Сдружението за модерна търговия се обяви крайно против готвения Закон за максималната търговска надценка за стоки, включени в кошницата на домакинствата.
Според СМТ законопроектът е вреден за българските потребители, производители и търговци, и противоречи на принципите на пазарната икономика и европейските норми. Също така вреди на на конкурентоспособността на български производители, нарушава принципа на свободния пазар и може да доведе до наказателна процедура срещу България.
Според търговците у нас липсва обективна ценова криза и затова законопроектът "се явява лишен от своето основно правно и икономическо основание, а предложените в него мерки са в разрез с принципа на пропорционалност, залегнал в правото на Европейския съюз".
Още: Над 1000 сигнала за необосновано повишени цени от началото на 2026: Колко са нарушителите?
Атака срещу свободния пазар и свободното формиране на цени
Сдружението за модерна търговия обединява голяма част от водещите търговци на бързооборотни стоки в страната. От организацията презовават Законопроектът за максималната търговска надценка за стоки, включени в кошницата на домакинството да не бъде приеман от Народното събрание.
"Считаме че предложената инициатива е вредна за българските потребители, производители и търговци, като застрашава икономическата стабилност и благосъстоянието на населението. Законопроектът не само противоречи на принципите на пазарната икономика, но и е в пряко несъответствие с редица европейски норми и установената практика на Съда на Европейския съюз", се казва в официалното становище на СМТ.
В него се твърди още, че законопроектът погазва основните принципи на пазарната икономика и законодателството на ЕС. Той вреди на интересите на българските потребители, на конкурентоспособността на български производители, и поставя под риск оперативната дейност на търговците.
Още: Производствените цени в България са с най-голям ръст в ЕС
"Законопроектът противоречи на чл. 19, ал. 1 от Конституцията на страната, който повелява, че „Икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива“. Законопроектът забранява свободното формиране на цени на потенциално засегнатите стоки, както и свободата на договаряне. Свободната стопанска инициатива предполага икономиката на страната да се развива на пазарен принцип, като основните фактори за определяне на цените са силите на търсенето и предлагането. Историческият опит е доказал, че най-добрият начин да се осигури на потребителите богат избор и ниски цени е свободната конкуренция, а инициативите за държавна намеса в ценообразуването неминуемо се провалят, обикновено с тежки икономически последици", твърдят от СМТ.
Източник: БГНЕС
Наказателна процедура срещу България
Според сдружението евентуалното приемане на законопроекта ще доведе до наказателна процедура срещу България, като санкциите ще са именно за сметка на потребителите, в чиято защита се обявява законопроектът.
СМТ смятта, че европейските институции имат установена практика относно несъвместимостта на мерките, свързани с ограничения или регулиране на цените с функционирането на единния пазар. Обект на защита са били правата на компаниите и по чл. 49 от ДФЕС, включително правото им да определят самостоятелно асортимент и да ценообразуват.
Още: България е втора в ЕС по ръст при продажбите на дребно
"Ограничаване на тези права може да бъде извършвано само въз основа на съображения за обществения ред, обществена сигурност и обществено здраве. Приемането на предлагания законопроект не е обусловено от подобни съображения", се казва в становището.
От организацията припомнят, че на 12 септември 2024 г. Съдът на ЕС постанови, че ограниченията на цените на основните хранителни продукти, определени от унгарското правителство, са несъвместими с правилата на ЕС и подкопават лоялната конкуренция. На 11 декември 2025 г. Европейската комисия отправи искане към Унгария да се въздържа от налагането на ограничения върху ценовите маржове при продажбата на хранителни продукти, тъй като това е в противоречие с функционирането на единния пазар.
Конкуренцията също ще пострада
Законопроектът противоречи на Решение № 23/10.01.2019 г. на Комисията за защита на конкуренцията по повод предходен законопроект за допълнение на Закона за защита на потребителите, с който се целеше определяне на максимални надценки на определени хранителни стоки. В цитираното решение КЗК стигна до заключението, че предложеният законопроект би довел до неблагоприятни последици за конкуренцията и съответно за пазара, вместо да реализира целта си да осигури ниски цени на стоките от първа необходимост, твърдят от СМТ.
Още: Жестоки критики за цените на храните и къде е най-евтино - от търговските вериги
И цитар решението, че предложената регулация може "да създаде риск от излизане от пазара на търговски вериги, както и да възпре навлизането на пазара на нови вериги. По-малкият брой участници на пазара би отслабил конкуренцията, което от своя страна може да доведе до по-високи цени"
Тези съображения на КЗК продължават да са актуални и днес, смятат търговците.
Дискриминиране на свободното движение на стоки
Те са категорично несъгласни със заключението в предварителната оценка на въздействието, че Законопроектът няма да окаже негативно влияние върху търговията в рамките на ЕС.
Още: "Основа за повишаване на минималната работна заплата": Големите вериги с обвинения към КНСБ
"Напротив, предложената регулация създава сериозни административни бариери и де факто дискриминира свободното движение на стоки, което е в пряко противоречие с ДФЕС. Законопроектът поставя бариери пред доставките от други страни – членки, доколкото чуждестранните производители и доставчици биха били лишени от възможността да договарят цените си по икономически обосновани критерии. По посочените причини, мярката нарушава свободното движение на стоки (чл. 34 от ДФЕС), тъй като налага административни пречки и ценови условия, които де факто блокират вноса", пишат от СМТ.
Източник: БГНЕС
Невъзможни изисквания заради търговската тайна
Според СМТ законопроектът създава значително по-високи рискове за пазарната среда, в сравнение с предходни инициативи, по които КЗК вече се е произнасяла негативно.
"Предложеният модел за изчисляване на „максимална търговска надценка“ от 20% общо за цялата верига (съгласно формулата по чл. 6, ал. 2) е фактически и правно невъзможен за изпълнение. Прилагането му изисква крайният търговец да познава „производствената себестойност“ (ПрС) или „цената на придобиване от вносител“ – информация, която представлява търговска тайна и до която той няма (и не трябва да има достъп). Търговците на дребно купуват стоки на „цена на едро“ и нямат право да на достъп до структурата на разходи на своите партньори", обясняват търговците.
Още: България е пета в ЕС по годишен ръст при продажбите на дребно
Предпоставки за съгласуване и антиконкурентни практики
По думите им за да бъде спазено изискването за общ таван от 20%, отделните оператори по веригата биха били принудени да съгласуват поведението си, да обменят чувствителни данни и съвместно да определят ценовите си маржове.
"Подобно поведение е абсолютно забранено от националното и европейското антитръстово право и представлява тежко нарушение на правилата за защита на конкуренцията. Дори при наличие на пълна воля за съобразяване със закона, за операторите е обективно невъзможно да верифицират дали изчисленията им са правилни, тъй като те не разполагат с надежден механизъм за проверка на данните от предходните звена по веригата. Така Законопроектът принуждава субектите към извършване на антиконкурентни практики, като същевременно ги оставя в състояние на пълна несигурност дали изобщо прилагат регулацията коректно", пише още в становището.
"Съгласно трайната практика на Съда на ЕС, установена още в решението по дело C-7/95 P (John Deere), превръщането на един пазар в изкуствено прозрачен елиминира несигурността, която е основен двигател на конкуренцията. Освен това, съгласно Насоките на ЕК за хоризонтално сътрудничество, данните за производствените разходи и себестойността представляват стратегическа търговска тайна. Разкриването им (както изисква настоящият Законопроект чрез формулата за контрол) създава условия за координиране на пазарното поведение, което противоречи на чл. 101 от ДФЕС. На следващо място, за да работи формулата на практика, производителят трябва да „гарантира“ на търговеца определен марж. Това може да се тълкува като форма на поддържане на цени на препродажба (RPM), което е тежко нарушение на антитръстовите правила", твърдят от СМТ.
Още: "Изкупуват ябълките на 3 лв., продават ги на 8 лв.": Производител за печалбата на веригите
Надценката от 20% - неясна, ще се работи на загуба
Според търговците абсолютно неясно е на базата на какви допускания е прието, че 20% надценка е икономически обоснована, когато по веригата на доставки във всички държави от ЕС числата показват напълно различна реалност („Максималната търговска надценка от 20% е определена като икономическаи обоснована, съвместима с нормалната печалба, достатъчна за покриване на търговския риск и търговски разходи по логистика, съхранение и други, и социално поносима за потребителите“).
"Анализ на ЕК от 1 декември, 2025 г. показва, че в България и Румъния делът на производителите във веригата на доставки е най-висок от всички държави в ЕС. Средната търговска надценка по данни от годишните финансови отчети на най-големите компании в търговията с бързооборотни стоки в страната е по-голяма от 20% и покрива най-вече разходите за възнаграждения, електроенергия, транспорт, логистика, маркетинг и реклама, амортизации и дава възможност за минимална печалба от 3-4%. Законопроектът определя „максимална търговска надценка“ от 20%, която трябва да бъде разпределена по цялата верига на доставка, което поставя под огромен натиск най-вече традиционната търговия (регионални вериги, малки, квартални магазини и специализираните магазини), но разрушава оперативната самостоятелност и изградените бизнес модели и на големите търговски вериги.
Източник: БГНЕС
Ограничаването на сумарната надценка до 20% за всички участници по веригата (производител + дистрибутор + търговец) обрича търговците на дребно на работа на загуба", смятат от СМТ.
Още: Замразяване или падане на цените: "Пиянството на един народ" в 21 век
По техни думи законопроектът не прави разлика между търговска надценка (брутен марж) и печалба. "Брутният марж покрива разходи за логистика, наеми, заплати на персонал, електроенергия, складови и логистични дейности, реклама, административни дейности, брак на бързо развалящи се стоки (плодове, зеленчуци, месо) и данъци, като в сектора на търговията с храни нетната печалба традиционно е ниска (между 1% и 3%). Ако производителят работи с надценка от 10-15%, за да покрие своите разходи, за търговеца остават 5-10%. Този марж е крайно недостатъчен за покриване на оперативните разходи на магазинната мрежа, което води до директни загуби от всяка продадена единица стока", пише в становището.
Условия за неравенство между отделните стопански обекти
Създава се неравнопоставеност между отделните стопански субекти по веригата на доставки, като крайният търговец се лишава от възможността да включи собствените си оперативни разходи в т. нар. „максимална търговска надценка“, докато такава възможност е предвидена за производителя, както и частично за вносителя, става ясно от позицята. От СМТ обясняват проблема:
"Фиксираното законово ограничение може да доведе до предлагане на стоки под себестойност за продължително време. Подобно поведение представлява нелояна търговска практика по Закона за защита на конкуренцията (чл. 36, ал. 4 ЗЗК).
Създават се стимули и предпоставки производителите да завишават изкуствено своите разходи, което потенциално би довело до непазарно повишаване на крайните цени за потребителите и би направило българското производство неконкурентоспособно на вносното.
Ограничава се търговското поведение на крайния търговец, който ще изгуби стимул да извършва промоционални активности при стоките, попадащи в обхвата на Законопроекта, от което потърпевши отново ще бъдат потребителите.
Създават се предпоставки за нерегламентирана държавна подкрепа на едни производители и стоки и дискриминация на други. Списъкът по чл. 4, ал. 2 от Законопроекта ще задължи търговците да поддържат постоянна наличност от определени стоки, което неминуемо ще бъде за сметка на други.
Същевременно, предложението с подзаконов акт да се определя цитираният по-горе списък с продукти нарушава принципите на правна сигурност и предвидимост, както и конституционното изискване всяко отклонение от основни права да става само със закон, при това при строго спазване на принципите за пропорционалност на предприетите мерки".
Риск от дефицит на стоки, фалити и повишаване на цените
От СМТ са категорични, че предлаганите мерки са икономически нецелесъобразни, практически неприложими и крият реален риск от дефицит на стоки, фалити на български производители и повишаване на цените на стоки извън регулирания списък.
"Най-силно ще пострадат малките търговци на хранителни стоки, при които асортиментът е ограничен и пропорционално по-голяма част от него ще попадне в обхвата на Законопроекта. Те ще бъдат изправени пред обективна невъзможност да покриват разходите си", се казва в позицията.
Според търговците липсва детайлен анализ на въздействието на предложените мерки спрямо участниците по веригата на доставка, формално изготвените мотиви са общи, не съдържат конкретни проверими данни и анализ на въздействието, което мерките ще окажат върху множество засегнати от регулациите лица.
