Януари на 2025 г. е беше най-топлият първи месец от годината, измерван някога, а 2024 г. беше най-горещата в историята – първата, преминала границата от 1,5 градуса по Целзий над прединдустриалните нива. Така една много притеснителна тенденция във връзка с глобалното затопляне продължава – всяка от последните 10 години се нарежда сред 10-те най-топли в историята. 2024 е кулминацията (засега) - тя е била и най-горещата в Европа до момента, а това буди още повече тревоги какви ще са данните за 2025, които ще излязат идната година. Генезисът, категорични са водещи анализатори, се крие в човешката дейност.
Жегите в Европа: човешката дейност води до фатален край
Старият континент е с най-бързи темпове на затопляне и последиците от промяната на климата тук са очевидни. През изминалата година са били отчетени рекордни температури в централните, източните и югоизточните райони, което означава, че ефектът за България също е осезаем.
Силни бури и наводнения в Европа са отнели живота на най-малко 335 души, а поне 413 000 са засегнатите през 2024 г. Наблюдаван е и поразителен контраст между Източна и Западна Европа – изключително сухи и често рекордно топли климатични условия на изток и топли, но влажни условия на запад, пише в доклада "Състояние на климата в Европа през 2024 г." (ESOTC 2024), публикуван на 15 април 2025 г. от Службата за климатични промени "Коперник" (C3S) и Световната метеорологична организация (WMO).
Още: Европа се затопля най-бързо: Дълга гореща вълна в нашия регион е сред рекордите на 2024 г.
"В условията на нестабилна световна икономика е откровено безумно да продължаваме да разчитаме на внос на изкопаеми горива - основната причина за изменението на климата, когато възобновяемата енергия предлага по-евтина и по-чиста алтернатива", казва д-р Фридерике Ото, старша преподавателка в Центъра за политика в областта на околната среда в Imperial College в Лондон.
Броят на дните със "силни", "много силни" и "екстремни" горещини е вторият най-висок в историята - 60% от Европа е станала свидетел на повече дни със силни горещини от нормалното. Дните с т. нар. "топлинен стрес" и тропическите нощи се увеличават. В Югоизточна Европа е отчетен рекорд и при двете. Това може да доведе до стрес за организма, който се влияе не само от температурата, но и от други фактори на околната среда като вятър и влажност.
Снимка: iStock
"Наблюдавахме най-дългата гореща вълна в Югоизточна Европа", споделя Карло Буонтемпо, директорът на службата за климатични промени "Коперник". Става въпрос за период от 13 последователни дни през юли 2024 г. Били са засегнати 55% от територията на Югоизточна Европа.
Що се отнася до България, 2024 г. е била най-топлата от поне 1930 г. насам - със средна температура около 2,1 °С над климатичните норми.
Друг притеснителен факт е топенето на ледниците - във всички европейски региони тук се наблюдават загуби. Централна Европа, където се намират Алпите, е един от регионите в света, където ледниците се топят най-бързо. Ледниците в Скандинавия и Свалбард (известен и с нидерландското си име Шпицберген) са отбелязали най-високите си темпове на загуба на маса в историята - съответно дебелина от 1,8 метра и 2,7 метра. Миналата година е била третата най-топла в историята на Арктика като цяло и четвъртата най-топла за арктическата суша.
ООН обяви 2025 г. за Международна година на опазването на ледниците.
През септември тази година стана ясно, че загубите на Европа от климатичните промени и екстремното време през лятото са на стойност поне 43 млрд. евро. Данните са от анализ, направен въз основа на връзките между времето и икономическите показатели, съобщи The Guardian, като според оценката на експертите икономическият удар от това лято е 0,36% от БВП на ЕС през 2024 г. Към 2029 г. загубите може да достигнат до 126 млрд евро - т.е. да се утроят.
Най-големи загуби са претърпели страни като Кипър, Гърция, Малта и България, където краткосрочните загуби са превишили 1% от добавената стойност на икономиката. След тях следват Испания, Италия и Португалия.
Огромната тема за връзката между човешката дейност и глобалното затопляне, а оттам и последващите екстремни събития, водещи до загуба на животи, е изложена нагледно и в проучване на изследователи от Imperial College в Лондон. Те установиха, че глобалното затопляне, причинено от нас самите, е в основата на два от всеки три смъртни случая, свързани с жегите в Европа през лятото на 2025 г. Епидемиолози и климатолози са направили анализ на смъртността в 854 големи града на континента и в крайна сметка са приписали 16 500 от 24 400 смъртни случая, свързани с жегите (от юни до август 2025), на изключително горещото време, причинено от парниковите газове.
Италия е на незавидното първо място с над 6700 жертви. Следват Испания (над 3800), Германия (над 2400), Франция (над 2000), Великобритания (над 1600), Румъния (над 1400), Гърция (над 1300), България (866). Топ 10 допълват Хърватия и Швейцария. Що се отнася до България, 552 от анализираните случаи са свързани с жега, дължаща се на климатичните промени, а 314 - с природните колебания.
Още: Жегите в Европа: Две трети от смъртните случаи това лято са пряко свързани с човешката дейност
Климатичните промени са довели до повишаване на средната температура в градовете с 2,2°C, което значително е увеличило броя на смъртните случаи, причинени от опасното топло време.
Снимка: iStock
България, топлинните вълни и наводненията
България е в топ 10 най-засегнати държави в света, що се отнася до човешките и икономическите загуби от екстремни климатични условия, появили се вследствие на климатичните промени. Това показа доклад на Germanwatch - неправителствена организация със седалище в Бон, Германия, която традиционно изготвя Индекс на климатичния риск (CRI). Данните бяха публикувани през февруари. Документът подчерта нарастващите загуби и спешната необходимост от по-силна устойчивост на климата и от действия в тази посока.
Още: Страни - жертви на климата: България е в топ 10. Защо демографията ни прави уязвими?
България заема десето място в класацията за най-засегнатите държави. По данни от 2022 г. (последните налични) – жертвите у нас вследствие на екстремни климатични явления са 19,75 на 100 000 души. Общият брой на загиналите е 1277 души. Ефектите от тези събития се оценяват под формата на загуби от брутния вътрешен продукт на 0,05% от БВП.
Авторите на доклада анализират, че България отчита висок относителен брой смъртни случаи и значително високи относителни икономически загуби. 2022 г. е била белязана от екстремни жеги и трайно високи температури, достигащи 39 градуса по Целзий в някои области. Здравните власти регистрираха скок на топлинни удари, хипертония и обезводняване, особено сред уязвимите групи – възрастни хора и деца. Всичко това е свързано с жегите.
През лятото на 2023 г. списание Nature излезе с данни, в които се посочваше, че през 2022 г. България е била в топ 5 по смъртни случаи в Европа (смърт на милион души), предизвикани от горещи вълни.
"Трябва да се отчете демографската структура на страната, защото България има застаряло население, което е много по-уязвимо от тези фактори", коментира доклада пред Actualno.com бившият министър на околната среда и водите Юлиян Попов, който е старши сътрудник в брюкселския мозъчен тръст Strategic Perspectives ("Стратегически перспективи"). "От чисто статистическа гледна точка, когато някой загине от сърдечно заболяване и това сърдечно заболяване частично се приписва на високи температури, това обикновено може да означава, че температурата е висока, от една страна, а от друга – че починалият е по-уязвим. В България именно тази уязвимост в резултат на възрастта би трябвало да се отчита – тя качва процента", обясни той.
В доклада е посочено, че промените в климата, предизвикани от човека, влияят върху честотата и интензивността на екстремните метеорологични явления и водят до широко разпространени неблагоприятни въздействия върху климата.
Според Юлиян Попов страната ни трябва да се бори със засушаването, да се изграждат градовете по климатично съобразен начин, да се санират сградите.
Междувременно температурата на морската повърхност в Средиземно море достигна най-високата стойност, регистрирана някога за юни - 26,38°C. Тя е отчетена на 27 юни 2025 г. На места температурата на водата е с повече от 5°C над средната, стана ясно от доклад на Каталунския институт за изследвания в областта на управлението на морето (ICATMAR). Ако продължим да изгаряме изкопаеми горива, тази красива част от света - дом на спиращи дъха пейзажи, уникален морски живот и емблематични храни и култура - може да се промени до неузнаваемост. Морските обитатели са застрашени, а топлинните вълни могат да предизвикат опустошителни последици и на сушата, например като подхранват по-силни бури.
Още: Горещата вълна достигна Средиземноморието с нов рекорд. "Трябва да очакваме същото и за Черно море"
Притеснителното конкретно за България е, че подобни антирекорди могат да бъдат отбелязани и още по-близо до нашите брегове. "Горещите вълни в Средиземноморието са много опасни. Също така – в Черно море, защото то е може би второто най-бързо затоплящо се море, също поради факта, че е затворено. Това ще променя локалния климат. Онова, което видяхме преди две години в Царево – дъждовете, наводненията – трябва да очакваме подобни неща да се случват отново", каза в началото на юли Юлиян Попов.
А подобни неща се случиха през декември - пак в Царево. Преди това пък стана трагедията на "Елените", макар там да говорим главно за незаконно строителство: "Вода гази – жаден ходи!" : Трагедията в Елените стана с мълчаливото ни съгласие.
Снимка: Actualno.com
Това лято България и Балканите бяха обхванати от интензивна гореща вълна - на места температурите достигаха 41-44°C, а температурните отклонения в Балканския регион се очакваше да надхвърлят с 8 до 10°C средната стойност за периода 1991-2020 г. Д-р Зорница Спасова от "Климатека" каза в Студио Actualno, че най-застрашени от горещите вълни са децата, бременните жени, възрастните хора над 65 години, хората с определени здравни състояния като диабет и хипертония и хората, които работят на открито.
Още: Земята се затопля и това ни засяга сега: Експертът Десислава Микова обяснява защо (ВИДЕО)
Опазването на Черно море
Всичко това до голяма степен е свързано с опазването на Черно море. През септември активисти на "Грийнпийс" от България и Румъния разпънаха огромен спасителен пояс на пясъчната граница между двете държави. Заедно те настояха за забрана на нови сондажи за нефт и газ по дъното на Черно море. В събитието се включиха близо 50 участници.
"Причината за организирането на тази акция е обединяване на усилията между България и Румъния за общото ни желание да запазим Черно море, колкото се може повече, от продължаващата човешка намеса и натиск", каза за Actualno.com ръководителят на "Грийнпийс" - България Меглена Антонова. "В момента морето е силно икономически експлоатирано, случва се и война. Има много причини за това биоразнообразието в него да страда - заради замърсяване с пластмаси, добив на ресурси. Има много голям стрес върху биологичното разнообразие. Още една активност като добива на газ и нефт, и то на няколко различни локации, само ще направи ситуацията в морето по-тежка".
Тя обясни, че активисти от България и Румъния се обединяват, защото в северната ни съседка вече има такъв проект, а у нас има желание за подобен. "Концесията, която е дадена на OMV (ОМВ) и NewMed, е на етап последни стъпки в проучването, наскоро беше обявена и концесията на Shell ("Шел"). Количествата газ, за които се говори, са още по-големи от тези в Румъния. Това означава още по-голям натиск върху морето", коментира Антонова.
"Не можем да постигнем енергийна независимост, като позволяваме на нефтени и газови гиганти да печелят на наш гръб. Необходимо е да ускорим прехода към възобновяема енергия и енергийна ефективност", добави тя.
Войната в Украйна доведе със себе си много предизвикателства за опазването на морското биоразнообразие и за траспортната сигурност, а България е на първа линия. Минираното и замърсено заради бойните действия (пряко или непряко) Черно море пострада най-много от всички водни басейни, а това застрашава синята икономика и морските обитатели. Страната ни обаче не е сама в усилията си да се справи с проблемите – заедно с Румъния и Турция вече действаме по разминирането чрез специална военноморска група, а Европейският съюз постави Черно море на най-високо ниво в политическия си дневен ред.
Снимка: БГНЕС
Още: Ефектът на войната върху Черно море: Разказва София Садогурска от Украинската академия на науките
Европа разглежда морските ресурси като неизменна част от опазването на Световния океан и през юни тази година председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен представи Европейския пакт за океана на Третата Конференция на ООН за океаните (UNOC3) в Ница. Този европейски пакт, който поставя във фокуса защитата на морската среда, е изготвен от 22 генерални дирекции. В него попадат редица аспекти като морски транспорт, енергия, идваща от океана, аквакултури, рибарство, биотехнологии.
Пактът на ЕС за океана се състои от шест основни стълба:
- опазване на морските ресурси;
- синя икономика;
- опазване на крайбрежните територии;
- морска сигурност;
- наука и знание;
- световна дипломация и глобални усилия за опазване на Световния океан.
Още: Риск от "екологична бомба": Как да опазим Черно море в настоящия геополитически пейзаж?
Пожарите
България е била сред най-силно засегнатите държави от горските пожари през 2024 г., обяви през лятото Европейската комисия. Едва 22% от полезащитните пояси са в добро здравословно състояние и ако не се вземат мерки, може Добруджа да се превърне в "полупустиня", алармира експертът лесовъд инж. Петър Дишков от Браншова камара на дървообработващата и мебелната промишленост.
Огнената стихия в България през това лято беше още по-жестока от миналото. През юли 2025 г. са отчетени с 20% повече пожари спрямо същия месец на 2024 година, по данни на началника на противопожарната служба главен комисар Александър Джартов. Огънят в Пирин, Рила, Сакар, край Струмяни, в област Хасково, в Добруджа и на други места в цялата страна явно е част от притеснителна тенденция, която продължава няколко десетилетия и се очаква да се развива още в бъдеще.
Фирмата за анализ на климатични рискове XDI публикува доклад за това къде европейската инфраструктура е най-уязвима към горски пожари. Сред всички анализирани държави от Европейския съюз България е поставена на пето място по риск и през 2025 г., и при прогнозата за 2050 г. Най-уязвими са областите Кърджали, Смолян и Бургас. Прогнозата за 2050 г. поставя страната ни отново на пето място, като пак същите региони са оценени като най-високорискови.
Още: България е в челото на ЕС по риск от щети след пожари - генезисът е в климатичните промени
Едно от трите основни заключения в доклада гласи, че климатичните промени вече са удвоили риска от щети по инфраструктурата в резултат на горски пожари във Франция, Италия, Гърция, Румъния и България от 1990 г. насам.
Снимка: iStock
През декември ежегодният доклад на Съвместния изследователски център на Европейската комисия (JRC) потвърди колко засегната е страната ни. Данните сочат, че през 2024 г. България, Гърция, Италия, Испания и Португалия представляват 334 940 хектара от общата изгоряла площ в ЕС. А тя е 383 317 хектара.
През 2024 г. са регистрирани общо 8343 пожара, което е повече от четири пъти над 17-годишната средна стойност. Статистика се води от 2006 г., а настоящата година - 2025 - се очаква да бъде най-лошата в това отношение.
България и Португалия отчитат най-много щети от пожари в територии от екомрежата "НАТУРА 2000". Половината засегнати защитени зони в ЕС през миналата година са в двете държави.
Още: България е сред най-засегнатите от горски пожари страни в ЕС, включително в защитени зони
По думи на Юлиян Попов пред Студио Actualno не всичко може да се обясни с глобалното затопляне - то засилва ефекта от "лошото управление": "Липсата на вода е въпрос на инфраструктура, на поддръжка. България е бедна на водни ресурси в сравнение с другите европейски страни. Ние разполагаме само със 17% от водния ресурс, но това не означава, че не можем да го ползваме. Има немалко случаи, в които загубата на вода е над 90% - това са спукани тръби, това са течове, липса на управление на ВиК инфраструктурата и други".
Никой район у нас не е застрахован от възникване на пожар, но, разбира се, нископланиските райони и извънпланинските райони са най-застрашени - там, където температурите са най-високи, влагата е най-малко и засушаването е най-изразено. Това каза експертът проф. Емил Гачев в предаването Студио Аctualno във връзка с пожарите у нас и високите температури.
Проблем е и недостигът на вода. 162 000 българи са без редовен достъп до вода във високите температури, каза през юли министърът на регионалното развитие Иван Иванов пред bTV. Според него основните причини за безводието са липсата на валежи, нарушена инфраструктура и замърсени водоизточници.
Още: "Над 60% загуби". Безводието в България и кризата с водните ресурси
Мръсният въздух
Мръсният въздух е огромен проблем за България, а и за целия свят - и то не само през зимата. Три пъти повече българи умират заради него спрямо средното ниво за Европейския съюз, показва докладът "Състоянието на глобалния въздух през 2025 г.". За последните 15 години страната ни е постигнала напредък в намаляването на нивата на фини прахови частици с размер 2,5 нанометра (PM2.5) и озон, но все още има значителни предизвикателства. За последната година, за която са отчетени данни - 2023 - равнищата на PM2.5 са били 19,7 микрограма на куб. м. Това е доста по-оптимистичен резултат от 30,8 µg/m³ у нас, регистрирани през 2011 г.
Докладът е на инициативата State of Global Air - международен изследователски проект за качеството на въздуха и въздействието върху здравето.
Броят смъртни случаи, дължащи се на PM2.5, през 2023 г. за България е 10 500 (71,6 на 100 хил. души), сочат данните. Това е спад от 2021 и 2022 г., когато са отчетени съответно 12 800 и 12 700 смъртни случая. За справка - през 2019 г. замърсяването на въздуха е било седма водеща причина за смъртност в страната, с приблизително 11 000 фатални случая.
Още: Тихият убиец: В България мръсният въздух взема в пъти повече жертви от средното ниво за ЕС
У нас най-висок е делът на смъртните случаи, свързани пряко с мръсния въздух, във възрастовите групи 85-89 г. и 80-84 г. Съответно през 2023 г. те са били 1979 и 1946. И по-младите хора са изложени на риск и не са защитени. Най-често фините прахови частици у нас предизвикват исхемична сърдечна болест - 19% от смъртните случаи в тази категория се дължат на мръсен въздух. Той води също до хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) - 18 на сто от смъртните случаи, диабет и исхемичен инсулт - 17%, рак на белите дробове - 14 на сто, и други заболявания.
Снимка: БГНЕС
Основните източници на замърсяване с фини прахови частици у нас са биогорива за отопление в домакинствата, енергийни обекти (като въглищни централи) и дизелови емисии от остарял автопарк.
Замърсяването с азотен диоксид в София и в страната също е огромен проблем. Дългото излагане на токсичния газ с остра миризма в концентрации над 40 – 100 μg/m3 причинява неблагоприятни последици за здравето. Това не е никак добра новина за жителите на столицата, защото замърсяването с NO₂ се е увеличило през 2024 г., показаха годишни данни от измерванията на екологично сдружение "За Земята". Докладът, публикуван през април 2025 г., е озаглавен "Замърсяване на въздуха в София: Тревожни нива на азотен диоксид. Резултати от измервания през 2024 г.".
По-конкретно - в над 91% от точките в града, в които организацията проследява нивата на азотен диоксид, средногодишните концентрации са над законовата норма (40 µg/ m³). Във всички точки цифрата е над препоръчителните нива според Световната здравна организация (СЗО) и новите норми, които предстои да влязат в Европейския съюз.
"За Земята" са разположили девет от точките за измерване до училища, за да установят точните нива на NO₂ в близост до места, където децата прекарват голяма част от времето си. Това е от съществено значение, понеже подрастващите са една от най-рисковите групи по отношение на негативните ефекти от замърсяването на въздуха. Измерванията показват, че покрай 8 от 9 проследени училища в София нивото на азотен диоксид е над законовата норма.
Високата концентрация на азотен диоксид в атмосферния въздух е пряка заплаха за човешкото здраве и човешкия живот. Отравянето с NO2 зависи от продължителността, честотата и интензивността на излагането.
Азотният диоксид е дразнител на лигавицата, който, свързан с друг замърсител на въздуха, причинява белодробни заболявания като ОББ (обструктивна белодробна болест), астма, хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), обостряне на ХОББ, а в най-лошия случай и смърт.
За поредна година се потвърждава абсурдната ситуация, че двете точки, на които са отчетени значително по-ниски стойности на азотен диоксид, са точно тези, намиращи се непосредствено до двата пункта в града за мониторинг на замърсяването от трафика на официалната система на ИАОС.
Още: Станции в градинки вместо до шосето: Крие ли се колко мръсен е въздухът в София?
Енергийният преход
Как се развива енергийният преход в България? И до каква степен българите са отворени към екологичните идеи? Задълбочено изследване на нагласите за климата в страната, проведено от Европейския съвет по външна политика в София (ECFR София), описа няколко ключови аспекта, които са характерни за прехода към зелената енергия в последните години у нас. Обобщените данни сочат, че българските граждани преминават през енергийния преход в неблагоприятна публична среда. Климатичните политики често минават "под радара" - рядко влизат в новините, нито се превеждат на разбираем език. Отчита се обаче и добра новина - когато климатичната информация се представя спокойно, с участието на експерти и в добре обмислен контекст, българите могат и наистина променят възгледите си в подкрепа на зеления преход.
Още: Между оптимизма и инерцията на миналото: България е на енергиен кръстопът
Българският политически елит до голяма степен избягва публичното обсъждане на климатичните политики на ЕС - от страх да не се загубят избиратели. Българският бизнес се адаптира към енергийния преход, но не с онази скорост, която би могъл да го направи конкурентоспособен в бъдеще. България попада в цялостния енергиен кръстопът на Югоизточна Европа – в ситуация на изостанала инфраструктура и зависимост от вносни изкопаеми горива, но в същото време - географски ареал с огромен потенциал за слънчева, вятърна, водна и геотермална енергия, която би могла да се развива сериозно в бъдеще.
Европейската зелена сделка и най-голямата ѝ цел – до 2050 г. да няма нетни емисии на парникови газове – е изправена пред преломен момент. Възобновяемите източници навлизат все повече в енергийния микс на континента, но свързаността между отделните региони остава предизвикателство. Например България, която разчита на слънчева енергия, не успява да се възползва максимално от потенциала на вятърните турбини, разпространени широко в Северозападна и Северна Европа. От друга страна, тези региони се нуждаят от повече соларна енергия, която властва тук, в Югоизточна Европа.
"Само с двустранни проекти няма как да се справим с това предизвикателство. Време е Европейската комисия да осъзнае, че когато става въпрос за проекти от общоевропейски интерес, касаещи цели региони, подходът трябва да е на друго ниво", каза на Green Transition Forum през юни Ангелин Цачев – тогавашният изпълнителен директор и член на Управителния съвет на Електроенергийния системен оператор (ЕСО).
Снимка: iStock
Бъдещето на планетата
Има 80% шанс глобалните температури да счупят поне един годишен топлинен рекорд в някоя от следващите пет години, което ще повиши риска от екстремни засушавания, но и от наводнения и горски пожари, показва доклад на Световната метеорологична организация (WMO), публикуван през месец май. Данните за първи път индикират малка вероятност, че преди 2030 г. светът може да преживее година, която да е с 2 градуса по Целзий по-гореща от нивата в прединдустриалната епоха. Такава възможност е окачествена от учените като "шокираща".
"Тези данни са индикация за огромно значение на всяко наше действие днес - да произвеждаме възобновяема енергия близо до хората, по покривите на домовете си и в градовете си, за да преодолеем зависимостта си от изкопаеми горива като въглища и газ, да използваме енергия и ресурси разумно, без разхищение, да опазваме природата от разрушения, да се вслушваме в гласовете на учените", каза по повод доклада пред Actualno.com координаторът на кампанията "Климат и енергия" в "Грийнпийс" - България Десислава Микова.
Още: Светът е пред нови топлинни рекорди: "Всяко наше действие е от огромно значение"
Тази средносрочна актуализация на глобалния климат показва нарастващата заплаха за човешкото здраве, националните икономики и природните ландшафти, ако хората не спрат да изгарят петрол, газ, въглища и дървета. Данните сочат, че има 70% вероятност средното петгодишно затопляне за периода 2025-2029 г. да бъде с повече от 1,5°C над прединдустриалните нива. Това би поставило света в опасна близост до нарушаването на най-амбициозната цел на Парижкото споразумение, въпреки че тази цел се основава на средна стойност за 20 години. Дългосрочната цел на Парижкото споразумение е повишаването на средната температура в световен мащаб да не надхвърля 1,5°C над прединдустриалните нива до края на века.
Предвижда се арктическите зими да се затоплят 3,5 пъти по-бързо от средното за света, отчасти защото морският лед се топи и снегът пада директно в океана, вместо да образува слой на повърхността, който да отразява слънчевата топлина обратно в Космоса. Прогнозата е дъждовните гори на Амазонка да страдат от повече суши, докато в Южна Азия, в региона на Сахел в Африка и в Северна Европа ще има повече дъждове.
Още: Соларен парк на мястото на въглищна мина: Енергия с потенциал да захрани държава като Германия
На Конференцията на ООН за изменението на климата (COP30) в Бразилия тази есен участниците подкрепиха мобилизиране на 1,3 трилиона долара годишно до 2035 г. за климатични действия, включително адаптация към вече настъпващите ефекти на изменението на климата. Бразилия нов фонд - Tropical Forests Forever Facility (TFFF), който трябва да стимулира страните с тропически гори да пазят дърветата и да спрат обезлесяването. Става въпрос за милиарди долари за опазване и възстановяване на гори. На конференцията обаче нямаше заявена ясна стратегия за отказ от изкопаеми горива.
"В нашата страна има огромен потенциал за производство на енергия от слънцето по покривите на домовете ни и на обществени сгради, близо до консуматорите, което би спестило разходи и загуби за пренасянето на енергията. Този потенциал остава нереализиран, до голяма степен заради политическо бездействие и огромни зависимости в централизираната въглищна енергетика. Тези зависимости водят и до огромно замърсяване на околната среда по места, което поставя в огромен риск здравето на хиляди български граждани. Развитието на възобновяема енергия близо до хората и с участието на хората е едно решение за няколко сериозни проблема", смята Десислава Микова.
"Понякога е трудно да положим големи усилия, ако не сме убедени, че ще се насладим на успешния резултат. Всеки от нас обаче познава някого, който ще види резултата от днешните ни действия - деца, внуци, племенници. Те ще живеят с последствията от нашите действия днес. Все още се надявам, че ще бъдат свидетели на нашия успех, а не на нашия провал", казва тя.
Още: Скритият потенциал на България в световната битка за климата
