Изминаха 49 месеца от старта на войната в Украйна. За тази период нещата на фронта постепенно стигнаха до състояние на бавен руски напредък. В Донбас линията на сблъсъци се установи в Донецка област, след като на практика цялата Луганска област беше превзета от руската армия. Това стана след успешната украинска контраофанзива в Харковска област през 2022 година, която доведе до украински натиск и в Луганска област, където руснаците отстъпиха известна територия, после започнаха да си я връщат. Сега боевете вече са в Купянск и в подстъпите на Лиман, върнати от украинците през есента на 2022 година. В Херсонска област украинците освободиха град Херсон също през 2022 година, като руските сили се оттеглиха на изток от Днепър, но вече атакуват по всички направления на фронта - на 40-тина километра на запад от Авдеевка, при Покровск, от Бахмут през Часов Яр с поглед към Константиновка и Краматорск, през Торецк към Константиновка. Авдеевка беше отстъпена на руснаците на 17 февруари, 2024 година - сега руският поглед е насочен към Покровск, като в типичен за тази война стил руските войници пропълзяха в и около в града. Руснаците отвориха и нов фронт в Харковска област в началото на май, 2024 година - там главната цел е град Вовчанск (Волчанск), но през юни, 2024 година руското настъпление в областта зацикли, за да почне бавно пак да се развива с по-далечната цел да обедини фронта чак до Купянск. В граничния район на Курска област и област Суми текат позиционни боеве, руската армия там е спряна засега.
В началото на 2025 г. Франция и Великобритания, обезкуражени от натиска на администрацията на Доналд Тръмп за мирно споразумение с Русия, започнаха да обсъждат гаранции за сигурност на Украйна в рамките на така наречената "Коалиция на желаещите", пише The National Interest. Това беше начин Европа да демонстрира на Тръмп, че е готова да се включи по-активно с надеждата да си осигури място на масата за преговори. Ключовият въпрос в тези разговори е как да се структурира бъдещо споразумение за прекратяване на огъня между Русия и Украйна по начин, който да възпре Москва от нова инвазия няколко години по-късно.
В много отношения дебатът беше полезен, тъй като очерта предпоставките за стабилен бъдещ мир. Международните преговори за гаранции за сигурност за първи път принудиха цивилни и военни служители в западните столици да започнат сериозно да планират бъдещи взаимодействия с Украйна - както преки, така и косвени. Тези обсъждания обаче страдат от редица недостатъци.
