"ВАР-ът на Actualno" е спортна рубрика на Actualno.com, в която чрез коментари и анализи правим по-детайлен преглед на най-наболелите теми в българския и световен спорт.
"Някои хора смятат, че футболът е въпрос на живот и смърт. Много съм разочарован от това отношение. Мога да ви уверя, че той е много, много по-важен от това." А когато някой се опита да посегне на "красивата игра", футболните фенове се надигат, защото имат чувството, че нещо свещено, което е тяхно, им се отнема и никога повече няма да бъде същото. Тази идея на привържениците, че "футболът им принадлежи" придобива друг смисъл.
ФИФА посегна на най-ценното - душата на футбола
Това чувство се корени в дълбокото социално и гражданско наследство на футбола. В Рим, Мадрид, Буенос Айрес, Мексико Сити, Манчестър, Атина, Глазгоу, Марсилия, Мюнхен и другаде футболните клубове са стълбове на регионалния, културния, социалния и дори религиозния и националния характер. Те са начин за изразяване на класова гордост и лична идентичност. Има една поговорка, че не ти избираш отбора си, а той избира теб. Привързаността към любимия клуб се предава от поколение на поколение. Това чувство за идентичност е характерно за футбола в европейските му центрове. Там много стадиони, построени преди години, се извисяват над редиците от жилища на работническата класа, олицетворявайки нарастващото неравенство в спорта, тъй като скочилите заплати на играчите и масивната комерсиализация отдалечават играта от традиционната ѝ публика.
ОЩЕ: Доналд Тръмп призна дали има участие в новия план на Джани Инфантино и ФИФА
Световното първенство това лято беше огромен успех - както във финансово отношение, така и на терена. Много фенове от чужбина видяха една страна на Америка, която е извън заглавията за президента на САЩ Доналд Тръмп и масовите стрелби, които доминират в новините у дома. Но събитието също така разпали страховете на футболните фенове по целия свят, че тяхното наследство се подкопава. Тези страхове отново се повдигат в контекста на голямата финансова сделка на ФИФА. Преди дни президента Джани Инфантино обяви, че възнамерява да продаде дялове от турнирите на асоциацията на външни инвеститори с цел набиране на 20 милиарда долара. Един от основните партньори на проекта бе компанията "Thrive Capital", основана от Джошуа Кушнър, който е брат на зетя на Тръмп. Този план предизвика хаос, но преди да коментираме действията на футболния свят, първо да погледнем от фенска гледна точка.
Вземете например нещо, което изглежда толкова тривиално като паузите за хидратация по време на мачовете, въведени с цел справяне с високите летни температури отвъд Океана. Много фенове ги възприемат като претекст за въвеждането на повече рекламни паузи, а тези интервали нарушават традиционния непрекъснат ритъм на играта във футбола, напомняйки за характерния за мачовете от НФЛ. И тук отново идва теорията, че футболът трябва да бъде и принадлежи на феновете. Това донякъде е вярно. Привлекателността на футбола може да бъде обогатена по уникален начин от "племенните" прояви на привържениците - както показаха празните стадиони по време на пандемията от Covid-19. Но истината е, че спортът се контролира от милиардери-собственици на отбори, мултимилионери на терена и телевизионни компании, които определят часовете на мачовете.
ОЩЕ: Дългогодишен съюзник на Джани Инфантино ще се опита да го свали от трона във ФИФА
Влиятелни мъже в костюми дърпат конците зад кулисите от години. Инфантино е просто още един от тях. А планът му да продаде дялове от търговските права на ФИФА е част от обезсърчаваща тенденция, която лишава професионалния спорт от душата му. В публикация в социалните мрежи от 15 слайда президентът на ФИФА отговори на всички критики по повод Световното първенство през 2026 година. На практика това беше списък с неговите постижения, придружен, по подчертан начин, от контрааргументи срещу всяко едно от недоволствата, изразени преди турнира. Текстът се четеше като триумфално обръщение на президент на ФИФА, който знаеше, че е успял да организира Световното първенство в Северна Америка.
Инфантино вече не крие инфантилното в себе си
Но това беше и нещо като отклонение от обичайния му характер. Инфантино винаги е бил хладен, спокоен и уравновесен. Той проповядва, а не спори. Той обяснява, а не се защитава. Тази публикация обаче сякаш разкриваше нещо повече, а именно един възмутен, самонадеян президент, жаден за своя дял от светлините на прожекторите. Сега той предприе следващата стъпка в стремежа си към величие - насочи се към душата на футбола. И все пак планът на Инфантино не би трябвало да е никаква изненада - нито за самия него, нито за организацията. Да, той представлява атака. Да, той не цели доброто на спорта. Да, това е тревожно. Но планът на Инфантино е и показателен за една по-широка тенденция в спорта, която се надига от години насам. Душата на това нещо е повече или по-малко изчезнала. Инфантино и ФИФА просто се опитват да нанесат последния смъртоносен удар.
ФИФА направи УЕФА да изглежда като "добрия герой"
В духа на по-голямата част от дейността на ФИФА в наши дни, всичко това се свежда до парите. Този спорт крие огромен потенциал за печалба. Във ФИФА не са глупави - винаги са знаели това. Но сега предприемат своите ходове. И тази тенденция продължава и тук с плана на Инфантино. Притеснителното е какво ще се случи по-нататък. Но този път той не бе оставен да действа спокойно. От УЕФА се надигнаха на бунт, като ясно разкриха намеренията си още с първото си изявление: "Душата и управлението на футбола не са активи, с които може да се търгува - особено при пълна липса на прозрачност относно това кой печели финансово. Никой от нас не е собственик на футбола. ФИФА няма право да го продава. УЕФА знае, че има значителна и нарастваща опозиция срещу плана на ФИФА. ФИФА не може да продължава да използва нашия спорт, за да обогатява себе си и своите приятели. Ние можем да развиваме спорта по правилен начин." (Струва си да се признае, че в този момент е забавно, че УЕФА сега се представя като "добрата", след като многократно разширяваше и комерсиализираше Шампионска лига.)
ОЩЕ: Реал Мадрид се намеси във "войната" между ФИФА и УЕФА
След вълната от критика Инфантино беше принуден да направи унизително отстъпление, когато прие провала на плана си. Той реши да възобнови диалога за развитието на футбола "в духа на общия интерес към нашата игра". Но такъв явен опит да спаси собствената си кожа не може да се приеме. Всеки ден, в който Инфантино остава на власт, е ново петно върху институция, чиято репутация е на дъното. Но списъкът с простъпките на Инфантино отива далеч отвъд това. Той редовно се подиграваше със собствените устави и правила за управление на ФИФА, така че никой не бива да се учудва, че търпението най-накрая се изчерпа в коридорите на властта по целия свят. Слоганът на ФИФА "футболът обединява света" никога не е изглеждал по-празен.
Как "Джани и Дони" оскверниха красивата игра
Но нека бъдем честни, това се задава от 10 години насам. Малко хора знаеха много за Инфантино, когато той застана начело. Но той се появи като "новата метла" - готов да върне величието на ФИФА. Скоро след назначаването му той се сближи с най-влиятелния лидер в света - Доналд Тръмп. Инфантино беше ласкал Тръмп, за да го убеди да се ангажира с успешната съвместна кандидатура за Мондиал 2026, който в крайна сметка се проведе САЩ, Мексико и Канада. Преди обявяването в Москва Тръмп е изпращал писма до Инфантино, в които подкрепяше съвместната кандидатура "в духа на континенталното партньорство" и обещаваше да не допусне любимите му забрани за пътуване или визови ограничения да попречат на забавлението. Изглежда, че писмата са били написани в духа на тайно лобиране и сключване на сделки, изрично в полза на връзките между САЩ и ФИФА.
Две години след стартирането на програмата за реформи на ФИФА дуетът Тръмп-Инфантино можеше да отпразнува обща победа във ФИФА, която всъщност представляваше нарушение на принципите и правилата. Двамата президенти олицетворяват напълно погрешни форми на лидерство, като този на ФИФА в частност показва дори по-малко отчетност, отколкото би могло да се предположи. Последният етап от тези взаимоотношения включва присъствието на Инфантино на встъпването в длъжност на Тръмп, след което му връчи новата награда за мир на ФИФА по време на жребия за Мондиала за предполагаемите му усилия за насърчаване на мира. Тръмп, от своя страна, предложи Инфантино за генерален секретар на ООН.
ОЩЕ: Джани Инфантино моли за помощ от Белия дом в опит да запази поста си начело на ФИФА
Когато Доналд и Джани излязат на терена, победител винаги ще бъде първият: по-възрастният, по-дръзкият, превъзходният сключващ сделки. Джани остава на заден план като марионетка, второстепенна фигура спрямо главния герой, който никога не се колебае да грабне трофея или да превърне спортното зрелище в грабеж с цел печалба. Преди всичко обаче Тръмп е този, който води, налагайки своя неизбежен характер, пренаписвайки сценария на политическите популисти и заемайки централно място не само заради това, което той възхвалява като "най-големия, най-безопасния и най-невероятния футболен турнир в историята".
Инфантино дава поле за изява на Тръмп
Етично съмнителният контрол на Тръмп върху световния футбол изглежда незначителен в сравнение с командването му над агресивните агенти на Имиграционна и митническа охрана или с превземането на Венецуела. Но както винаги при Тръмп, той успя да се натрапи и да оскверни голяма част от това, до което се докосне, в този случай - "красивата игра" на света. Той доказа това на по време и на финала на Мондиал 2026. Тръмп използва добрите си взаимоотношения с президента на ФИФА, за да му се обади и посъветва да отмени червен картон на играч на САЩ. На финала той отново попадна под светлините на прожекторите с желанието си да бъде център на вниманието. Тръмп слезе на терена под бурните освирквания от трибуните, за да връчи медалите на новите шампиони от Испания. След това заедно с Инфантино взеха трофея и го дадоха на капитана на "Ла Роха" Родри, като Инфантино се отдръпна вдясно на сцената. Ако имаше уроци, които да се извлекат от нахлуването на Тръмп на партито в Челси миналата година, Инфантино явно не ги беше усвоил.
Или може би все още смяташе, че няма право да хване Тръмп за ръката и да го отдръпне. Тогава Тръмп практически получи покана да напусне от Родри, който му направи знак да се премести вляво от подиума, докато се готвеше да разпали испанските празненства. Тръмп се престори, че ще слезе по стълбите, но вместо това застана точно на ръба на подиума, като изглеждаше, че не е напълно сигурен накъде да погледне, което принуди Инфантино да се затича към него и да отправи последна молба да си тръгне. Беше твърде късно. Родри вдигна трофея и ето го Тръмп - в кадър. Докато конфетите падаха върху тревата, Тръмп вече беше си тръгнал, задържайки се точно толкова дълго, колкото да бъде забелязан. Така "Дони и Джани" за пореден път оскверниха "красивата игра" с инфантилното си поведение.
Автор: Дария Александрова
ОЩЕ от "ВАР-ът на Actualno": Крайно време е българските клубове да вземат нещата в свои ръце и сами да решават съдбата си
