Протестите в съседна Сърбия през изминалата седмица ескалираха драматично. На 13 август в столицата Белград и в Нови Сад се проведоха най-мащабните демонстрации досега, съпътствани от най-жестоките сблъсъци с полицията. Протести срещу властта имаше не само там, а в градове и села в цялата страна. Движението, тласкано от студентите, започна да набира скорост в края на 2024 година, веднага след срутването на козирката на жп гарата в Нови Сад.
Трагедията, при която загинаха 16 души, беше широко приписана на корупцията и небрежността на правителството и предизвика призиви за поемане на отговорност, честни избори и край на авторитарните практики на президента Александър Вучич.
Още: Сърбия, изглежда, отива на гражданска война, в България темата все едно я няма
Най-голямата гражданска мобилизация в съвременната история на Сърбия
Всъщност през пролетта на тази година протестите се превърнаха в най-голямата гражданска мобилизация в съвременната сръбска история. През февруари и март те привлякоха стотици хиляди хора, като съчетаха студентски демонстрации с учителски стачки и синдикални акции. В цялата страна бяха планирани също пленарни заседания на ниво местни общности и форуми на квартално ниво.
Въпреки заплахите, арестите и дори съобщенията за използване на звукови оръжия за разпръскване на тълпите, движението остана до голяма степен мирно и дисциплинирано през по-голямата част от пролетта.
Още: В Сърбия протестите срещу Вучич нямат край
Снимка: Getty Images
Движението излезе и извън Сърбия
Оттогава антикорупционната кауза се разпространи извън Сърбия. Сръбски студенти организираха шествие до Брюксел, за да предадат посланието си на представителите на Европейския съюз.
Поддръжници в Унгария организираха свои протести по подобни проблеми, свързани с управлението на правителството в Будапеща, ръководено от Виктор Орбан.
Още: Александър Вучич ще помилва жена, обвинена в опит за убийство по време на блокадите в Белград
Драматична промяна
Но след като искането за предсрочни избори остана без отговор, напрежението ескалира в края на юни, когато първите сблъсъци между демонстранти и полицията за борба с безредиците сигнализираха за драматична промяна. Към средата на лятото тежко въоръжени полицаи и цивилни охранители вече бяха постоянни участници в демонстрациите, а твърденията за авторитарни тактики и злоупотреби се засилиха.
Още: Огромен протест срещу Вучич в Белград: Ескалацията засега не е неудържима (ВИДЕО)*
С разпространяването на страха, демонстрациите намаляха през юли. Но тогава опозиционните партии започнаха официално да се обединяват със студентски групи, а поддръжниците на Вучич започнаха да организират контрадемонстрации и да лагеруват близо до президентския дворец. Това ескалира напрежението, което достигна връхната си точка със сблъсъците миналата седмица. Те завариха мнозина неподготвени, отчасти защото избухнаха по време на обичайното лятно затишие в политиката, обобщава в своя статия за Geopolitical Futures старши геополитическият анализатор Антония Колибасану. Тя е старши научен сътрудник по програмата за Евразия в базирания във Филаделфия (САЩ) Институт за изследване на външната политика.
Още: 9 месеца след трагедията в Нови Сад: Арестуваха бивш сръбски министър
Снимка: Getty Images
Политическият контекст
Тя припомня, че нестабилността в балканската страна продължава и в период на относителна парламентарна стабилност, що се отнася до управляващата Сръбска прогресивна партия (SNS) на Вучич и нейният младши коалиционен партньор - Социалистическата партия на Сърбия. Те имат комфортно мнозинство – около 147 от 250 места в парламента, което им позволява да контролират законодателството и да устояват на обществения натиск.
Междувременно опозицията остава раздробена. Три партии – Партията за свобода и справедливост, Демократичната партия и Зеленият ляв фронт – изразиха подкрепата си за протестиращите и водят преговори за сътрудничество, ако бъдат насрочени предсрочни избори. Самото протестно движение е без лидер и се води от студенти, което повдига въпроси относно способността му да наложи промени на институционално ниво.
В нощта на 13 август привърженици на управляващата SNS в Нови Сад предизвикаха сблъсъци с антиправителствените демонстранти, хвърляйки сигнални ракети, фойерверки, използвайки пръчки и палки, което накара полицията да се намеси. Насилието се разпространи в Белград и други градове. Според различни съобщения бяха подпалени партийни офиси, а десетки хора бяха ранени или арестувани: Протестите в Сърбия не спират: Атакуваха централата на управляващата партия в Белград (ВИДЕА).
Сенките на Русия и САЩ
Протестното движение сега е пред повратна точка. Поддръжниците на правителството твърдят, че протестиращите са непокорни, но опонентите казват, че именно кабинетът провокира безредици, за да делегитимира движението и да оправдае репресиите си.
Вучич многократно е описвал протестите като опит за цветна революция, като твърди, че демонстрантите – уж спонсорирани от чуждестранни интереси – искат да свалят правителството: Вучич за протестите в Сърбия: Очаквайте "изненадващи решения" и "силна реакция" (ВИДЕО).
Снимка: Getty Images
През март вицепремиерът и бивш началник на службата за сигурност Александър Вулин благодари на руските разузнавателни служби за помощта им в отблъскването на тези усилия, включително чрез предоставяне на информация за опити за дестабилизиране на правителството: Дясната ръка на Вучич: Сърбия няма да оцелее без Русия, всички сръбски политици са проруски.
Министърът на вътрешните работи Ивица Дачич наля масло в огъня, посочвайки арестите на няколко чужденци по време на безредиците, включително на хърватски гражданин и на словенец от сръбски произход. Дачич заяви, че словенският гражданин е учил разузнаване в Съединените щати, което според него потвърждавало чуждестранното участие в протестите.
Местните медии, които са под контрола на Вучич, и гласове в социалните мрежи също твърдят, че САЩ стоят зад протестите, но няма проверими доказателства за това.
Още: Република Сръбска остана без президент и премиер
Унгария и Словакия се намесват в полза на Вучич
Междувременно унгарският външен министър Петер Сиярто заяви само няколко дни преди сблъсъците през август, че Европейският съюз се опитва да свали правителствата, които му се противопоставят, включително тези в Унгария, Словакия и Сърбия. Така той постави събитията в западната ни съседка в по-широкия контекст на борбата срещу намесата на ЕС в националните дела. Коментарът му дойде, след като руската външна разузнавателна служба заяви, че Европейската комисия се стреми към смяна на режима в Будапеща. Това изявление предизвика учудване сред унгарската опозиция, която се опасяваше, че Москва може да намеква за готовността си да помогне на правителството на Орбан да остане на власт. А кабинетът на Виктор Орбан не крие по никакъв начин по-топлото си отношение към Кремъл в сравнение с другите европейски страни. Блокирането на санкции срещу Русия на ниво ЕС и на помощни пакети за Украйна - това са само част от аргументите.
Още: "Светът вече е много по-безопасно място": Виктор Орбан след срещата Тръмп-Путин
Словашкото правителство на Роберт Фицо, което също се счита за проруски настроено, наблюдаваше с тревога размириците в Сърбия. През декември миналата година посещението на словашкия премиер в Москва предизвика масови демонстрации заради връзките му с Русия. Словашката общественост е все по-недоволна от системната корупция и социално-икономическите предизвикателства в страната – недоволства, които спомогнаха за катализирането на протестни движения там в миналото.
На 15 август, след като беше критикуван за това, че не е защитил словашките граждани, нападнати по време на сръбските демонстрации, Фицо обвини опозицията, че планира протести, подобни на тези в Сърбия.
Още: Фицо с бездушно изказване за Украйна: Киев го обвини във флирт с Путин
Правителствата в Белград, Будапеща и Братислава използват подобна тактика, разпространявайки необосновани твърдения за намеса на Запада, за да предизвикат националистическа реакция.
Снимка: Getty Images
Искат ли сърбите в ЕС?
Мнозина от протестиращите в западната ни съседка са критикували ЕС, обвинявайки блока, че се опитва да остане встрани от ситуацията и не защитава демократичните ценности. В Сърбия, която е официален кандидат за членство в ЕС от 2012 г. насам, обществената подкрепа за влизане в блока е спаднала значително - според проучване, публикувано наскоро, процентният пункт е 39 на сто. Повече от половината сърби - 52% - казват, че биха гласували против присъединяването към ЕС.
За сравнение - проучване на целия регион на Балканите в началото на миналата година показа, че 34% от сърбите са против присъединяването, докато 40% казват, че го подкрепят.
Още: Според ЦРУ: Иранската гвардия е визитната картичка на Балканите, включително и на България
Всъщност именно Вучич наскоро подчерта задълбочаването на връзките на Сърбия с ЕС, като направи дипломатически стъпки и въведе ограничени реформи, за да спечели благоразположението на Брюксел. Много протестиращи обаче казват, че не виждат никакви или почти никакви осезаеми икономически ползи от тези усилия. Те считат политическия елит за опортюнистичен, готов да прави бизнес с всеки, дори с ЕС, за да осъществи някакъв напредък. Демонстрантите все повече вярват, че Европейският съюз толерира такова поведение, за да не се налага да се справя с поредната криза на прага си.
Икономиката на Сърбия е проблем, същото е и в Унгария
Протестиращите посочват и бавния икономически растеж на страната. Сръбската централна банка, която през февруари прогнозира растеж от 4,5%, наскоро намали прогнозата си за растеж на икономиката за 2025 г. до 2,75%. Инфлацията се движи около 5%.
Унгария изпитва подобни икономически затруднения. През юли правителството рязко понижи прогнозата си за икономически растеж от 2,5% на едва 1%. Инфлацията е значително над 4%, включително над 6% за хранителни продукти, въпреки временните ценови ограничения. Нарастващото недоволство се усилва от клиентелизма на правителството и усещането за лично облагодетелстване, което подкопава доверието в партия "Фидес" на премиера Виктор Орбан. Това е факт особено в селските райони, които исторически са били лоялни на "Фидес": Горещото лято в Унгария - Орбан се бори за оцеляването си срещу силата на Петер Магяр.
Снимка: Getty Images
Няколко поразителни съвпадения могат да подскажат в каква посока се развиват нещата. В същия ден миналата седмица, в който избухна насилието в Сърбия, руската външна разузнавателна служба публикува доклад, в който се твърди, че ЕС работи за свалянето на правителствата на Словакия, Сърбия и Унгария. Докладът излезе само ден преди срещата между президента на САЩ Доналд Тръмп и руския диктатор Владимир Путин в Аляска.
След това, на 18 август, руският износ на петрол за Унгария и Словакия по тръбопровода "Дружба" беше внезапно преустановен, след като украински дрон нанесе удар по руска помпена станция. Унгария осъди атаката като посегателство срещу енергийната си сигурност и заплаши Украйна, че ще ѝ спре тока. Повредата беше поправена само ден по-късно и доставките към двете страни бяха възстановени. Предвид тяхната силна зависимост от руския петрол и стратегическото значение на този тръбопровод, по-дълго прекъсване би оказало допълнителен натиск върху правителствата на Орбан и Фицо: Украинските дронове работят: Пак пожар в ключова станция на петролопровода "Дружба" (ВИДЕО).
Случващото се в Сърбия не е изолиран случай
Нестабилността в Сърбия не може да се разглежда изолирано. Събитията там са дълбоко свързани с по-широки геополитически предизвикателства, в които са въвлечени както Москва, така и Вашингтон. В крайна сметка, именно на Балканите Русия започна своето възраждане след Студената война, когато се позиционира като стратегически съюзник на Сърбия. Москва отдавна твърди, че Вашингтон е създал прецедент за неспазване на международното право за териториална цялост (каква ирония, бел. ред.), защото Щатите подкрепиха сепаратистките амбиции на Косово.
Заобиколена от държави членки на НАТО, но агресивно ухажвана от Москва, Сърбия се намира в епицентъра на геополитическа битка. За Брюксел и Вашингтон е от съществено значение да се гарантира, че Белград няма да се отдалечи още повече от евроатлантическия лагер - за да се предотврати нестабилност на Балканите. За Москва Сърбия е една от малкото останали ѝ опори на континента.
Позицията на Сърбия може да определи стратегическия баланс в Югоизточна Европа и отвъд нея. Събитията в западната ни съседка могат да имат отражение и отвъд нейните граници, като повлияят на политическата динамика в Унгария и Словакия – две държави членки на ЕС и НАТО, но силно зависими от руските горива. И двете правителства се опитват да балансират между Запада и Москва в подхода си към войната на Русия срещу Украйна - стратегия, която на практика често ги поставя по-близо до руската позиция.
Снимка: Александър Вучич, Getty Images
В този смисъл събитията в Сърбия не засягат само сръбската политика. САЩ нямат голям интерес да насърчават революция там, а ЕС няма интерес да сваля правителството в Белград, особено при липса на надеждна алтернатива. Русия изглежда твърде слаба, за да се справи с кризата на Балканите, а руските медии (изненадващо) обръщат сравнително малко внимание на сръбската политика в последните дни. Мълчанието може да отразява това, че Москва е фокусирана върху Украйна. Или пък Руската федерация може да изчаква подходящия момент, преди да се намеси в ескалиращата ситуация, за да усложни и без това натоварения международен дневен ред на Запада.
Още: "Арестувайте Вучич!": Поредна нощ на протести в Сърбия (ВИДЕА)
Всичко е свързано с войната в Украйна. Вашингтон даде сигнал, че не е необходимо да е лидер, а по-скоро очаква европейците да поемат по-голяма отговорност за защитата на собствения си континент. Предизвикателството обаче е, че Европа не е една държава, а мозайка от институции и коалиции: ЕС, НАТО, коалиция от желаещи. В рамките на НАТО и ЕС Унгария и Словакия вероятно ще затруднят постигането на консенсус по отношение на бъдещето на Украйна - дори ако усложнението означава само забавяне на процеса на вземане на решения.
И ако вътрешната криза в Сърбия се влоши и се разпространи в съседните страни, НАТО и ЕС могат да се окажат погълнати от още една криза на вече дестабилизирания фронт, прави заключение Анотния Колибасану в анализа си за Geopolitical Futures.
Още: Вучич заплашва протестиращите: Няма амнистия! (СНИМКА)
