Увеличаване на разходите за отбрана до 5% от БВП, нови системи за противовъздушна отбрана, радари, гаубици и средства срещу дронове, вторите осем изтребителя F-16, бойни машини за пехотата и нови патрулни кораби. Това са част от големите цели, заложени в управленската програма на правителството на Румен Радев за периода 2026–2030 г., в Раздел 9 - „Отбрана“. Успоредно с това, Раздел 7 - „Външни работи“ - предвижда по-активна роля на България в ЕС и НАТО, защита на националните позиции при преговорите за следващия европейски бюджет, приключване на процеса по присъединяване към ОИСР и по-активна политика на Балканите.
5% от БВП за отбрана до 2035 г.
Една от най-амбициозните цели в програмата е увеличаването на разходите за отбрана до 5% от брутния вътрешен продукт до 2035 г. - този праг бе договорен на миналогодишната среща на върха на Алианса в Хага, като под натиска на американския президент Доналд Тръмп страните членки приеха повишаване на границата от 2 на сто от БВП до 5 на сто в рамките на десетилетие.
Правителството предвижда приемането на Национален план за постепенно увеличаване на разходите за отбрана, като срокът за него е юни 2026 г. Успоредно с това България трябва да изпълни количествените и качествените изисквания по пакета „Цели по способностите на НАТО 2025“ до март 2030 г.
В програмата отбраната е определена като гаранция за суверенитета и сигурността на гражданите. Затова управляващите обещават процесът на превъоръжаване да бъде непрекъсваем и насочен към бъдещите предизвикателства, а не към поддържане на остарели способности. Нещо, което изглежда интересно в контекста на неотдавнашно искане на министъра на отбраната Димитър Стоянов за съветските изтребители МиГ-29 от Полша, предвидени за Украйна: Не му е приоритет небето над Украйна: Димитър Стоянов каза какво е искал от Полша за МиГ- 29.
Нови радари, IRIS-T, гаубици и оръжия срещу дронове
Най-конкретната част от плановете е свързана с модернизацията на въоръжението. До март 2030 г. правителството предвижда приключване на проектите, включени в Националния план за инвестиции в европейската отбранителна промишленост по инструмента SAFE и пълно усвояване на отпуснатите заемни средства.
Сред планираните придобивки са:
- системи за противовъздушна отбрана със среден обсег IRIS-T;
- нови трикоординатни радари;
- 155-мм гаубици и боеприпаси;
- системи за откриване и противодействие на безпилотни летателни апарати;
- системи за електронна война;
- ракетна система за залпов огън с повишена мобилност;
- нови транспортни автомобилни системи;
- противокорабни и противовъздушни ракети.
Още: С 3,2 милиарда евро заем: Кабинетът ускори финансирането от инструмента SAFE
Паралелно с това трябва да продължат и вече започналите големи проекти за превъоръжаване на армията.
Вторите осем F-16 и новите бойни машини
В програмата е заложено цялостно приключване на проекта за новите изтребители F-16 Block 70. Това включва изграждане на необходимата инфраструктура, приемането на вторите осем самолета и постигането на първоначална оперативна способност за носене на дежурство по Air Policing. Припомняме, че доставката от САЩ на останалите 8 изтребителя F-16 може да се забави до второто тримесечие на 2030 г. - от производителя Lockheed Martin са ни информирали за "възникнали затруднения в производствения процес".
Междувременно се планира ускорено получаване на новите бойни машини за пехотата, изграждане на инфраструктурата за тяхната експлоатация и създаване на способности за ремонт и поддръжка на машините „Страйкър“.
Още: Депутатите дадоха зелена светлина за по-скъпата сделка за "Страйкър"
Във военноморските сили правителството предвижда приключване на проекта за многофункционалните модулни патрулни кораби, придобиване на необходимото им въоръжение и изграждане на инфраструктурата за тях. Заложени са още нови брегови противокорабни ракетни комплекси и придобиване на противоминни кораби от съюзни държави.
Още: България се превъоръжава в Черно море със 7 минни ловци (ВИДЕО)
Снимка: военният министър Димитър Стоянов, Министерство на отбраната
Повече българско участие в оръжейните проекти
Един от акцентите е модернизацията да не се свежда само до покупка на готово въоръжение от чужбина. Правителството предвижда активно участие на българската отбранителна индустрия в проектите, включително чрез индустриално сътрудничество и участие на български компании в инициативи на НАТО и ЕС.
Предвижда се и създаване на междуведомствен борд, който да подпомага участието на български компании в европейски и натовски отбранителни проекти. Паралелно с това трябва да бъде създадена нова организационна структура в Министерството на отбраната, отговаряща за военната аквизиция. Срокът за нея е януари 2028 г.
Армията ще търси и повече хора
Темата с некомплекта в армията също е сред приоритетите. Програмата на "Прогресивна България" предвижда възможност за приемане на офицери по облекчен ред в определени структури на армията, както и промени в правилата за заемане на длъжности. Срокът за тези промени е ноември 2027 г.
Още: Отчет: Некомплектът в армията намалява, но липсата на бюджет е проблем
Предвидени са и мерки за подобряване на социалния статус на военнослужещите и техните семейства. Сред тях са увеличаване на жилищния фонд на Министерството на отбраната, програма за подпомагане на военнослужещи при придобиването на собствено жилище и промени в компенсациите. Създаването на програма за подпомагане на собствено жилище е планирано за септември 2027 г., а увеличаването на жилищния фонд – до януари 2030 г.
Програмата предвижда и промени в начина, по който Министерството на отбраната управлява инфраструктурата и собствеността си. Ще бъдат въведени нови изисквания към проектите и строителството, включително контрол върху съответствието със заданието, стойността на отделните дейности и изпълнението на строителните работи. До ноември 2028 г. трябва да бъде дигитализиран процесът по проектиране и строителство, а до ноември 2029 г. да бъде създаден осъвременен и дигитализиран фонд на недвижимата собственост на Министерството на отбраната.
Предвижда се и стратегия за постепенно освобождаване от имоти, които вече не са необходими на ведомството, така че те да могат да бъдат използвани в обществена полза.
Правителството планира и нов подход към резерва на въоръжените сили с цел увеличаване на доброволния резерв. Срокът е март 2027 г.
Киберотбрана, изкуствен интелект и борба с дронове
Модернизацията няма да бъде само физическа. До май 2027 г. трябва да бъде изграден интегриран Център за киберотбрана, който да осигурява единно управление и координация на киберзащитата в трите оперативни домейна на Министерството на отбраната – интернет, националната класифицирана информационна инфраструктура и мрежите на НАТО.
Предвидено е и придобиване на системи за разузнаване, наблюдение, удари и радиоелектронна борба до март 2030 г.
В програмата е записано още внедряване на системи с изкуствен интелект и модерни технологични решения в отбраната. Сред очакваните резултати е използването на технологии с „висок асиметричен ефект“.
Още: Дронът край Примороско е руски: Военният министър очаква в събота две антидрон системи (ВИДЕО)
Външната политика: повече тежест в ЕС и НАТО
Външнополитическият раздел на управленската програма, който е пряко свързан и с отбраната, започва от идеята България да защитава по-активно националните си интереси в ЕС, НАТО, ООН, ОССЕ и Съвета на Европа - класическо словосъчетание в политиката на правителството "Радев".
Снимка: външният министър Велислава Петрова-Чамова, БГНЕС
Програмата предвижда ранно идентифициране на европейските решения, които засягат националния интерес, изграждане на коалиции с други държави в горепосочените структури и по-активно участие в процеса на вземане на решения.
Особено важна задача е защитата на българските позиции при преговорите за Многогодишната финансова рамка на ЕС за периода 2028–2034 г., т.е. следващия 7-годишен бюджет на Европейския съюз. Правителството планира координирана национална позиция, работа със секторните министерства и изграждане на коалиции със страни със сходни интереси. Сред целите са запазване на нивото на финансиране за кохезия и селско стопанство и достъп до новите европейски инструменти за отбрана, свързаност и технологии.
България иска по-силна роля в Черно море
Сред конкретните външнополитически цели е България да се позиционира като регионален фактор по линия на транспортната, енергийната и дигиталната свързаност между Азия и Европа. Досега географското положение на България е останало "неоползотворено" предимство, пише в програмата: "Целта на правителството е то да се превърне в реална инфраструктура - енергиен, дигитален и транспортен възел, признат и финансиран като европейски приоритет, а не само като национален проект".
Планира се домакинство на среща на високо равнище за свързаността през юли 2027 г., а до 2028 г. страната трябва да работи за позиционирането си като дигитален хъб по направлението Изток–Запад, включително през Черно море.
До май 2030 г. е предвидено и създаването на Център за морска сигурност в Черно море като български принос към сигурността на ЕС.
В програмата са посочени и конкретни транспортни и енергийни направления – Коридор 8, Север–Юг, BACP, Sea2Sea, Средният коридор и Вертикалният енергиен коридор.
Северна Македония и Западните Балкани остават приоритет
В отношенията със Северна Македония правителството заявява курс към добросъседство, но обвързва политиката с изпълнението на поетите ангажименти и защитата на правата на македонските българи в западната ни съседка.
Планира се едновременно укрепване на отношенията със Сърбия, Албания, Косово, Черна гора и Босна и Херцеговина, както и задълбочаване на стратегическите партньорства с Гърция и Румъния.
Разширяването на ЕС е определено като инструмент за стабилност в региона.
Повече коалиции в ЕС и по-силни отношения със САЩ
Правителството възнамерява да използва двустранните отношения с държавите членки като инструмент за изграждане на коалиции по ключови европейски досиета. Специално са посочени Франция, Германия, Италия, Испания и Полша, както и държавите от Европейското икономическо пространство и Великобритания.
В програмата е заложено и надграждане на стратегическото партньорство със САЩ, включително цел България да бъде успешно включена в Програмата за безвизово пътуване. Паралелно ще се развива диалогът с Канада, държавите от Латинска Америка и Карибите, както и с държави от Източна Европа, Централна Азия, Близкия изток, Африка и Азиатско-тихоокеанския регион.
Снимка: външният министър Велислава Петрова-Чамова, president.gov.ua
Още: Нова българска позиция към Иран: "България не е обещавала, че няма да участва във войната"
ОИСР: членство до 2027 г.
Друг конкретен външнополитически ангажимент е приключването на присъединителния процес към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Правителството си поставя срок до декември 2026 г. да изпълни препоръките на ключовите комитети, а до юни 2027 г. да получи покана за членство и да пристъпи към подписване на споразумението за присъединяване.
Икономическата дипломация трябва да бъде насочена към привличане на инвестиции в сектори с висока добавена стойност – микроелектроника, изкуствен интелект, отбранителна промишленост и енергетика, посочват от кабинета.
Предвиждат се координирани кампании между МВнР и икономическите институции, както и единно представяне на България на международни бизнес форуми.
Дипломатите: повече пари, дигитализация и ново кариерно развитие
В програмата се посочва, че бюджетът на Министерството на външните работи се е свивал устойчиво от 2009 г. насам, което според документа е довело до демотивация, отлив на експерти и загуба на институционална памет. Затова правителството планира дипломатическата служба да бъде приобщена към системата за национална сигурност наравно с останалите институции.
Още: Средната възраст на работещите във външно министерство гони пенсионната
Предвиждат се конкурентно възнаграждение, кариерно развитие, обвързано с резултатите, и механизъм за привличане на нови кадри. Срокът за модернизиране на дипломатическата служба е декември 2026 г.
До 2028 г. е планирана и дигитализация на централното управление и дипломатическите представителства, включително използване на изкуствен интелект в аналитичната и административната работа. Предвижда се единна платформа за планиране и отчитане на външнополитическата дейност и онлайн достъп до консулски услуги за българските граждани, независимо къде се намират.
Държавата ще помага на българите зад граница
Външнополитическият раздел поставя специален акцент и върху българските общности извън страната. Планира се подкрепа за българските организации в Югоизточна Европа, Украйна и Молдова, както и програма за насърчаване на завръщането на българи от чужбина до края на 2029 г.
До края на 2026 г. трябва да бъде създаден и единен междуведомствен механизъм за действия при кризи, засягащи български граждани в чужбина и налагащи евакуация.
Отделно е предвидено създаване на двустранна смесена комисия за правата на българското национално малцинство в Украйна.
Борба с дезинформацията и нов имидж на България
Външната политика ще включва и активна стратегическа комуникация. До декември 2027 г. трябва да бъде направен анализ на най-често срещаните негативни и тенденциозни наративи за България и да се разработят комуникационни мерки срещу хибридни заплахи.
Планират се още публична, културна и дигитална дипломация, международни инициативи и кампании, в които да бъдат включвани и реализирали се българи в чужбина.
