването на населението пък носи последици за пенсиите, здравеопазването и дългосрочните грижи, показва оценката.
Препоръките на ЕК към България
Всичко това води до няколко препоръки на Европейската комисия спрямо страната ни.
За тази и следващата година се препоръчва да използваме гъвкавостта, предоставяна от националната клауза за изключение за по-високи разходи за отбрана. Заради политиката по засилване на отбранителните способности на ЕС в момента редица страни членки, сред които и България, имат право на малко по-висок дефицит.
Препоръчва се увеличаване на разходите и готовността за отбрана, като същевременно се осигури ефективност на харчовете и постепенно съобразяване на бюджета.
България следва да направи така, че всички мерки, предприети за смекчаване на въздействието от поскъпването на енергийните ресурси, да са временни, насочени към защита на уязвимите домакинства или към задоволяване на нуждите на енергоемките предприятия, и да запази мерките за пестене на енергия.
Препоръчва се също предприемане на мерки за справяне със "сивата икономика" и за подобряване на справедливостта на данъчната система. България трябва да повиши събираемостта на данъците, включително чрез подобряване на събирането на просрочени задължения, с подкрепа за спазване на данъчното законодателство и разширяване на приходната база.
Друг акцент е осигуряване на непрекъснатост на реформите и инвестициите, осъществявани по линия на Плана за възстановяване и устойчивост.
Снимка: iStock
ЕК препоръчва подобряване на функционирането на публичната администрация, особено на местно равнище, чрез опростяване на законодателството и цифровизация на работните процеси и услугите; повишаване на оперативната съвместимост между равнищата на управление; допълнително развитие на уменията на държавните служители; подобряване на ефективността на мерките за борба с корупцията, особено на високо равнище, включително с укрепване на независимостта и ефективността на Висшия съдебен съвет; подобряване на качеството и ефективността на процедурите за обществени поръчки и повишаване на независимостта на регулаторите; увеличаване на въздействието и ефективността на бюджетните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност.
Друга препоръка - допълнително намаляване на въглеродното замърсяване от електроенергийната мрежа и ограничаване на зависимостта от производство на енергия от изкопаеми горива, включително чрез насърчаване на производство на ток от вятър, осигуряване на гъвкавост на търсенето и предлагането, осъвременяване на електропреносната мрежа и промяна на корпоративното управление на държавните дружества в енергетиката за подобряване на прозрачността; насърчаване на обновлението на мрежите за централно отопление с постепенно премахване на субсидиите за изкопаемите горива; справяне с енергийната бедност с помощта на целенасочени мерки; насърчаване на намаленото замърсяване от производствата и насърчаване на внедряването на чист градски, обществен и железопътен транспорт, включително с ускоряване на инвестициите в развитието на необходимата инфраструктура и свързаността в северната част на страната; подобряване на управлението на отпадъците.
Последната точка е свързана с подобряване на качеството на преподаване - с обучение на учители, основано на нуждите; повишаване на качеството, съответствието с пазара на труда и приобщаването на образованието и обучението; увеличаване на заетостта на слабо представените групи; повишаване на придобиването на умения, включително обучението за възрастни, за подобряване на конкурентоспособността; справяне със социалното приобщаване с подобряване на достъпа до по-свързани услуги за заетост и социални услуги, по-ефективна подкрепа за хората с минимални доходи; повишаване на ефективността и достъпността на здравната система, включително с преразпределяне на ресурси от болничната към доболничната помощ, намаляване на плащанията от страна на пациентите и справяне с недостига и неравномерното разпределение на здравните работници в цялата страна.
Стъпките по процедурата
Новата рамка на ЕС за икономическо управление е в сила от 30 април 2024 г. Тя наложи промени в начина, по който протичат процедурите по прекомерен дефицит.
Ако държава членка надхвърля референтните стойности за дефицита или дълга, или ако съществува риск да ги надхвърли в близко бъдеще, Европейската комисията изготвя доклад, в който прави анализ дали страната има свръхдефицит. ЕК отчита редица стойности и фактори, след което решава дали е необходима процедура срещу съответната държава - в случая препоръката е България да бъде поставена в ППДФ.
Снимка: протестите срещу бюджет 2026 през декември миналата година, Actualno.com
Следващата стъпка е да се информира Съветът на ЕС - Еврокомисията му предлага да приеме решение, с което да установи наличието на свръхдефицит. Съветът разглежда всички забележки, направени от съответната държава членка, а после приема решение с цялостна оценка за наличието на свръхдефицит. Ако Съветът заключи, че е налице такъв, той приема препоръка (въз основа на препоръка на Европейската комисия), в която излага начините за корекция. Тази препоръка може да съдържа коригиращ бюджетен план с конкретни числа и краен срок.
Още: Божанов: Процедурата по свръхдефицит е управляема, но властта прави крачки назад
След това съответната държава трябва да предприеме необходимите действия в срок от 6 месеца. Ако до крайния срок не са предприети ефективни действия или ако засегнатата страна не се съобрази с препоръката на ЕС, то Съветът може да наложи санкции, включително глоба за държавите от еврозоната в размер до 0,05% от БВП за предходната година. Такава глоба досега никога не е налагана.
Ако настъпи, тя трябва да се плаща на всеки 6 месеца, докато Съветът прецени, че съответната държава е предприела ефективни действия. Ако съответната държава продължи да не изпълнява задълженията си, Съветът на ЕС има право да наложи още по-строги санкции.
