Колко време, прекарано насаме със себе си, води до чувство на самота?

Самотата е неприятно психологическо преживяване, което възниква, когато хората чувстват липса на интимност или връзка в социалните отношения. Тя се смята за често срещано явление в развитите страни и разпространението ѝ расте по цял свят. Предвид тези факти е лесно да се предположи, че самотата е тясно свързана с това колко време човек прекарва сред другите.

ОЩЕ: Каква е тайната на щастието на самотните хора?

Изследователите обаче постоянно разграничават самотата като субективно усещане вид и по-обективни и количествено измерими характеристики на социалния живот на човек, включително живот в самота, честота на взаимодействие с другите и брой приятели.

Сама по себе си самотата е аверсивно психологическо състояние, което е свързано със значителен риск от неблагоприятни психически и физически резултати за здравето. Например тя се смята за ключов и силен предиктор на депресия, стрес и тревожност.

Освен това самотата е свързана с повишен риск от преждевременна смърт поради всякакви причини. Сред хората с този начин на живот смъртта от рак настъпва с една трета по-често, отколкото сред живеещите с някой друг.

За разлика от субективното преживяване на самота, социалната изолация се отнася до обективно състояние на самота, включително липса на ангажираност и интеграция в социалния живот. Заради нея човек не може да развие чувство за принадлежност към компания или общност. Изследванията неизменно показват, че изолацията е свързана и с широк спектър от отрицателни биомаркери и последствия за здравето.

Наскоро учени от Университета на Аризона (САЩ) са провели първото мащабно проучване, в което самотата била сравнена с обективен златен стандарт на социална изолация: времето, което човек прекарва сам. Резултатите са публикувани в Journal of Research in Personality.

Авторите на статията приложили собствен метод за изследване на социалната активност в ежедневието – електронно активиран диктофон (EAR). Това е цифрова джаджа, прикрепена към коланите на участниците, която работи чрез периодично избиране на кратки записи на околния звук на определени интервали (напр. 30 секунди, пет пъти на час). Използвайки тези данни, учените разбират дали човек говори по телефона, шофира кола, гледа телевизия, или комуникира с партньор или непознат.

ОЩЕ: Кои са трите възрасти, когато се чувстваме най-самотни?

В изследването са участвали общо 438 души на възраст от 24 до 90 години. Повечето от тях (65%) – жени. Те носели EAR от два до шест дни. Във всички случаи EAR представлявало  мобилно устройство (Apple iPod touch или HP iPAQ), на което било изтеглено приложението EAR. Устройството било поставено в калъф, носен на бедрото, така че микрофонът да не бъде блокиран от джоб или чанта – това било важно, защото другите трябвало да знаят за възможността разговорите им да бъдат записвани.

Като цяло участниците в проучването прекарвали 66% от времето си сами, а тези, които прекарвали повече от 75% от времето си сами, се чувствали най-самотни. При анализа на резултатите припокриването между чувството за самота и реалната изолация било само 3%.

Учените открили, че връзката между социалната изолация и чувството за самота зависи от възрастта. За възрастните хора комуникацията е начин за борба с чувството на самота. По думите на авторите, връзка между двете е открита при възрастни над 67 години, а припокриването между самотата и прекарването на времето сами при по-възрастните било приблизително 25%.

Взети заедно, тези резултати предполагат, че възрастта и семейното положение трябва да се вземат предвид при изследване на връзката между социалната изолация и самотата. Младите хора може да изпитат усещането за безкрайност на времето за създаване на нови романтични връзки и приятелства, което води до съзнателен избор да прекарват времето си сами.

Възможно е също така самотата да е по-социално приета или възприемана като „нормална“ в ранна възраст в сравнение с по-късна възраст. Това води до различия в тълкуването и значението на понятието „самота“.

ОЩЕ: Полезна или вредна е самотата?

Позовавайки се на препоръките на главния хирург на САЩ от 2023 г. относно увеличаващите се модели на самота, учените казват, че вниманието все повече се фокусира върху самотата като определящ фактор за здравето.

„Научаваме все повече и повече за значението на социалните връзки за човешкото здраве и се оказва, че самотата и изолацията са свързани, но различни понятия“, казва Матиас Мел, професор по психология в Университета на Аризона и главен автор на изследването.