В Теотиуакан откриха принесена в жертва маймуна

На около 50 километра от Мексико Сити се намират руините на Теотиукан, обект от Световното наследство на ЮНЕСКО и най-големият културен център от I хилядолетие в Мексико. Селища на това място са съществували от около IV – III в. пр.н.е., но бързият растеж на града започва около 100 г. пр.н.е. Още през I век от н.е. Теотиуакан става столица на могъща държава, на която се подчинява Мексиканската долина. В този древен център са построени големи монументални сгради, някои от които са оцелели и до днес. Сред тях се открояват пирамидите на Слънцето, Луната и Пернатата змия (Кетцалкоатъл), дворцови и административни комплекси и „Пътят на мъртвите“.

Ricardo David Sánchez / CC BY-SA 3.0

В периода на своя разцвет Теотиуакан контролира значителна част от съвременно Мексико, а също така взаимодейства с центровете на съседни цивилизации. В самия град живеели представители на различни групи, включително например сапотеките и маите. Теотиуакан разпространява влиянието си в други региони чрез военна сила, търговия, взаимодействие с елитите и дипломация. Изглежда, гибелта на Теотиукан идва в резултат на нашествие, настъпило около 550 г. (според друга версия – около 650 г.).

Група учени от САЩ, Франция и Япония, ръководени от Нава Сугияма от Калифорнийския университет в Ривърсайд, по време на разкопки на Площада на колоните (Plaza of the Columns) в Теотиуакан са открили свидетелства за древно жертвоприношение в могилата на една от пирамидите. То включва пълен скелет на паякообразна маймуна (Atelidae), изящни статуетки и орнаменти от зелен камък (някои от тях са изработени от нефрит, добит в долината Мотагуа), множество артефакти от раковини, както и остриета, накрайници и други предмети от обсидиан. Освен това до скелета на маймуната са открити останките на скален орел (Aquila chrysaetos), черепът на пума (Puma concolor), останките на най-малко девет гърмящи змии (Crotalus) и няколко малки птици.

Останките от орел (вляво) и паякообразна маймуна (вдясно), открити в Теотиуакан (Nawa Sugiyama et al. / PNAS, 2022)

За да определят възрастта на находките, археолозите са получили две радиовъглеродни датировки, които показват, че индианците са извършвали жертвоприношения между 145 и 345 г. сл.Хр. Отчитайки типологията на откритата керамика, учените са стигнали до извода, че този период може да бъде ограничен до около 250 – 300 г. сл.Хр. Според тях жертвоприношението е направено малко преди голям празник с участието на чуждестранен елит, свидетелство за което е намерено наблизо.

Изследването на костите на маймуната показало, че тя е била погребана със завързани на гърба ръце. Според палеозоолозите това е млада женска на възраст от пет до осем години, принадлежаща към вида Жофроа (Ateles geoffroyi). Независимо от младостта резците и предкътниците на този индивид са били силно износени. Анализ на стабилни изотопи на въглерода и азота позволил да се направи извод, че най-малко две години маймуната е живяла в плен, където храната ѝ се е различавала значително от естествената среда. Очевидно основата на храната й са били царевица, плодове от опунция и някои други растения.

Растителни останки, открити по зъбите на животното, също позволили да се предположи, че тя може да е държана в дървена клетка. Анализ на древната ДНК потвърдил изводите на палеозоолозите за вида на маймуната, както и че е била женска.

Изследователите са стигнали до извода, че живата екзотична маймуна е била донесена в Теотиуакан от маите като дипломатически подарък. Това е най-старият известен случай на държани в неволя примати в Америка, както и на тяхно движение между регионите. По всяка вероятност такива ранни контакти между културите са били придружени от мащабни ритуали. Според учените дипломатическото взаимодействие с елита на маите и някои други регионални сили може да е бил един от важните фактори за възхода на Теотиуакан в Мезоамерика.

ОЩЕ: Лидар откри в джунглите древната столица на Змийското царство