Заради огромната загуба на вода Сметната палата влиза на одит в две министерства

30 юли 2025, 10:47 часа 740 прочитания 0 коментара

Сметната палата ще извърши одит на две министерства - на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и на околната среда и водите (МОСВ) - заради водната криза в България. Той ще обхване период от общо пет години - от 1 януари 2021 до 31 декември 2025 г. От палатата определят конкретната тема на одита като преглед на „Осигуряване на достъп до питейна вода на населението в условия на засушаване“. Ще бъдат одитирани и общини.

Още: "Над 60% загуби". Безводието в България и кризата с водните ресурси

Одитният екип ще изследва как се управляват водните ресурси за питейни нужди, какви са дейностите за подобряване на качеството на услугите по водоснабдяване, какви са рисковете в условия на засушаване и какви мерки се предприемат за гарантиране на устойчиво управление на водите. Ще се обърне внимание и на предприетите действия за ограничаване на загубите на вода и включването на допълнителни водоизточници.

Кризата с безводието - на първо място сме в ЕС

Припомняме, че България е на челно място в Европейския съюз по загуби на вода, отчетени между водохранилищата и потребителите. Ако се коригират 20% от течовете по системата, биха се предотвратили 80% от загубите: България е №1 в поредна негативна класация: Всяка втора капка вода не стига до хората.

Като причини за планиране на одита Сметната палата посочва няколко установени проблема:

4,5 на сто от населението е на воден режим

Въпреки че системите за централно водоснабдяване покриват 99,4 на сто от населението, ВиК операторите отчитат, че на режим са 297 населени места, а според данните на Асоциацията на природните паркове в 458 градове и села у нас има часове и дни на безводие.

По данни на НСИ - за периода 2010-2020 г. относителният дял на населението с режим на водоснабдяване расте от 1 на сто до 3,9 на сто, а за 2023 г. е 4,5%.

Още: Загуба на вода: България е на първо място в ЕС

Питейната вода у нас намалява

Водните ресурси намаляват, освен това са неравномерно разпределени на територията на страната. През 2019 г. наличните възобновяеми пресни водни ресурси се оценяват на приблизително 85 млн. куб. метра, което е с 15% по-малко спрямо средния обем за периода 1981-2019 г. (над 100 млн. куб. м).

Според доклада за опазване на околната среда за 2021 г. недостиг на вода може да възникне в регионите със слаби валежи, голяма гъстота на населението, промишлени производства, използващи много вода, съчетани със специфични природо-географски особености.

Снимка: iStock

Язовирите за питейни нужди са запълнени на 68%

Министерството на околната среда и водите управлява използването на водите на комплексните и значими язовири в страната - 52 на брой, от които 14 са за питейно-битово водоснабдяване. Управлява още водохранилищата, прилежащите съоръжения и събирателните им деривации. Тези 14 комплексни язовира, към част от които работят ВЕЦ, са запълнени на около 68% от общия обем.

Към септември 2024 г., по данни на МОСВ, няма въведен воден режим в населените места, които се водоснабдяват от комплексните язовири. Но тенденцията за намаляване на притока се наблюдава вече трета поредна година (от 2022 г.). В началото на 2024 г. МОСВ информира с писма и в работни срещи МРРБ, „Български ВиК Холдинг“ ЕАД, ВиК операторите, Министерство на земеделието и храните и „Напоителни системи“ ЕАД за ниското ниво на запълване на част от язовирите и необходимостта от предприемането на своевременни действия за приоритетно осигуряване на питейно–битовото водоснабдяване на населението и нуждите на земеделието.

Още: "Не поливайте с питейна вода": Двама министри с призив и мерки срещу безводието (ВИДЕО)

Хром, манган, магнезий, желязо, нитрати и уран във водата

Макар че качеството на доставяната питейна вода е в съответствие с изискванията на 98.7%, анализите към Националния инвестиционен план за ВиК (НИП) сочат, че продължават да се наблюдават отклонения по редица индикатори като съдържание във водата на хром, манган, магнезий, желязо и др.

Установени са отклонения по показател нитрати в около 309 предимно малки зони на водоснабдяване, най-вече в райони с развито земеделие и животновъдство.

Други отклонения с по-малък териториален обхват са за съдържание на хром и естествен уран.

60% загуби по мрежата

Водоснабдителните услуги като цяло отговарят на стандартите, но загубите на вода са много високи - 60% - и поддръжката на водоснабдителните системи и съоръжения е недостатъчна.

Тръбите са на средна възраст 36 години

Тръбите на водопреносната система са на средна възраст 36 години, а над 50% от водата е „неносеща приходи“. Това се посочва в анализите към НИП и към Стратегията на Програма „Околна среда“ (ПОС) 2021-2027.

Още: "Плащаме вода без да имаме": Безводие в село Четирци

Между 325 и 400 млн. евро годишно са нужни за рехабилитация

Според оценка на Световната банка - заради дела на амортизираната водоснабдителна мрежа - необходимите разходи за рехабилитация и подмяна на тръбите са между 325 и 400 млн. евро годишно, като спешните нужди възлизат общо на 200 млн. евро.

Снимка: МОСВ

Подмяната и обновяването на мрежата върви с по-бавни темпове от предвиденото

7,3 млрд. лева са необходимите средства за постигане на качество на питейните води в съответствие с Директива 98/83/ЕО на ЕС от ноември 1998 година. От тях близо половината - 3,5 млрд. лв. - са за населени места с над 10 000 жители. Други 1,6 млрд. лв. са за населени места с между 2000 и 10 000 жители, а 2,2 млрд. лв. - за малки населени места (с между 50 и 2000 жители).

Реално направените инвестиции във водоснабдяване обаче са под 200 млн. лв. годишно, което показва, че подмяната и обновяването на мрежата върви с по-бавни темпове от необходимото.

Очакван принос от одита

От Сметната палата съобщават, че с изпълнението на одита ще се анализира и оцени:

  • доколко политиката в областта на водите, в частност за осигуряване на устойчив и балансиран достъп до води за питейни нужди, се изпълнява съобразно заложените приоритети;
  • доколко са предприети ефективни действия за инвестиране във водоснабдителните системи и съоръжения;
  • дали извършваните анализи и оценки на потребностите са преразглеждани спрямо настъпилите промени по отношение на климата и засушаването, включително с анализи по региони и населени места, дали разходваните средства за инвестиции са обосновани, адекватни и обвързани с настоящата ситуация в страната, и други.

„Правото на безопасна и чиста питейна вода и канализация е човешко право от съществено значение за пълноценния живот и пълното осъществяване на всички човешки права“, гласи Резолюция № 64/292 на Общото събрание на ООН.

Европейският парламент потвърждава правото на безопасна питейна вода и добри санитарни условия като право на човека, като и двете права се допълват взаимно; подчертава, че достъпът до безопасна питейна вода е безусловна предпоставка за здравословен и достоен живот и е съществен за развитието на достойнството на човека; подчертава, че правото на безопасна питейна вода представлява основно предварително условие за упражняването на други права и че като такова, трябва да се ръководи от логика за обществен интерес и общо обществено и световно благо. Това е вписано в Резолюция на Европейския парламент от 5 октомври 2022 г. относно външното измерение на достъпа до вода като право на човека.

Последвайте ни в Google News Showcase, за да получавате още актуални новини.
Димитър Радев
Димитър Радев Отговорен редактор
Новините днес