България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
11 юли 1913 г.: България побеждава Сърбия в битката при Калиманци
На този ден през 1913 година, в хода на Междусъюзническата война (Втората Балканска война), България побеждава Сърбия в битката при Калиманци. Тежките боеве се водят в село Калиманци (община Виница, Македония), в продължение на 7 дни - от 4 до 11 юли по стар стил (17–24 юли по нов стил).
Въпреки тежката ситуация, в която се намира, Четвърта българска армия успява да победи противника. Липсата на храна, изтощението, умората и епидемията от холера допълнително отслабват българската армия. Но въпреки всички трудности тя успява да спре настъплението на сърбите. По този начин е възпрепятствано съединяването им с гръцките войски в долината на Струма. Плановете на сръбските и черногорски войски да се присъединят към гърците, идващи от юг, удрят на камък. Евентуален успех на плановете им означава общ поход към столицата, което поставя под заплаха съществуването на държавата.
Прочетете също: 20 юни в историята: Умира екзарх Йосиф I
Командващ на Четвърта българска армия е генерал Вичо Диков, който е родом от Тулча, Северна Добруджа. Благодарение на него и на усилията, които полагат българите на бойното поле, фронтът е удържан и стабилизиран.
Четвърта армия преминава към отбрана след неуспеха си в Брегалнишката битка. Тогава тя е под командването на генерал Стилиян Ковачев, който настоява за незабавно прекратяване на бойните действия. След загубата в Брегалнишката битка мястото на Ковачев е заето от генерал Вичо Диков.
Осма пехотна тунджанска дивизия заема връх Ждрапаница и гребена Сива кобила още в края на юни. В района на Калиманци и Гърляни позиции заема Седма пехотна рилска дивизия. Част от втора бригада от Четвърта пехотна преславска дивизия се присъединява към нея за подкрепление. Македоно-одринското опълчение и 24-ти пехотен полк също се присъединяват в подкрепление.
Прочетете също: 14 юни: Убит е Александър Стамболийски
Голяма част от Втора пехотна тракийска дивизия се разполага зад нея в Драмче, както и по-голямата част от артилерията. Трета бригада от Втора пехотна дивизия се разполага на юг по гребена на планината Голак. Първа бригада от Трета пехотна балканска дивизия се разполага по горното течение на Брегалница. В района на Пехчево отбранителната позиция срещу гърците образува цяла дъга, простираща се на североизток.
След като българите успяват да стабилизират фронта срещу сърбите, голяма част от българските военни сили се струпват под Беяз тепе, откъдето на 14 юли започва Кресненската операция. Нейната цел е гръцката армия, която е проникнала до Горна Джумая, да бъде обкръжена. След загубата си в битката при Калиманци, Сърбия не успява да окаже подкрепа на гърците. В резултат на това последните са принудени да се откажат от похода си към София. На 18 юли е сключено примирие между воюващите страни.
Прочетете също: 15 юни: Почитаме паметта на Джон Атанасов. Обесен е войводата Цанко Дюстабанов
