Представете си, че усещате топка в стомаха или сърцето ви бие учестено, а не можете да разберете дали изпитвате гняв, тревога или вълнение. За милиони хора по целия свят това е ежедневно преживяване. Нарича се алекситимия – дума, произлизаща от старогръцкия език, която означава "липса на думи за емоциите". За разлика от някои опростени тълкувания, това не означава неспособност да изпитваме емоции. По-скоро то описва затруднението да разпознаваме и разбираме собствените си емоционални състояния.
Снимка: iStock
Това може да звучи като незначително неудобство. Но емоциите правят много повече, отколкото просто да ни казват как се чувстваме. Те ни помагат да интерпретираме преживяванията си, да общуваме с други хора, да се ориентираме в отношенията си и да взимаме решения. Когато емоционалните сигнали са трудни за разпознаване, последиците могат да се отразят в много области на живота.
Още: Заемете тази поза и мозъкът ви ще се рестартира: За 2 минути можете да промените хода на деня си
Терминът "алекситимия" е въведен от психотерапевти през 70-те години на миналия век, за да опише модел на затруднения, пише "Science Alert".
Това обикновено включва затруднения при разпознаването на собствените емоции и при описването им пред другите; объркване между емоционалните състояния и физическите усещания; както и склонност към външно мислене, фокусирано върху фактите, вместо към емоционална интроспекция. Трудно е да се прецени колко хора страдат от алекситимия, тъй като те може да не осъзнават, че я имат, но според настоящите оценки тя засяга около 5 до 10 процента от общото население.
Как усещаме алекситимията?
Една от най-често срещаните характеристики на алекситимията е неспособността да се разграничи емоционалното състояние от физическото. Тази топка в стомаха може да се възприема просто като гадене, а ускореното сърцебиене – като умора. Човек знае, че нещо се случва, но емоционалният му корен остава недостъпен.
Още: Дихателна техника, която ще ви успокои за секунди
Друга често срещана характеристика е това, което психолозите наричат "външно ориентирано мислене". Хората с алекситимия често се фокусират върху наблюдаемите детайли на дадена ситуация – какво се е случило, какво е било казано, какво трябва да се направи.
Последствията от това обаче се простират отвъд момента.
Снимка: iStock
Емоциите са един от начините, по които хората общуват помежду си. Те ни помагат да обясним нуждите си, да изградим връзки и да разберем как се чувстват другите хора. Когато човек се затруднява да разпознае и опише собствените си емоции, това може да стане много по-трудно. Околните могат да тълкуват емоционалната сдържаност, проявявана от хората с алекситимия, като незаинтересованост или безразличие, дори когато те се интересуват дълбоко.
Още: С това се отличават емоционално зрелите хора – вижте дали сте сред тях
Изследванията свързват алекситимията с редица междуличностни затруднения, включително проблеми с емоционалната близост и удовлетворението от връзките. Например, човек може да знае, че е разстроен от партньора си, без да може да обясни защо, или да държи много на приятел, но да му е трудно да изрази това чувство. Освен това хората с алекситимия често изпитват затруднения при регулирането на емоциите си, което може да доведе до неадаптивни стратегии за справяне.
Изследванията свързват алекситимията с поведения като социално оттегляне, потискане на емоциите и избягване, като всички те могат допълнително да усложнят взаимоотношенията и комуникацията. Ефектите могат да се отразят и върху вземането на решения.
Още: Какво причинява усещането за "пеперуди в стомаха"?
Нашите емоции ни предоставят информация, която ни помага да оценяваме рисковете и да се ориентираме в несигурността. Няколко проучвания свързват алекситимията с различия във вземането на решения, особено в ситуации, в които няма очевиден правилен отговор и емоционалните сигнали помагат при избора.
Среща се по-често при хора с определени състояния
Снимка: iStock
Ако човек не може лесно да прецени дали дадено чувство е страх, вълнение, тревога или интуиция, той може да загуби един от сигналите, на които много хора несъзнателно разчитат, когато преценяват трудни решения. Алекситимията не се класифицира като самостоятелно психично разстройство. Тя обаче се среща по-често при хора с редица състояния.
Вероятно най-известната ѝ връзка е с аутизма. Смята се, че около 50 процента от хората с аутизъм страдат и от алекситимия. Тя обаче е свързана и със състояния като посттравматично стресово разстройство, обсесивно-компулсивно разстройство, шизофрения, тревожност и депресия, предменструално дисфорично разстройство, както и с редица хронични заболявания, като рак.
Още: Как езикът на тялото ни казва, че сме притеснени
Не всеки с тези състояния страда от алекситимия, а много хора с алекситимия не страдат от нито едно от тях. Въпреки това припокриването е подтикнало изследователите да проучат дали затрудненията при разпознаването на емоциите могат да допринесат за някои от предизвикателствата, с които се сблъскват хората при тези много различни състояния.
Това припокриване може също така да затрудни разпознаването на алекситимията. Пациентите може да потърсят лечение за дадено състояние, без да осъзнават, че неспособността им да разпознават емоциите си може да е част от пъзела.
Макар алекситимията да представлява предизвикателство, тя не е неизменна. Усещането за топка в стомаха, учестеното сърцебиене, напрежението в раменете – всичко това може да носи информация. Задачата е да се научим как да я разчитаме.
Методи като подобряване на емоционалната грамотност, медитация и различни видове терапия могат да помогнат на хората, живеещи с алекситимия, да се свържат с емоциите си и да се научат да тълкуват това, което тялото им се опитва да им каже, пише още "Science Alert".
