Чумата плъзнала от Египет?

ОЩЕ: Чингис хан може да е бил убит от пандемия

Зачервени и възпалени очи, лош дъх, треска, силни конвулсии, циреи и мехури по цялото тяло: тези и други симптоми са споменати от историка Тукидид във връзка с „Атинската чума“, продължила от 430 до 426 г. пр.н.е. Той подозирал, че епидемията произхожда от Аитиопия.

„Тази област не трябва да се бърка със страната, която сега познаваме като Етиопия, а е била по-общ термин, използван по онова време за обозначаване на региона на юг от Египет“, обяснява Сабине Хюбнер, професор по древна история в университета на Базел.

Съвременните разкази предполагат, че по-късни епидемии в Средиземноморието също са започнали в Египет и Аитиопия, като Антониновата чума, Киприяновата чума и Юстиниановата чума, които опустошават древния свят между втори и шести век.

Папируси, предоставящи нова информация

Дали Египет е бил врата за патогени, разпространили се в Средиземно море? Сабине Хюбнер и постдокторантът д-р Брандън Макдоналд решили да узнаят повече. Като част от проект, подкрепен от Швейцарската национална научна фондация, те претърсили всички налични източници от древността – по-специално папируси – за информация за епидемии, свързани с Египет. Учените са публикували своите открития в Journal of Interdisciplinary History.

В случая с Юстиниановата чума (541 до 544 г. от н. е.) те открили различни препратки към епидемията, която първо е достигнала средиземноморския свят в Египет, преди да се разпространи в морето. Но нещата изглеждали доста по-различно с Антониновата чума (165 до поне 180 г. от н.е.) и Кипърската чума (251 до 270 г. от н.е.). „Няма ясно доказателство, че тези две епидемии са се разпространили от Африка“, казва Сабине Хюбнер.

Транспортен център като катализатор

Въпреки че не е възможно да се докаже, че Египет е отговорен във всички случаи, доказателствата сочат, че Египет наистина е улеснил разпространението на някои инфекциозни болести в Средиземно море.

Както обяснява Сабине Хюбнер, „има достоверни доклади от медицински писатели от римско време, които описват огнища на болести, които е много вероятно да са били бубонна чума в ранната римска Либия, Египет и Сирия“. Съществували няколко фактора, които допринесли както за появата, така и за разпространението на патогени.

Един от основните двигатели на бързото и широкомащабно разпространение на болестите била търговията. В продължение на векове Египет е бил „житницата на Рим“, отглеждайки и изнасяйки зърно в изобилие. Стоките от Централна Африка и Южна Азия достигат до Средиземно море през Нил и Червено море. След това те са товарени на кораби в египетските пристанища Александрия и Пелузиум. Това събира хора от различни региони.

ОЩЕ: Учени разкриха тайната на гибелта на древни цивилизации

Патогените също са могли да се развиват по поречието на Нил, а не в горещия и сух пустинен климат, където има по-малко гостоприемници за вируси и бактерии.

„Климатичните промени също са били от полза за появата и разпространението на епидемии“, обяснява съавторът Брандън Макдоналд. Проучването показва, че по-слабите разливи на Нил или изобщо липсата на разливи може да са довели до лоши реколти и недостиг на храна, което вероятно е довело до недохранени популации. Това може би е осигурило благоприятни условия за избухване на болести.

„Климатичните промени сами по себе си имат важен ефект върху носителите на болести като бълхи и комари“, казва Макдоналд. Следователно може да има връзка между изменението на климата и избухването на древни епидемии, но специфичните взаимодействия трябва да бъдат проучени по-подробно.

В момента се извършват допълнителни археогенетични изследвания като част от гореспоменатия проект. Те предоставят нова информация за патогени от древния свят и обществата, засегнати от тях. Проучванията могат също да допринесат за нашето разбиране за еволюцията на патогените и епидемиологията във времето и пространството.

Моделът на Тукидид

Но защо гръцките и римските разкази споменават Египет и Аитиопия като източник на епидемии, ако това не е така?

По думите на Сабине Хюбнер, „От една страна, идеята за Египет като родно място на епидемиите е пропита с традиция; съседните общества като хетите, израилтяните и гърците смятат, че Египет е проникнат от болести. Описания на тези епидемии в хетски или египетски източници или в Стария завет напомнят за едра шарка или бубонна чума“.

И от своя страна Тукидид помогнал да се положат основите за продължаване на това възприятие. „Неговите разкази до известна степен са се превърнали в литературен топос“, казва Хюбнер.

ОЩЕ: Чумата унищожила икономиката на голяма част от Западна Европа, но пожалила Източна

„Като историк на Пелопонеската война, Тукидид поставя нови стандарти по отношение на стила и начина, по който се провежда историографията. Това го прави модел за подражание за много по-късни историци.“

По-късните автори се присъединяват към известното описание на Тукидид за чумата в Атина в техните изображения на болестни събития, които самите те са преживели, пренасяйки произхода на епидемията, която той толкова ярко разказва.