2019-та година, разказана в 20 колажа

Срещата между Борисов и Медведев беше от онези, в които нашият премиер прави онова, което обича и може да прави - да сърфира ловко между Изток и Запад, ЕС и Русия, Западни Балкани и евразийска мощ. Не можем да му отречем това умение - то не е за всеки. Но му посвещаваме ето този колаж.

Продължаваме с чудния "Апартаментгейт". Представихме цялата работа през една щастлива етажна собственост, в която вградени псалми помагат на вградени в евтини сделки политици, от които всички са много, много щастливи и празнуват престоя си в политиката с ВИП асансьори и широка квадратура. Така де, какъв иначе е смисъла да представяш националния интерес, ако не защитиш най-напред твоя.

Цялата работа с апартаментите обаче се наложи и да се разбули в частност. Кой точно колко, как, къде и защо. В този смисъл съветваме да си представяме Цветанов по ето този начин, пък нищо, че вече е аут от политиката, макар че такива като него винаги намират начин да се завърнат.

А какво да кажем за Пламен Георгиев и неговата прословута тераса? И за това как прегрешенията му по недеклариран имот всъщност го пратиха на "изгнание" във Валенсия? Този човек просто обича да живее на покрива.

Накрая лъснаха толкова много политици с твърде интересни сделки, твърде малко декларирани имоти, твърде голяма отстъпка в цената, че решихме как цялата работа всъщност изглежда така:

Случи се после онази катастрофа с катедралата Нотр Дам. Но тъкмо още преживявахме катастрофата, когато премиерът ни предложи следващия - да се включим в ремонта, да помогнем с реставрирането на катедралата. На това алтруистично решение посветихме този текст и ето този колаж:

Продължаваме напред с посещението на папата - много гръмко и вълнуващо, което от Прас-Прес прогнозираха предварително, а нашият премиер не знаем как успя, но когато папата е говорил за "мостове" сякаш подразбра строежа на магистрали. Ние трудно си представяме духовно лице да говори за пряка инфраструктура, затова решихме да свържем папообразния образ с министър-председателската задача. Тоест, нещо такова, като долното.

Нататък: вече бе разгара на европейските избори, а в същото време взе да посвършва "Игра на тронове" - и се опитахме между съвършен сериал и политически безумия да намерим някаква пресечна точка, в която властолюбивата Денерис и любимият ѝ дракон да свършват някаква работа, например ето тази:

Изключителното включване на Андрей Слабаков в Европарламента изглежда е зарадвало мнозина, но ние, простете, го приехме със скептицизъм: извиняваме се, но когато основната ти политическа кауза е да говориш за това да се допусне пушенето в заведенията, не сме очаквали, че при твърде щастлив развой на обстоятелствата това би те отвело в Европарламента. Затова - ето този колаж.

Начинът, по който Миролюба Бенатова и Генка Шикерова си тръгнаха от Нова, твърде много приличаше на разкарване на футболисти. Новият собственик изглежда не правеше особена разлика между отбор и журналисти с опит и действаше по стария начин. Но пък в телевизията останаха други хора и предавания, които са особено важни за обществото.

Госпожа Ангелкова през лятото направи много за туризма, потруди се истински този тъй важен отрасъл да върви добре, да не отблъсква нито българи, нито чужденци, и да отчете колкото се може повече приходи. Статистиката накрая излезе странна. Иначе лятото нещата изглеждаха общо взето така:

Във връзка с горното - да припомним какви бяха цените по Черноморието през лятото. И как чадърът, изкарваше повече от обикновен работник, но и защото превъзхожда по много причини обикновения работник.

И разбира се, стигаме до бурната есен и протестите срещу Иван Гешев за главен прокурор. Едва ли те щяха да са толкова мощни, ако той не се беше изказал против разделението на властите. Въобще, беше избран идеалния прокурор. На зла круша - зъл колаж:

Президентът върна кандидатурата на Гешев в справедлив според едни и протоколен според други акт на несъгласие. Но тъй или иначе работата вече се опече, за архивите остана само колажът:

Впрочем, човек дори и добре да живее, отива на контрапротест. А там го чакат чутовни гледки, чутовни събития, изненадващи типажи от фентъзи лентите. Ей я цялата работа, в стил Толкин:

Влизането в партийните борби на Слави Трифонов беше дългоочакван за едни и предварително обречен според други политически акт. Заявката му е голяма, силите - не е сигурно. Но онази фраза I'll be back от Терминатор ни дойде на ума, а на нашият колажист му дойде това:

Местните избори бяха предизвестени в битката между Мая Манолова и Йорданка Фандъкова и ги следихме малко с половин око - интригата по-скоро бе доколко ще успее Борис Бонев и "Спаси София" да натрупа престиж, отколкото кой от стандартните типажи ще надделее. 

Как впрочем може да разбереш, че са дошли избори? Следиш Волен - когато почне да прави изцепки, значи е дошло и време за гласове в урните. И той, разбира се, не пропусна да си покаже магариите в БНТ. A ние не пропуснахме да ги увековечим в този колаж:

Идеята да не се плаща първият болничен от работодателите, пък ако има как и до три дни, скандализира абсолютно всички. Не че сме очаквали нещо друго от Асоциации, които непрекъснато повтарят, че трябва да се грижим за икономиката, което на преведен език означава колкото се може повече хора да работят за 600 лева на месец, за колкото се може повече часа и да имат по-малко отпуски и болнични дни. На тая работа посветихме ето този коментар и ето тези детски приказки. А съвсем накратко, нещата трябва да изглеждат така:

Годината завършихме с едно такова мъгливо време, което в София е и доста канцерогенно, понеже да спечелиш избори едно, а да организираш града около малко по-безопасен въздух - съвсем друго. Първото стана, второто не - не че това ни учудва. Затова и смятаме, че корицата на несъществуващия български "Таймс" би могла да увековечи това:

И така, леко калшяйки, нямаме търпение да дойде новата година, когато, леко кашляйки, да проследим всичко онези весели неща, които ни предстоят - за това благодарим на нашия колажист. Леко кашляйки.