На пръв поглед Антарктида изглежда като солидна ледена покривка, но ключови процеси протичат под повърхността ѝ, където ледът взаимодейства със скали, вода и седименти. Тази зона определя скоростта на движение на ледниците и реакцията им на изменението на климата.
Розови скали по ледената повърхност сочат към масив, скрит дълбоко под Антарктида. Учените откриха нови улики за миналото и бъдещето на ледената покривка. Това съобщава изданието earth.com.
Розови скали на Антарктида
Наскоро учени от Британската антарктическа служба (BAS) откриха произхода на необичайни розови камъни, разпръснати сред тъмни вулканични скали в планините Хъдсън. Използвайки анализ на радиоактивния разпад на минералите, изследователите установиха, че тези гранити са се образували преди приблизително 175 милиона години, през юрския период.
Огромно яйце на неизвестно същество е открито в Антарктида
Самите камъни обаче не съответстват на геологията на района, което показва тяхното изместване. Находката е открита чрез въздушни геофизични проучвания. Самолети, оборудвани с гравитационни сензори, засекоха мощен сигнал под ледника Пайн Айлънд, разкривайки скрита гранитна формация. Въпросният масив е широк приблизително 100 километра и дебел до седем километра. Той се намира дълбоко под ледника и е останал неизвестен в продължение на милиони години.
Според геофизика от BAS Том Джордан, розовите камъни са ключът към откриването на този подземен масив. Те се оказват фрагменти от гранитен слой, пренесен на значително разстояние от ледника.
Изследователите са установили, че по време на последния ледников период ледникът Пайн Айлънд е бил значително по-дебел и по-мощен. Той е откъсвал скали от подлежащата повърхност и ги е пренасял до планините Хъдсън, където са останали след топенето на леда.
Получените данни позволяват на учените по-точно да реконструират историята на движението на ледника и да усъвършенстват климатичните модели. Това е особено важно, тъй като ледникът Пайн Айлънд е един от най-бързо топящите се ледници в Западна Антарктика и оказва значително влияние върху световното морско равнище.
Освен това, видът скала под ледника пряко влияе върху поведението му. Гранитът може да създаде допълнително триене и да забави движението на леда, докато наличието на вода под него ускорява плъзгането му.
Както отбелязват изследователите, комбинацията от геоложки анализ на проби и геофизични измервания им е позволила да създадат по-точна „карта на подледните пластове“. Това ще помогне за по-добро прогнозиране на промените в ледената покривка и тяхното въздействие върху крайбрежните райони.
По-рано учените съобщиха, че площта на арктическия морски лед се е свила до рекордно ниско зимно ниво, докато светът преживява най-екстремната гореща вълна в регистрираната история.
Прочетете също: Мистериозни пирамиди, подобни на тези в Гиза, са открити в Антарктида
