Инфлацията в здравеопазването през тази година в сравнение с 2025 г. е двойна на тази за страната. Системата е изправена пред задълбочаващ се структурен натиск. Разходите за здравеопазване нарастват по-бързо от приходите, населението застарява, а близо 50% от работната сила вече е над 45 години. Тази тенденция повишава нуждата от лечение и ограничава приходите от здравноосигурителни вноски. Това показва доклад "Оценка на устойчивостта на здравноосигурителната система в Република България. Мерки за повишаване на приходите в бюджета на НЗОК за 2026–2027 г.", който бе представен от екипа на "Health Metrics".
ОЩЕ: Фалити и дългове в здравеопазването: Аркади Шарков предупреди, че спешно трябва да се приеме бюджет
"Парите в здравеопазването никога не стигат. Войната с Иран ще окаже влияние върху ценообразуването на лекарствата у нас. Спадът на трафика през Ормузкия проток доведе до спад с 95% от доставки на някои лекарства във Великобритания, като се очаква този фактор да доведе и до спад на доставки на целия европейски пазар. 4,5% е инфлацията в здравеопазването", заяви здравният икономист Аркади Шарков.
Къде са проблемите?
Основните проблеми, пред които е изправена НЗОК, е нарастващият демографски натиск, а 11-12% от населението не са здравно осигурени. Разходите за здравеопазване са увеличават ежегодно и нарастват по-бързо от приходите. Без структурни промени, НЗОК ще продължи да генерира дефицити, а системата ще функционира в режим на постоянно кризисно управление.
"Делът на доплащане от страна на гражданите е повече от двоен в сравнение с доплащането в другите държави в ЕС", посочи Аркади Шарков. По думите му в рамките на пет години разходите на домакинство за здравеопазване са нараснали с 60%, като страната ни е на първо място в ЕС по този показател. "Близо 77% от доплащанията са за лекарства, като в тях се включват и частично реимбурсираните от здравната каса", допълни той.
ОЩЕ: Искат поскъпване на голяма част от клиничните пътеки
В същото време системата страда от дълбок структурен дефицит - публичните средства покриват едва 63% от разходите за здравеопазване, а директните плащания достигат 36%. "Така системата не само не осигурява достатъчна защита, но и създава допълнителна финансова уязвимост за своите граждани", заяви Екатерина Иларионова, представител на "Health Metrics".
Шарков посочи, че за периода 2022 – 2025 г. отстъпките към НЗОК от фармацевтичните компании, са нараснали с близо 115%. "Цените на лекарствата в България се определят спрямо строги критерии и в сравнение с цените в 10 държави в ЕС, като за страната ни се избира най-ниската цена", изтъкна Шарков.
Мерки за стабилизиране на системата
Една от мерките, които биха довели до стабилизиране на здравната система е да се актуализира здравната вноска – от 8 на 10%. Шарков смята, че тя трябва да се заплаща в пълен размер и от групите граждани, които се осигуряват от държавата.
Еспертът предложи и да се намали броят на здравнонеосигурените лица, да се осигурят целеви трансфери от акцизи върху вредни за здравето стоки, да има гарантиран минимален ръст на средствата за здравноосигурителни плащания от минимум 10% на година, да има пропорционален ръст на лекарствените бюджети спрямо общия ръст на бюджета за здравноосигурителни плащания. В края на миналата година от „Health Metrics“ посочиха необходимостта от повишаване на нивото на здравната вноска. По думите на Шарков постъпленията в бюджета на НЗОК биха достигнали до 7 млрд. евро.
ОЩЕ: 50 млрд. лв. загуби и болничен срив до 2040 г.: Аркади Шарков обясни какво ще спаси системата
Очакваните ефекти са по-висока финансова устойчивост на НЗОК, намаляване на скрити дефицити, по-добра предвидимост, подобрена финансова защита за домакинствата и по-ефективно използване на ресурсите в системата.
