На 8 юли 2025 г. Съветът на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) се очаква да вземе финално решение за присъединяването на България към еврозоната. Ако бъде одобрено, страната ще приеме еврото като официална валута от 1 януари 2026 г. В навечерието на тази историческа промяна проф. д.и.н. Иван Русев, член-кореспондент на БАН и преподавател по стопанска история във Варненския икономически университет, разказа пред БТА за пътя на българския лев — от Освобождението до еврозоната.
Как се ражда левът?
През 1880 г. левът става официална валута, само две години след Освобождението. Второто обикновено Народно събрание приема закон за правото на сечене на монети в Княжество България. Макар и млада, държавата успява да наложи национална парична единица.
Още: Финално "Да" за еврото: България на прага на еврозоната
Проф. Русев припомня, че още преди Освобождението у нас се заражда финансова култура, заради активната търговия на българите по време на Възраждането. Влияние оказва Търговският закон на Османската империя от 1850 г., създаден по френски модел.
Първите търговци: от Карлово до Париж
Факт: Карловските братя Евлоги и Христо Георгиеви имат клонове в Галац и Букурещ. През 1839 г. капиталът им е 145 000 влашки гроша, а през 1878 г. – над 11 млн. Христо Тъпчилещов, търговец от Калофер, ръководи най-голямата българска фирма в Цариград. Тези търговци изграждат мащабни мрежи, в които работят стотици души. Мрежите се разпростират до Италия, Франция и Великобритания, подготвяйки обществото за въвеждането на собствена валута и модерна търговия.
Още: Цените и еврото: Общественият съвет към КЗК проведе първо заседание
Национална идентичност с лев в джоба
На 27 май 1880 г. е приет Закон за създаване на националната валута „лев“. Приема се биметализмът – обезпечаване със злато и сребро, подобно на Латинския монетен съюз. Левът е приравнен към френския франк. В следващото десетилетие се секат монети от 2, 5, 10 ст., 1, 2, 5, 10, 20 лв. Стефан Стамболов предлага валутата да се казва „франк“, но надделява нуждата от подчертаване на националната идентичност.
През 1885 г. се емитира първата българска банкнота (5 лв.), но доверието към книжните пари се затвърждава едва около 1894 г. Българска народна банка е създадена още през 1879 г., а със закона от 1880 г. ѝ се възлагат ключови функции по паричната политика.
„Българското икономическо чудо“
В края на 19 век България преживява бърз икономически растеж. Създават се банки като Земеделската (1903 г.) и Централната кооперативна (1910 г.). Западни медии говорят за „българското икономическо чудо“. Войните и нуждата от финансиране водят до кредити от френски банки. Левът следва френския франк.
Още: Спестявания в лева след 10 години: Желязков разясни може ли да се обменят
Поглед към Европа
През 1951 г. е създадена Европейската общност за въглища и стомана, а шест години по-късно възниква Европейската икономическа общност. Дълги години след това през 1992 г. е подписан Маастрихтски договор: основа на еврото. България остава встрани от процесите на интеграция заради зависимостта си от Германия и СССР. През 1997 г. е въведен валутен борд, първоначално обвързан с германската марка, а по-късно с еврото.
Още: Въвеждаме нов лев: Исторически спомени от недоразвития български социализъм*
Пътят към еврозоната
В наши дни през 2007 г. – България става член на Европейския съюз и се задължава да приеме еврото при изпълнение на Маастрихтските критерии. Проф. Русев подчертава, че инфлацията, бюджетният дефицит и стабилността на лева трябва да се поддържат дългосрочно, за да се насърчат чужди инвестиции и икономическо развитие.
Историческото решение: 8 юли 2025 г. Очаква се ЕКОФИН официално да даде зелена светлина за членството на България в еврозоната. Въпреки страховете – за загуба на идентичност, поскъпване и злоупотреби – проф. Русев е оптимист: „Ако първите 1–2 години преминат без глобални сътресения, притесненията ще останат в миналото“.
Още: Как, къде и докога ще може да обменяме левове в евро: Отговори от БНБ
