През първите няколко години от войната в Украйна хибридните атаки на Русия в Европа оставаха малко под прага, който би могъл да предизвика колективна реакция. Като постоянен представител на Съединените щати в НАТО от 2021 до 2024 г., Джулиан Смит е наблюдавала как се развива тази кампания - прекъсване на подводни кабели, скриване на запалителни устройства в товарни пратки и палежи на оръжейни фабрики и складове из цяла Европа. За да се справят с тази заплаха, съюзниците укрепиха критичната инфраструктура, засилиха патрулирането в Балтийско море и разшириха обмена на разузнавателна информация.
Подходът на НАТО остана до голяма степен отбранителен - тези атаки бяха разпръснати, с малък мащаб и достатъчно опровержими, за да може Москва да ги отхвърли. Русия постепенно премина от саботажи и кибератаки към все по-директни действия на територията на държави от Алианса. Като последен пример изниква атаката с дронове по два търговски кораба в изключителната икономическа зона на България, при което единият бе напълно потопен и екипажът му изчезна. Властите у нас още не смеят да посочат кой е отговорен за нападението, макар украинският президент Володимир Зеленски да заговори за комуникация с България, след която е станало ясно, че дроновете са руски - нещо, което премиерът Румен Радев отрече да се е случвало.
Джулиан Смит пише в свой анализ за Foreign Affairs, че проблемът вече не е само как да бъдат предотвратени отделни инциденти, а как Русия да бъде убедена, че тези действия имат цена.
Още: Стана това, от което се страхувахме: Путин направи успешно разузнаване в Латвия
От саботаж към все по-преки инциденти
През 2025 г. серия от инциденти показа, че руската хибридна война вече излиза от досегашните си граници. Руски крилати ракети попаднаха на полска територия. В Германия бяха открити три дрона с експлозиви на и в близост до летището в Лайпциг. Румънски F-16 бяха вдигнати във въздуха заради три руски дрона, навлезли в румънското въздушно пространство, а испански изтребител свали четвърти дрон близо до границата с Молдова.
През септември около 20 руски дрона навлязоха във въздушното пространство на Полша. Малко по-късно три руски изтребителя нарушиха въздушното пространство на Естония.
За НАТО тези случаи са особено чувствителни, защото вече става дума не просто за кибератаки, дезинформация или предполагаем саботаж, а за руски военни средства, които навлизат в територията или въздушното пространство на държави от Алианса. И въпреки това колективната реакция остана ограничена. Според бившия постоянен представител на САЩ в НАТО именно това е проблемът. Москва постепенно повишава риска, но продължава да плаща сравнително ниска цена за действията си.
Още: Дания: Русия започна саботажи срещу датски компании, доставящи военни продукти на Украйна
Целта - да се тества единството на НАТО
Логиката на руската стратегия е сравнително ясна. Хибридните операции позволяват на Москва да атакува интересите на НАТО, без непременно да дава на съюзниците очевиден повод за конвенционален военен отговор. Целта е да се създава несигурност около най-важния принцип на Алианса - член 5, според който въоръжено нападение срещу една държава членка се разглежда като нападение срещу всички.
Русия може да използва прокси структури, криминални мрежи или операции, при които непосредственият извършител остава неясен. Москва след това отрича участие и често прехвърля вината върху Украйна или върху самите западни държави. Това не е нова руска практика. Още от 20-те години на миналия век, а по-късно и през Студената война, Съветският съюз използва т.нар. „активни мероприятия“ - местни посредници, фронтови организации и нерегулярни формирования за постигане на политически цели.
Новото след пълномащабното нахлуване в Украйна през 2022 г. е мащабът. През първата година на войната броят на руските инциденти и навлизания в Европа се е увеличил многократно, а методите са станали по-разнообразни. Наред с дезинформацията, кибератаките и нарушенията на въздушното пространство се появиха саботажи на железопътни системи, запалителни пратки на борда на товарни самолети и плащания към криминални мрежи за извършване на палежи.
Още: ЕС очаква по-смъртоносни руски хибридни атаки и подготвя реакция
НАТО постепенно започна да приема заплахата по-сериозно. На срещата на върха през 2023 г. Алиансът вече говореше за засилване на руските хибридни атаки и за използването на прокси структури. Бяха приети нови мерки за защита на критичната инфраструктура и веригите за доставки, създаден бе център за сигурността на критичната подводна инфраструктура, а съюзниците разработиха механизми за координация при киберинциденти.
Но едно нещо липсваше - ясна стратегия за налагане на цена, която Русия да плати.
Снимка: Getty Images
Слабостта на "случай по случай"
Алиансът е създаден през 1949 г. като организация за колективна отбрана срещу ясно установими въоръжени нападения. Той не е създаден като механизъм за налагане на санкции след прикрити саботажи. НАТО отдавна поддържа позицията, че хибридна или кибератака може при определени обстоятелства да доведе до задействане на член 5, но прагът за това никога не е бил ясно дефиниран. Така всяка атака се разглежда поотделно.
Още: "Теория на победата": НАТО с план как да отговори, ако Русия нападне (ОБЗОР - ВИДЕО)
Именно това според автора позволява на Москва постепенно да повишава залозите. Един дрон може да бъде свален. Един инцидент може да бъде разследван. Един палеж може да бъде представен като криминално престъпление. Но когато всички тези действия се разглеждат като отделни случаи, се губи общата картина. А общата картина е на постепенно разширяваща се руска кампания срещу европейската сигурност.
През 2024 г. НАТО продължи да подобрява способностите си за откриване, разследване и противодействие на подобни операции. Отделни държави - сред тях Естония, Германия, Полша и Великобритания . започнаха разследвания, преследвания и експулсираха руски дипломати и предполагаеми разузнавачи. Това обаче не доведе до достатъчно силен възпиращ ефект.
2025 г. и загубата на фокус
Според Смит допълнителен проблем се е появил след завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом през 2025 г. Основният фокус на американската администрация спрямо НАТО се оказа увеличаването на разходите за отбрана. На срещата на върха в Хага съюзниците се ангажираха да достигнат разходи за отбрана от 5% от БВП до 2035 г. - значителен резултат за Вашингтон. Само че този приоритет измести вниманието от руската хибридна война.
Още: Шефът на германското разузнаване: Русия иска цяла Европа да ѝ се подчинява политически (ВИДЕО)
Договорената през 2024 г. нова стратегия на НАТО за Русия не беше представена на срещата в Хага, а заключителната декларация дори не спомена руската хибридна война. Така според Джулиан Смит се е отворил прозорец за Москва.
През лятото на 2025 г. Русия е имала допълнителни основания да смята, че западният алианс е разединен - руската офанзива в Украйна тогава явно постига напредък, съюзниците спорят по въпроси като търговските отношения и отношенията със САЩ, а Владимир Путин е приет за среща с Тръмп в Аляска.
До есента руските действия станаха по-дръзки. След навлизането на руски дронове в Полша и на руски изтребители в естонското въздушно пространство НАТО свика консултации по член 4 - механизъм, който се използва, когато сигурността, политическата независимост или териториалната цялост на член на Алианса е застрашена.
Сега Румен Радев отказа да активира член 4, като намекна, че са се случвали и по-страшни неща от удар по кораб в изключителната икономическа зона на държава членка, след който обаче всъщност изчезна 10-членен екипа, а корабът потъна: Сирия обяви за изчезнали девет свои моряци след потопяването на кораб в българската икономическа зона.
Беше създадена и операцията "Източен страж", която увеличи присъствието и възможностите за противодействие на източния фланг. Но и това не спря Москва.
2026 г. - повече риск. Фокус върху България
В края на 2025 г. и началото на 2026 г. темпото отново се ускори. Руски хакери използваха разрушителен зловреден софтуер срещу около 30 енергийни обекта в Полша. Руски подводници бяха засечени в близост до норвежкия архипелаг Свалбард, където са тествали ново оръжие, предназначено да поврежда подводни кабели, без това да бъде лесно установимо.
През май руски дрон удари жилищна сграда в Румъния и рани цивилни - първият подобен инцидент с пострадали цивилни: Руски дрон се взриви в блок в Румъния: Вой до дупка - не е вярно, бе, не е пък вярно!
През лятото последваха нови палежи в България, Естония, Италия и Полша, които според оценките вероятно са били свързани с Русия и са имали за цел да забавят помощта за Украйна, пише в анализа на Джулиан Смит за Foreign Affairs. Очевидно се имат предвид пожарите в складове на оръжейния производител "ЕМКО", собственост на Емилиян Гебрев. Властите у нас още разследват, макар че доста бързо изключиха външна намеса.
Случаят с летището в Лайпциг е сред най-дръзките. Един от откритите дронове в близост до украински товарен самолет е носел експлозиви.
През септември руска фрегата край Дания изстреля две сигнални ракети по посока на датски военен хеликоптер, като единият е преминал опасно близо до летателния апарат.
Тези случаи показват промяна в характера на кампанията - Русия все по-малко разчита на пълната правдоподобност на отричането и все повече тества докъде може да стигне, без да предизвика решителна реакция.
Снимка: Kremlin.ru
Още: Дронове над Европа, саботажи и кибератаки: ЕС готви общ отговор
Проблемът с американските сигнали
Според автора ключовият въпрос вече е как ще реагират САЩ. Посланията от Вашингтон са противоречиви. След навлизането на руски дронове в Полша Тръмп заяви, че това „може да е било грешка“ - оценка, която полското правителство категорично отхвърли. Само дни по-късно американският държавен глава заяви, че според него съюзниците трябва да свалят руски самолети, ако навлязат във въздушното им пространство.
По отношение на откритите дронове в Лайпциг обаче той каза, че Путин не търси атака срещу територията на НАТО.
Според Джулиан Смит именно тази непоследователност отслабва възпирането. Ако Москва не знае каква точно ще бъде реакцията на НАТО, но същевременно вижда, че предишните действия са останали без сериозна цена, стимулът за нови провокации остава.
Още: Взлом и нарочни нахлувания в домовете на финландски депутати: Мирис на хибридна война
Как може да изглежда по-силният отговор?
Бившият представител на САЩ в НАТО казва, че Алиансът трябва да промени подхода си - от реакция на отделни инциденти към оценка на цялостната руска кампания.
Първата стъпка трябва да бъде ясен политически сигнал от Вашингтон. Авторът сравнява това с американската реакция през есента на 2022 г., когато САЩ публично предупредиха Русия за „катастрофални последици“, ако Москва използва тактическо ядрено оръжие. Подобно недвусмислено предупреждение би трябвало да бъде отправено по отношение на хибридните атаки и да идва лично от президента на САЩ.
Но сигналът трябва да бъде подкрепен с реални разходи за Москва. Една разглеждана възможност е засилване на офанзивните киберспособности и информационни способности срещу Русия.
Друга е по-тясна координация между съюзниците и Европейския съюз срещу руския "сенчест флот" - корабите, използвани от Москва за заобикаляне на санкциите. НАТО би могла да обедини разузнавателните данни за такива кораби в обща база, включваща плавателни съдове с фалшива регистрация, без необходимата застраховка или свързани с инциденти с подводни кабели. След това тази информация може да бъде предоставяна на националните правителства и ЕС за предприемане на санкционни действия.
Необходимо е също така да се разширят правомощията на върховния съюзнически командващ в Европа, така че те да включват не само въздушното пространство, но и морската сигурност. Това е особено важно за Балтийско море, където Русия използва въоръжени кораби за ескорт на плавателни съдове от „сенчестия флот“.
Има и още един елемент, който според Смит не бива да бъде отделян от реакцията на НАТО - подкрепата за Украйна. От началото на войната Владимир Путин използва практически всички налични средства, за да прекъсне западната военна и икономическа помощ за Киев. Саботажите, палежите и другите хибридни операции в Европа трябва да се разглеждат и в този контекст. Затова всяка нова руска хибридна атака трябва, според предложената логика, да води до още по-голяма решимост в подкрепата за Киев.
Посланието към Москва трябва да бъде, че опитите да бъдат подпалени складове, да бъдат атакувани производствени мощности или да бъде нарушавано въздушното пространство, няма да разделят съюзниците и няма да прекъснат подкрепата за Украйна.
Въпросът пред НАТО вече не е дали Русия води хибридна война срещу Европа. Въпросът е дали съюзниците ще успеят да убедят Москва, че тази война има цена. Защото ако всяка нова провокация води единствено до свален дрон, поредно разследване или дипломатическо изявление, няма особен стимул Кремъл да спре. А колкото по-висок става рискът, толкова по-малко може да се разчита, че следващият инцидент ще завърши без жертви.
