България през 2021 година: Избори, избори, избори

Преди това обаче станахме свидетели на три парламентарни вота, които доведоха до появата на много нови формации и логично - до трансформация на вече утвърдените. Някои от партиите отбелязаха възход, но не успяха да го задържат. Други шумно се провалиха, а трети - въпреки електоралния срив, в крайна сметка се добраха до властта. Ето как преминаха трите избора за парламент през 2021-та година.

4 април - първи опит

Кампанията на повечето политически кандидати за първите през годината избори премина под надслов "анти-ГЕРБ", а самите управляващи от партията на Бойко Борисов заложиха най-вече на включвания от джипката на премиера и обиколки из страната.

Реториката на първите продължи линията на протестите от лятото на 2020 г. Преобладаваха и послания типа на "ще спрем кражбите на публични средства и ще ги пренасочим към важни за държавата политики". От своя страна ГЕРБ, които се явиха в коалиция със СДС, не положиха достатъчно усилия да дадат контрааргументи на своите опоненти и съвсем естествено загубиха част от подкрепата си.

Лимитираните изборни програми бяха компенсирани от публичното налагане на известни личности – както познатите лидери, така и такива от популярната културна и медийна сцена. Слави Трифонов, Христо Иванов, Мая Манолова/Николай Хаджигенов, Красимир Каракачанов/Ангел Джамбазки, дори Цветан Цветанов, Васил Божков, Марешки/Симеонов, Костадин Костадинов и Атанас Мангъров бяха типични примери. БСП не се състезаваха на тази писта, ДПС също не заложи на едноличен лидер, с уговорката, че все пак лицето на почетния председател Ахмед Доган се появяваше на агитационни материали.

Проблемите

Избирателна активност се оказа прилична на фона на пандемичната обстановка, която предполагаше затруднен процес на гласуване. Казусът с карантинираните между 1-ви и 4-ти април се превърна в основна медийна тема. Изявлението на говорителя на ЦИК Димитър Димитров, че карантинираните в този период могат да гласуват “на своя отговорност” раздели обществото, особено предвид, че въпросните гласоподаватели са потенциални разпространители на COVID-19 и това би следвало да бъде по-важно от правните наредби и потенциалните съдебни производства.

Българите в чужбина (в частност САЩ и Западна Европа) демонстрираха нарастващ ентусиазъм за изразяване на гражданските си предпочитания и опашките в редица европейски столици, на моменти километрични, го потвърдиха. Прави чест на огромния брой членове на комисии, които успяха да организират локално своите секции в чужди държави и под засилени противопандемични мерки. 

Кой спечели и кой загуби?

Първа политическа сила след изборите беше ГЕРБ с 25.8%. Второто място със 17,4% бе за партията на Слави Трифонов "Има такъв народ". БСП зае третото място с 14.79 на сто. Следваше ДПС с 10.36%, "Демократична България" - 9.31 на сто и коалицията "Изправи се! Мутри вън!" - 4,65%. Това значеше, че ГЕРБ получава 75 мандата, "Има такъв народ" - 51, БСП - 43, ДПС - 30, "Демократична България" щеше да разполага с 27 депутати, а "Изправи се! Мутри вън!" - с 14 народни представители.

В крайна сметка "Има такъв народ" се оказа големият победител. Затвърди се мнението, че Трифонов е една от най-известните личности в България, неотстъпващ на Бойко Борисов, като масовата подкрепа за партията зад граница също го доказа.

"Демократична България" бяха очаквано подценявани, най-вече заради скромния самостоятелен резултат на “Да, България" през 2017 г. и бутиковия минимален успех на изборите за Европарламент през 2019 година. Но те също изненадаха.

БСП затвърди тенденцията за намаляваща подкрепа. Този път, обаче, левицата претърпя поражение, което я изпрати на трета позиция – нещо, което е нетипично от началото на ерата "Борисов". Наблюдаваният отлив изглежда е в две основни посоки – ГЕРБ (вероятно частичен ефект от надбавките към пенсиите, осигурени от кабинета “Борисов 3”), както и “Изправи се! Мутри, вън!”, предимно заради симпатии към бившия кадър на БСП Мая Манолова.

ДПС отново разчиташе на обичайното “ядро” в страната и чужбина и то донесе на движението на Доган обичайния, макар и малко занижен резултат.

"Изправи се! Мутри, вън!" – самото име на тази коалиция, както и комбинацията Мая Манолова – Отровното трио – Татяна Дончева, предвещаваше ярка и звучна кампания, както се и случи, което доведе и до добрия им резултат.

Всичко това показва един изключително фрагментиран следващ парламент, при който сформирането на ясно правителство се очакваше да бъде изключително трудна задача.

Задача с повишена трудност

На пръв поглед управляващата партия спечели, но фактът, че реториката срещу тях се материализира в по-висок общ процент от техния, беше ясна червена лампа.

От "Има такъв народ" веднага заявиха, че не искат да правят коалиция с партиите от сегашното Народно събрание, "Демократична България" отхвърлят възможността за коалиция с ГЕРБ и ДПС, както направиха и от "Изправи се! Мутри вън!".

На свой ред премиерът и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов се появи с първо включване след вота с видео на живо във Facebook пред дома си в Банкя, като основна тема в речта му беше критика към анти-ГЕРБ реториката на опозиционните сили. Той лансира и тезата за експертен кабинет за справяне с кризата с коронавируса, който да бъде подкрепен от възможно най-много политически сили.

В равносметката си на изборните резултати всички партии посочиха ниската избирателна активност. Според лидера на ГЕРБ служебната власт е изплашила над 70% от българите да не гласуват и заради това нито една партия в момента не може да каже, че представлява народа. От БСП посочиха, че са можели да спечелят още гласове, но времето не им е стигнало. Прочитът на ДПС беше, че имат същата подкрепа като на предишните избори, но този път ниската активност им е отредила петото място. От "Демократична България" благодариха за подкрепата и я отдадоха на позитивната предизборна кампания, която са водили. От "Изправи се! Мутри вън!" пък видяха във вота на хората желанието им за промяна.

Вероятно най-желаният от мнозина и най-плашещият за други сценарий беше споразумение за съвместен анти-ГЕРБ кабинет между "Има такъв народ", "Демократична България" и "Изправи се! Мутри, вън!". Независимо от добрия общ резултат на трите партии, те все пак не успяха да съберат математическо мнозинство. Предвид сравнително ясното им разграничаване от ДПС, щеше да се наложи да потърсят неформална подкрепа от БСП.

45-ото Народно събрание обаче тръгна със заявката за ударни промени в изборното законодателство, което беше и сигурен знак, че т.нар. „протестни“ партии се готвят за нови избори. Веднага след вота на 4-ти април изглеждаше сигурно, че ГЕРБ, макар и да е първа политическа сила, няма да успее да направи правителство. А оставането ѝ в изолация се потвърди при опита на Бойко Борисов да сформира кабинет с номинирания за министър-председател Даниел Митов, който обаче не получи подкрепа и дори не се стигна до гласуването му в пленарна зала.

Още от момента, в който парламентът беше свикан, всички погледи бяха вперени във втората политическа сила - „Има такъв народ“. Но от партията не направиха никакъв анонс за намеренията си. Нещо повече - председателят на парламентарната група Тошко Йорданов два пъти каза публично: „Какво ще правим ние с мандата ще видите, когато президентът ни го връчи“. 

Слави Трифонов обаче изпревари събитията и обяви, че партията му няма да опита да състави правителство. С това „Има такъв народ“ форсира процедурата, която бързо води страната към нови избори.

В крайна сметка до определянето на дата за нови парламентарни избори и съставянето на служебен кабинет се стигна след неуспеха на 45-ото Народно събрание да излъчи правителство. От “Има такъв народ” и БСП, които получиха съответно втория и третия проучвателен мандат за съставяне на правителство, върнаха мандата минути след като им беше връчен. Така 45-ото Народно събрание се превърна в първия парламент в най-новата история на България, който не успява да излъчи кабинет.

Под ръководството на председателя на НС - Ива Митева, народните представители приеха промени, свързани само с един нормативен акт, който от своя страна има значение за предстоящите предсрочни избори – Изборния кодекс. На 29-ти април депутатите заседаваха почти до полунощ, за да уточнят редица решения.

В крайна сметка президентът Румен Радев обяви на 11-ти май състава на служебния кабинет, който трябваше да управлява до излъчването на редовен кабинет след насрочените за 11-ти юли предсрочни парламентарни избори. Това бе шестото служебно правителство на България и второто, назначено от Радев след правителството на Огнян Герджиков през 2017-та година. В него личаха както хора от Левицата, така и свързвани по-скоро с Десницата, някои с впечатляваща академична кариера и професионални биографии, но имаше и непознати лица. Съставът му можете да си припомните тук.

11 юли - втори опит

Обстановката по време на предизборната кампания за вторите за годината избори отново беше доминирана от взаимни обвиненията в корупция между предишната управляваща партия и опозицията, този път в лицето на служебното правителство.

Изборите се проведоха в обстановка, обусловена от устойчиво недоверие в политическата класа, както и от твърденията на кабинета за широкоразпространена корупция на най-високо ниво при предходното правителство. След като беше назначено, служебното правителство направи няколко смени на високопоставени служители от ключови институции.

На 2-ри юни правителството на САЩ наложи санкции по закона "Магнитски" на шест видни български официални лица и бизнесмени, сред които Делян Пеевски и Васил Божков, заради участието им в тежка корупция, като включи в обхвата на санкциите и свързани с тях юридически лица. Това също се превърна в една от основните теми по време на кампанията.

Резултатите

В крайна сметка, след ниска избирателна активност, резултатите отредиха в парламента да влязат общо 6 партии, като "Има такъв народ" на Слави Трифонов спечели 24,08% от гласовете и стана първа политическа сила, а ГЕРБ-СДС бяха втори с 23,51 на сто. Трета беше БСП за България - 13,39 на сто. "Демократична България - Обединение" остана на четвърто място, като взе 12,64% от гласовете. Пета беше ДПС с 10,71 на сто. "Изправи се! Мутри вън" също влезе в парламента, като мина 4-процентовата бариера и получи 5,01%.

По силата на тези окончателни резултати ИТН получи 65 мандата, а ГЕРБ - 63. В тази обстановка прогнозите за съставянето на правителство бяха по-скоро отрицателни.

Стигна се дотам, че на първото парламентарно заседание нямаше никаква яснота по ключовия въпрос дали около спечелилата извънредния парламентарен вот партия "Има такъв народ" ще се сформира мнозинство, което да излъчи правителство.

Формацията на Слави Трифонов беше на твърда позиция, че като първа политическа сила тя трябва да излъчи самостоятелно правителство, независимо, че в парламента ще разполага само с 65 народни представители. Останалите две парламентарни сили - "Демократична България" и "Изправи се! Мутри вън!", сочени от ИТН като евентуални партньори, казаха, че биха подкрепили кабинет на малцинството, но срещу ясно разписани приоритети, за които настояват. 

Общо депутатите на трите т.нар. "партии на промяната" бяха 112 и се оказваха недостатъчни за формиране на управленско мнозинство в парламента при минимум 121 народни представители. БСП изказа позиция, че би подкрепила такъв кабинет, но при определени условия, но от "Има такъв народ" категорично отказваха да водят разговори със социалистите, защото считат формацията за "партия на статуквото". Нещо повече - от формацията на Трифонов поставиха условието или подкрепа за техния кабинет, или предсрочен парламентарен вот, което допълнително минира всякакъв опит за сглобяване на мнозинство. Така новият парламент започна работа в патова ситуация и в пълна неизвестност ще може ли да излъчи правителство или ще се стигне отново до парламентарна криза и втори извънреден вот през есента.

Слави отстъпи, но прекалено малко

Слави Трифонов оттегли номинацията си за премиер в лицето на Николай Василев, бивш вицепремиер и министър в правителствата на Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев, под натиска на общественото мнение и ревизира част от номинациите за министри в обявения проектокабинет ден след парламентарния вот.

Но от изявленията на заместниците му Тошко Йорданов и Филип Станев стана ясно, че партията няма да отстъпи от формулата правителство на малцинството, излъчено от първата политическа сила, с подкрепата на "Демократична България" и "Изправи се! Мутри вън!". Единствената промяна в позицията на "Има такъв народ" беше съставът на предложения кабинет, както и кандидатурата на министър-председателя. Съдбата на такова правителство, обаче, беше неясна заради недостигащия брой депутати, които да гласуват за него, освен ако не е подкрепено от някоя от останалите три партии - ГЕРБ, БСП и ДПС или части от тях.

На 30 юли 2021 г. президентът връчи проучвателен мандат за съставяне на правителство на кандидата за министър-председател на първата по численост в Народното събрание парламентарна група - Пламен Николов от ИТН. Точно една седмица по-късно, на 6-ти август, той върна изпълнения мандат на президента и обявява пълния състав на проектокабинета.

В началото на месец август от „Изправи се БГ! Ние идваме!“ обявиха, че няма да подкрепят проектокабинета на „Има такъв народ“, а същото направиха и от „Демократична България“ един ден по-късно. От БСП пък казаха, че няма да дадат подкрепата си, ако не бъде оттеглена кандидатурата на Петър Илиев за министър на вътрешните работи, заради обвиненията срещу в него в плагиатство.

В следствие на всичко това, в изявление, излъчено на 10-ти август по 7/8 ТВ, лидерът на ИТН Слави Трифонов обяви, че проекроправителството въобще няма да бъде внасяно за гласуване.

Още преди получаването на мандата от втората по численост парламентарна група - ГЕРБ-СДС, обявиха, че ще го върнат веднага щом президентът им го предаде. След няколко неуспешни срещи с представители на т.нар "протестни партии", БСП също взе и веднага върна мандата.

Така топката отново се върна при държавния глава, който насрочи избори 2 в 1 (президентски и парламентарни, бел.ред.) за 14-ти ноември и назначи второ служебно правителство. То се раздели на две: по-голямата част остана в новия-стар кабинет на Радев, а министрите Кирил Петков и Асен Василев очаквано тръгнаха да правят свой собствен политически проект - "Продължаваме промяната", като обявиха, че той ще постига леви резултати с десни политики.

14 ноември - трети опит

В дните преди и след обявяването на проекта на Кирил Петков и Асен Василев редица прогнози им отреждаха много сериозен успех, а някои ги провъзгласиха за евентуален победител във вота за народни представители. 

Форматът на изборите 2 в 1, при който трябваше да се гласува и за президент, и за парламент създаде специфична по рода си в политическата ни история ситуация, от която обаче сякаш повечето политически сили пропуснаха да се възползват.

Вместо това кампаниите бяха силно ограничени заради пандемичната ситуация и поради изпразнените партийни каси от предишните два вота. Постоянният кампаниен трус, при който държавата преминава от избори в избори, изтощи както формациите, борещи се за гласовете на избирателите си, така и самите избиратели.

Повечето политически сили предпочетоха този път да се фокусират само върху конкретни послания и идеи, ограничавайки обхвата на кампаниите си. Всичко това спомогна за една вяла, не особено активна и дори стилизирана в посланията си и отношението си към гласоподавателите предизборна ситуация.

Резултатите

В крайна сметка изключително ниска избирателна активност беляза изборите 2 в 1 на 14-ти ноември, които в парламентарната си част дойдоха с очаквания най-накрая да последва формиране на кабинет.

Голямата изненада във вота се оказа победата на формацията на бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев "Продължаваме промяната". Тя спечели 67 депутати в 47-ото Народно събрание със своите 25,67%. ГЕРБ-СДС от своя страна се пребори за 59 депутати в следващия парламент. Коалицията между партиите на Бойко Борисов и Румен Христов получи 22,74% на изборите.

Трета сила в парламента беше ДПС, която спечели 34 депутати. Движението с председател Мустафа Карадайъ получи 13% на последните избори. БСП стана четвърта с 26 депутати в 47-ото Народно събрание. Партията на Корнелия Нинова получи 10,21% на изборите на 14-ти ноември. „Има такъв народ“ е с един депутат по-малко от социалистите. Формацията на Слави Трифонов получи 9,52% на изборите и съответно 25 места в парламента. Коалицията „Демократична България“ се пребори за 16 народни представители. Обединението на „Да, България“, ДСБ и Зелено движение получи 6,37% от гласовете. За пръв път в парламента влязоха и депутати от „Възраждане“. Партията на Костадин Костадинов получи 4,86% и ще бъде представлявана от 13 народни представители.

Междувременно президентският вот ни изпрати към балотаж, където действащият държавен глава Румен Радев се изправи срещу претендента проф. Анастас Герджиков, подкрепен от ГЕРБ. Там резултатите на втори тур официализираха втория мандат на Радев, който спечели избора с 1 539 650 гласа или 66.72%. 

И заваляха оставки

Няколко часа след като станаха ясни първите резултати Христо Иванов подаде оставка като лидер на „Да, България". Малко след Иванов, оставки подадоха и останалите лидери на "Демократична България". "Резултатът ни на тези избори е слаб, за което поемам личната си отговорност", написа в социалните мрежи председателят на ДСБ и съпредседател на "Демократична България" Атанас Атанасов. Съпредседателите на Зелено движение Борислав Сандов и Владислав Панев също се оттеглиха от ръководството на партията си. Новината за оставките беше съобщена на страницата на партията във Facebook. Освен тях оставка подава и Изпълнителният съвет на партията.

Оставка подаде и цялото ръководство на ВМРО. В позиция на партията пишеше, че след анализ на изборните резултати воеводите са решили да свикат конгрес, който има за задача да вземе решения за бъдещето на организацията и да избере ново ръководство.

Оставка подаде и лидерът на БСП Корнелия Нинова. Знакови лица на левицата поискаха още в понеделник след изборите оставката на водача на социалистите. Причината, разбира се, е лошият изборен резултат, отреждащ на БСП четвърто място в парламента. Нейни вътрешни опоненти като Кирил Добрев, Елена Йончева и Антон Кутев открито я призоваха да се оттегли. При оттеглянето си тя посочи, че поема отговорност за слабия резултат, но за него има както субективни, така и обективни причини. Председателят на предизборния щаб на БСП - Кристиан Вигенин, също се оттегли. 

Всички тези оставки обаче не попречиха на главните герои да влязат или в парламента, или да станат министри - Нинова и Сандов например са дори вицепремиери.

Време за преговори

Експертни, открити, интензивни - такива преговори за съставяне на правителство обещаха победителите на парламентарните избори. Буквално няколко часа след победата си те организираха експерти от ПП, БСП, ИТН и ДБ, които дискутираха 18 управленски сектора. Всяка от дискусиите се водеше от един от двамата съпредседатели на ПП - Кирил Петков и Асен Василев, който накрая обявяваше резултатът. Методологията на получаването беше мениджърска - всяка партия очертава проблемите в сектора, визията си за него и политиките, които предлага, а мандатоносителите отсяват спорното от безспорното и създават база за управленска програма. Какво се разбраха партиите - четете тук.

В крайна сметка след тежките разговори стана ясно, че новият кабинет ще има премиер и четирима вицепремиери, както и общо 16 министерства, като партийното разпределение следва формулата 10-4-4-3. Водещата партия в бъдещата коалиция - "Продължаваме промяната", освен че излъчи премиер, има още двама вицепремиери и ще контролира пряко осем министерства. Общо четирима министри, един от които вицепремиер, има БСП, а ИТН отговаря за четири ведомства. Най-малкият партньор - "Демократична България", има трима министри, един от които заместник министър-председател.

Документът предвижда и редица размествания в структурите на ведомствата. Една част от тях целят агенции и дирекции, които в момента са под шапката на непряко свързани с работата им министерства, да преминат към ресорните им ведомства. С друга част пък изглежда, се търси пряка отговорност на най-високо ниво в проблемните институции.

Новото правителство

Президентът връчи мандата на Кирил Петков в неработен ден - събота (11-ти декември), като съпредседателят на формацията го върна веднага изпълнен.

И така възелът се развърза. След осеммесечно служебно управление и два предсрочни парламентарни вота България отново постигна редовно правителство с премиер Кирил Петков. Коалиционното управление с мандатоносител "Продължаваме промяната" и партньори "Демократична България", БСП и ИТН бе одобрено на извънредно заседание на парламента с 134 гласа "за", а 104 депутати от ГЕРБ, ДПС и "Възраждане" гласуваха "против". Със същия резултат одобрение получи и премиерът Петков.

Повечето имена на министри бяха известни предварително, но в последния момент бяха направени и някои промени, част от които изненадващи и спорни.

Това правителство и коалицията зад него веднага бяха натоварени с очакванията да постигнат по-дълбока промяна. Намаляване на корупцията, съдебна реформа и модернизиране на процесите в държавната администрация са само част от заявките, които трябва да бъдат изпълнени. Дали това ще се случи... предстои да разберем догодина.