Светът през 2016 година: Неуспешният преврат в Турция

Фактическият опит за преврат в Турция стана факт в нощта на 15-ти срещу 16-ти юли. Коя беше движещата сила зад опита да бъде свален от власт турския президент Реджеп Ердоган и дали беше само една все още е въпрос на спорове. Но със сигурност събитията, които се разиграват в Турция след средата на юли, помагат неимоверно на намеренията на Ердоган официално да превърне южните ни съседи в президентска република.

Нощта на 15-ти срещу 16-ти юли логично беше особено интензивна. След първите информации за случващото се, турската армия обяви, че поема контрол над държавата. Много бърза реакция имаше от САЩ – американският секретар Джон Кери обяви, че се надява на стабилност и приемственост в Турция. Кери говори още преди да беше ясно накъде всъщност ще отидат нещата, което веднага засили спекулациите дали САЩ нямат пръст в цялата история. Същото стори и руският външен министър Сергей Лавров, но с лаконичното "дано да няма кръвопролития". Гръцката армия пък моментално беше приведена в пълна бойна готовност.

Малко след полунощ Ердоган се появи публично – в ефира на CNN Turk, за да призове турците да излязат по улиците и да спрат армията. След появяват тръгнаха слухове, че турският президент бяга към Германия, но Берлин отрече той да е искал убежище.

Междувременно военните действия продължаваха, като танкове обкръжиха сградата на турския парламент, изтребители я бомбардираха, а военните откриха огън срещу излезли в защита на Ердоган хора.

Появи се и информация кой е организатор на преврата – може би турският проповедник Фетхуллах Гюлен. Турският вицепремиер Нуман Куртулмуш обаче обяви, че правителството още е на власт, а губернаторът на Истанбул Васип Шахин каза, че опитът за преврат е пресечен.

Рано сутринта стана ясно, че Ердоган се е появил в Истанбул и чак тогава говорителят на германското правителство Щефан Зайберт написа в социалните мрежи, че "демократичният ред в Турция трябва да бъде спазван". А Барак Обама официално подкрепи Ердоган. Официално и НАТО, и ЕС също подкрепиха управлението на Ердоган.

В крайна сметка, рано сутринта на 16-ти юли вече беше ясно, че превратаджиите са загубили и се почна с масови арести. Появиха се и първи данни за жертвите, както и за арестуваните – 90 убити и 1563 арестувани. Турският премиер Бинали Йълдъръм официално посочи виновника – Фетхуллах Гюлен, и се закани с война за всяка държава, която е заедно с него. Заради преврата Анкара реши и да обмисля връщане на смъртното наказание.

Докато режимът на Ердоган продължаваше с арестите, статистиката на загиналите и ранените ставаше все по-черна. Официално задържан беше и предполагаемият водач на преврата – генерал Акин Йозтюрк. Като намек за подозренията към САЩ като помощник в преврата дойде и блокирането на военната база "Инджирлик". Джон Кери обаче категорично отрече участие на Вашингтон, след като слуховете се засилваха.

Ердоган хвана здраво юздите в ръце – тотална чистка на "метежния вирус", а в Истанбул беше въведено извънредно положение.

Преврат или организиран сценарий за бъдеща официална чистка?

Дойде и голямата бомба – Reuters съобщи, че бунтовнически F-16 са прихванали Ердоган, след като е успял да излети от курорта Мармарис и не са стреляли! Появиха се и реакции на подозрение от Запад – еврокомисарят Йоханес Хан беше категоричен, че бързите масови арести подсказват предварителна подготовка. А френският външен министър Жан-Марк Ейро в прав текст каза, че чистките на Ердоган са недопустими, след като вече 8000 полицаи бяха отстранени.

Заваляха и по-сериозни реакции – Берлин беше категоричен, че страна със смъртно наказание не може да влезе в ЕС, а Джон Кери поиска доказателства от Анкара, че Гюлен е организирал преврата и след това заплаши Турция с изхвърляне от НАТО, но по-късно Обама предложи на Ердоган американска помощ в разследването. Което не попречи на Турция официално да поиска екстрадиция на Гюлен. Това се случи, докато Ердоган се разправяше с враговете си на всички нива, като не пропусна да постави медиите под тотален контрол и да арестува десетки журналисти. Турският президент беше категоричен – ЕС да не ми се меси, защото баламосвал за членство Турция 53 години.

Кой организира преврата? Появи се информация, че главнокомандващият на турските ВВС ген. Акън Йозтюрк е казал пред турската прокуратура, че започнал действия с цел преврат. След това обаче в публичното пространство изтекоха подробности от показанията на Йозтюрк и там той казва, че не е организирал преврата. Турското списание "Нокта" публикува материал, че турското разузнаване МИТ е знаело за преврата часове по-рано, а от Иран изкочи информация, че Русия е предупредила Ердоган за готвения преврат. Спекулациите бяха, че Москва е прихванала комуникация между организаторите от своя станция в Кипър. Русия обаче отрече.

За да няма мърдане, Ердоган обяви три месеца извънредно положение в Турция, после го удължи безсрочно. Турция прекрати и действието на Конвенцията за правата на човека, което беше посрещнато със загриженост от ЕС, но Брюксел не направи нищо по-конкретно като мерки – например както наложи санкции срещу Русия заради Украйна. Единственото действие беше изявление на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер, че Турция няма да стане скоро член на ЕС, а Анкара обвини Брюксел, че помага на превратаджиите. Задържани бяха и роднини на Гюлен – на първо време двама племенници. Изкарани бяха и данни колко военни са взели участие в преврата, а арестуваните станаха над 15 000 само за половин месец! Чистката стигна дори до изселниците от България.

Най-важният за Ердоган противник обаче – Фетхуллах Гюлен, си оставаше недосегаем, макар че публично заяви, че би се върнал в Турция, ако Анкара докаже вината му. Турция и САЩ обсъдиха официално евентуална екстрадиция, но Вашингтон искаше доказателства, които Турция не даваше, заради което поиска поне временен арест.

Светът през 2016 година: Войната в Сирия

Когато сирийските бунтовници влязоха в Алепо през лятото на 2012 година, това беше върхова точка в тогавашния им все още млад и идеалис...

Прочети повече

На турска територия протече огромна реформа в армията, затворени бяха всички "превратаджийски" казарми и цели 60% от състава на турското министерство на отбраната стана от цивилни, защото имаше недостиг на военни! Турция все пак призна, че може да е имало грешки при арестите и пусна 34 000 затворници, но по-скоро заради препълването на затворите – а репресиите не стихваха. Политическите репресии също си вървяха – 28 опозиционни кметове отидоха в затвора, а двамата кметове на Диарбекир се сдобиха с обвинение в тероризъм.

Заради ситуацията все повече турци тръгнаха да се спасяват в Германия, в Гърция, в САЩ. В Германия спасение търсеха и турски военни на натовска служба, а генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че държави-членки на НАТО са в правото си да дават убежище на турските военни. Всичко това не стресна "официално" Турция – големите градове застанаха зад Ердоган, но ООН констатира очевидното – изтезанията в Турция са ежедневие.

Българската следа – Абдуллах Бююк

Позицията на България по отношение на Ердоган чудесно може да се обобщи с поговорката ни от турско време – преклонена глава сабя не я сече. Още в нощта на преврата Бойко Борисов обяви, че махане от власт става само с избори и изрази по-късно притеснение за бъдеща бежанска вълна от Турция, а опозицията в лицето на лидера на БСП Корнелия Нинова определи позицията ни като адекватна т.е. беше на едно мнение с Борисов. Коалиционните партньори на ГЕРБ обаче не бяха на това мнение – Красимир Каракачанов обясни, че Ердоган не го интересува ЕС, а Валери Симеонов директно си каа, че граничим с Ислямска държава, но това му било личното мнение, а не управленското – управленското беше същото като на Борисов. В дългосрочен план обаче трябва наборна армия и възстановяване на ракетните бази в Южна България с обсег Истанбул, настоя лидерът на НФСБ. Тези думи накараха лидерът на ДСБ Радан Кънев да нарече думите на Симеонов "глупости" и да подчертае, че нашата сигурност е само в рамките на НАТО.

В крайна сметка с пълна сила лъсна какво подобие на държава сме в началото на август. Тогава правосъдното министерство отрече, че Турция е поискала екстрадиция на свой гражданин от наша територия заради подозрение, че подкрепя Фетхуллах Гюлен. Бързо обаче се разбра, че Турция е поискала екстрадиция на въпросния човек – бизнесмена Абдуллах Бююк, но съдът не е позволил, а Бююк е подал молба за политическо убежище. В крайна сметка съдебното решение да не даваме Бююк се оказа просто една хартийка, с която МВР не се съобрази и набързо върна турския гражданин, вероятно обричайки го на мъчения в незнаен турски затвор.

България през 2016 година: Българската кандидатура за генерален секретар на ООН

Според редица експерти и анализатори българската номинация за генерален секретар на ООН беше една от най-големите грешки на кабинета "Б...

Прочети повече

Екстрадицията предизвика гневна реакция – български адвокати посочиха, че това е недопустимо и че едва ли българските власти дори са си дали труд да разяснят на Бююк процедурите, по които той да остане у нас. Адвокатът на Бююк Марин Марковски директно каза, че е имало натиск от турския консул Бююк да бъде върнат и добави, че клиентът му не е имал и пукната пара – какъв терорист е тогава. Омбудсманът Мая Манолова също заяви, че Бююк не е трябвало да бъде връщан, а адвокат Николай Хаджигенов цветисто коментира, че такова нещо е типично за тоталитарните режими, какъвто е този на Бойко Борисов.

При тези обвинения вътрешният министър Румяна Бъчварова си призна, че не знае колко е спазен законът при екстрадицията, а малко по-късно МВР обясни, че Бююк е хванат при рутинна проверка и върнат в Турция, защото нямал валидни документи. Стана ясно и, че вицепрезидентът Маргарита Попова, известна с прякора си "контравицепрезидента", е отказала убежище на Бююк, защото нямало основание. Да се обяснява се появи и Бойко Борисов – върнали сме Бююк, защото Османската империя стигала до Австрия и защото бил без документи един вид мигрант, а не търсещ убежище от политическа репресия. Външният министър Даниел Митов също застана на страната на Борисов, а съветникът на Румяна Бъчварова – Тома Биков, си призна за всеки с достатъчно уши и мозък, че сме върнали Бююк, защото иначе Ердоган ще ни пусне бежанците.

Започна и проверка какво точно е направило МВР по случая - чакаме още резултат, а чак половин месец след случая от Реформаторския блок се сетиха да обявят връщането на Бююк за недопустимо и че Борисов е нарушил върховенството на закона.

Бююк обаче не се оказа единствен – в средата на октомври върнахме на Турция седем като него, а още двама турци, чието прегрешение е, че в социалните мрежи са публикували какви ги върши турската власт – с документи за корупцията от страна на синове на министри на Ердоган, също тихомълком са били върнати от българските власти. А раболепието на Борисов стигна дотам, че отиде да открие мост над Босфора в компанията на лидера на непризнатата от никого, освен от Турция, Севернокипърска турска република – Мустафа Акънджи.

За разлика от нас, в съседна Гърция при идентична ситуация нещата се развиха различно. Там осем турски военни потърсиха убежище веднага след опита за преврат. Атина обаче не ги върна моментално, а ги изправи на съд. Съдът реши, че трима от тях ще бъдат върнати обратно, а трима – не и то половин година по-късно. На всичкото отгоре решението за връщане все още може да бъде обжалвано. Гърция действаше като правова държава, макар в дните след опита за преврат миграционната вълна от Турция да се засили. Въпросът е кога България ще действа като такава?