Кошмарите в детството увеличават риска от болест на Паркинсон с 640%

Болестта на Паркинсон е тежко невродегенеративно заболяване. Развива се бавно, обикновено в по-напреднала възраст, и води до нарушена способност за движение и запазване на равновесие, мъчителен тремор, снижаване на когнитивните функции и в крайна сметка – до смърт. Според СЗО Паркинсон изпреварва всички други неврологични заболявания по отношение на нарастващата инвалидност и смъртност.

Заболяването е свързано с постепенната гибел на невроните, които произвеждат невротрансмитера допамин. Все още не е възможно да се спре този процес, лечението остава симптоматично. Дори предварително да се предскаже развитието му не е възможно. Индикации за такава диагноза дават... сънища, които хората виждат в ранна и дори детска възраст. Това се обсъжда в нова статия, публикувана в списанието eClinical Medicine, част от The Lancet.

Още през 2022 г. неврологът Абидеми Отаику от университета в Бирмингам забелязал, че много пациенти с болестта на Паркинсон са страдали от необичайно чести кошмари години преди диагнозата. Ето защо ученият решил да разбере колко рано могат да бъдат отбелязани такива прояви при бъдещи пациенти.

Вашите съдове за готвене излагат ли ви на риск от Алцхаймер? Ето какво казва експерт

За тази цел той използвал данни от британското изследване NCDS от 1958 г., по време на което били проследявани животът, здравето и състоянието на няколко хиляди бебета, родени в Англия, Шотландия и Уелс между 3 март и 9 март 1958 г. През 1965 г. и 1969 г., когато децата навършили седем и единадесет години, майките им отговаряли на въпрос за честотата на кошмарите. Това позволило на Абидеми Отайко да разпредели почти 7000 бебета на три групи: такива, които не са имали кошмари; такива, при които те се случвали от време на време; и накрая такива, които страдали от тях редовно.

След това ученият се обърнал към данните от изследване на тези хора, проведено през 2008 г., когато вече били на 50 години. Корелацията се оказала поразителна: при тези, които имали чести кошмари в детството, рискът от развитието на когнитивни нарушения бил със 76% по-голям, а рискът от болест на Паркинсон – с 640%. Заслужава да се добави, че тази група не била многобройна. Само четири процента (268 души) от цялата извадка са класифицирани като постоянно страдащи от страшни сънища и само шест процента от тях (17 души) впоследствие са диагностицирани с Паркинсон.

Каква е природата на връзката между сънищата и невродегенеративните процеси, не е ясно. Абидеми Отайку отбелязва, че честотата на кошмарите е до голяма степен генетично обусловена. Възможно е едни и същи, но досега неизвестни наследствени фактори едновременно да обуславят редовните кошмари, развитието на Паркинсон и други неврологични заболявания.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Паркинсон: Симптоми, лечение, превенция