България през 2017 година: Страната е малка и гейт дебне отвсякъде

В края на годината равносметката за вътрешната политика показва едно - държавата се оказа въвлечена в серия от скандали, които прераснаха в институционални войни с дългосрочни последици. Взаимни обвинения в корупция от високопоставени кадри във властта, проверки на ДАНС, които показват източване на държавни средства - това е картината, която ни представя пред Европа в навечерието на нашето европредседателство.

Цумгейт

Пример вечната каша, в която се намираме, е скандалът, станал известен като "Цумгейт" - история, започнала от изявление на собственика на "Овергаз" и издател Сашо Дончев, в което той твърдеше, че главният прокурор Сотир Цацаров го е питал за позицията му, за съдържанието на в. "Сега" и на карикатурите на Христо Комарницки в него, както и дали финансира партия "Да, България" и защо го прави, след като "има хубав бизнес". Освен това, според Дончев, Цацаров го е попитал: "Нима се съмнявате, че вашите телефони и комуникации са под контрол?"

Главният прокурор категорично отказа да отговаря на въпроси дали това е вярно. Не стана и известно защо се е провела срещата и по чия инициатива. Разбра се обаче, че е била с посредничеството на социалиста Георги Гергов и се е провела в негов офис в ЦУМ.

Последва светкавична реакция - движение "Да, България" призовава главния прокурор да подаде оставка. "Става дума за капитална липса на елементарна хигиена между главния прокурор и бизнеса" - така лидерът на партията и бивш правосъден министър Христо Иванов коментира скандала между Дончев и главния прокурор. Той призова моментално да бъде направена анкетна комисия в парламента, за да разследва казуса. Докато скандалът течеше, стана ясно и каква е причината за срещата - според самия Дончев тя е била инициирана заради сигнал до Европейската комисия срещу редица държавни енергийни дружества относно монополно положение. По думите на Дончев ставало въпрос за Българския енергиен холдинг (БЕХ), "Булгаргаз", "Булгартрансгаз" и "Газекспорт", срещу които компанията му "Овергаз Инк" е подала сигнал за господстващо положение.

Последваха и други светкавични реакции - КРИБ, начело с Кирил Домусчиев, призова патриотичните сили да не използват за свои интереси срещата и разразилия се вече скандал. Самият Дончев обяви, че той и Съюзът на издателите официално са информирали президента Румен Радев за "заплахите от страна на главния прокурор". Скандалът се пренесе и в редиците на БСП - лидерът на "червените" Корнелия Нинова поиска оставката на Георги Гергов от управителния съвет на партията, за да "не хвърля петно върху нея". Самият Гергов категорично отказа да се оттегли, като заяви, че "няма ненаказано добро". Той не пропусна възможността да мине и в атака, като заяви, че лично той е "измолил бившият лидер на социалистите Сергей Станишев да остави Корнелия Нинова в партията".

По повод скандала се разразиха и протести - с искане на оставката на главния прокурор. Десетки недоволни излязоха пред Съдебната палата, като поискаха край на беззаконието. В същото време управителният съвет на Българската стопанска камара (БСК) обяви, че не е инициирал и не е упълномощавал своя председател (Сашо Дончев, бел. ред.) за провеждане на среща с главния прокурор. Скандалът стигна и до Висшия съдебен съвет, където шестима членове поискаха проверка по случая. Това доведе и до любопитния коментар на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов, който заяви: "Каките спряха да си говорят, но за сметка на това батковците и братковците започнаха да се срещат." Именно той беше един от шестимата членове на Съвета, които поискаха проверка.

Само ден по-късно (26 април, бел. ред.) самият Дончев излезе с изявление, в което изрази учудването си защо прокуратурата и по-точно главният прокурор се е сетил години по-късно да прави проверка по подадена жалба от "Овергаз" за господстващо положение на "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз". Тогава той изрази своето мнение, че е очевидна връзката между започналото разследване срещу членове на енергийния регулатор и скандала, свързан със срещата му с главния прокурор Сотир Цацаров. В същия ден от дясното обединение около ДСБ - "Нова Република", пуснаха позиция, с която и тримата участници в срещата в ЦУМ бяха обявени за "известни масони".

Само ден по-късно (27 април) след дълго мълчание - дойде и първото изявление на главния прокурор по темата. "Не съм отишъл на тайна среща в центъра на София. Няма нищо тайно. Няма от какво да се срамувам. Не съм нарушил закона и служебните си задължения", обяви той, като пред членовете на ВСС отрече да е отправял натиск или заплахи. Именно на това заседание на Съвета беше отхвърлено предложението ВСС да провери фактите около срещата "Цацаров - Дончев - Гергов". Аргументът - искането било манипулация и опит за дестабилизация на системата. Докато ВСС дебатираше скандала - пред сградата се проведе любопитна акция - с отрязани агнешки главички. След това се оказа, че зад "пърформънса" стои популярната с протестите си срещу съдебната реформа организация "План Б". Именно агнешките главички бяха причината Лозан Панов да обяви, че се страхува за живота си. "Поставянето на окървавени агнешките главички пред сградата на ВСС е като някаква сценка. Обществото, ако остане овчедушно и не реагира на всичко това, не съм сигурен докъде могат да стигнат атаките. Наивно е да мисля, че атаките няма да бъдат насочено към мен и семейството ми", заяви той тогава.

В края на месец април "падна" и първата глава заради скандала - Гергов подаде оставка като член на Изпълнителното бюро на БСП. По-рано същия ден оставката му беше поискана от Нинова. Той открито я нападна, като заяви, че тя също е ходила на срещи с главния прокурор. "Това са клюкарски истории… И този скандал ще отшуми, и той ще мине, но ще остане раната върху мен, че съм употребен", каза той. 

В началото на месец май обаче се получи и първият голям обрат по темата "Цумгейт". Инспекторатът към Висшия съдебен съвет (ВСС) обяви, че е започнал проверка за срещата на главния прокурор с Дончев и Гергов в ЦУМ. Това се случи няколко часа, след като най-голямата магистратска оранизация - Съюза на съдиите призова за такава проверка. От пресцентъра на ВСС уточниха тогава, че производството е за проверка на почтеност и конфликт на интереси, и за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт, и проверки, свързани с нарушаване независимостта на съдиите, прокурорите и следователите.

Тогава в публичното пространство се появи бившият зам.-главен прокурор на София Роман Василев, който заяви, че Цумгейт е атака срещу главния прокурор и прокуратурата. "Ясни са на българското общество и сценаристите, и режисьорите на този сценарий. Винаги когато прокуратурата е силна, се появяват хора, които искат да вменят вина на прокуратурата и на главния прокурор", заяви той на 10 май. В същото време Лозан Панов потърси помощ от президента Румен Радев, като в писмо до него го призова да сформира специална комисия за разследване на срещата. Цацаров веднага реагира и заяви, че с това си действие Панов се опитва да внуши, че прокуратурата е корумпирана. В позицията си ръководството на държавното обвинение обяви още, че намира за недопустими и неприемливи направените от Панов, като председател на ВКС, внушения за необективна работа на прокуратурата. Така или иначе отговорът на президента Радев не закъсня - категоричен отказ да се образува подобна комисия. Причината - призивът на Панов бил в разрез с Конституцията. Спокоен, че такава проверка няма да има - главният прокурор Цацаров заяви в Брюксел пред журналисти, че Георги Гергов и Сашо Дончев не са престъпници и няма нищо лошо да се среща с тях. Малко преди скандала съвсем да отшуми думата взе и премиерът Борисов. Той се зачуди защо него никой не го кани в ЦУМ. 

И така - както всичко у нас и за този скандал дойде моментът, в който приключи. Датата беше 18 юли, когато Съдебният инспекторат категорично приключи темата "Цумгейт", като обяви, че няма нищо нередно. Поради липсата на достатъчно данни за извършено нарушение по смисъла на закона проверката беше прекратена. Това на практика сложи официално точка на т.нар. "Цумгейт" без последствия за главния прокурор, тъй като друга проверка по този казус няма, след като ВСС отказа да се занимава със случая.

Суджукгейт

Скандалът, добил популярност със звучното име Суджукгейт започна с едно наглед "обикновено" искане на депутатски имунитет. По-късно същия ден (21 юли) депутатът от ГЕРБ Живко Мартинов сам даде имунитета си, а причината за искането той да му бъде свален буквално взриви държавата. Прокуратурата обяви, че Мартинов е искал 4 тона суджук, уж от името на премиера Бойко Борисов. Но проверката на прокуратурата показала, че нито един суджук не е стигнал до Борисов. За тези престъпления главният прокурор бил сигнализиран на 18 април 2017 г. от гражданин, който после лично потвърдил изложеното. Гражданинът бил бивш служител на МВР и като такъв са му били известни много факти и обстоятелства. Проверката е започнала на 19 април и е водена лично от прокурор от СГП. На 17 юли, независимо от действията на прокуратурата, и ДАНС подава сигнал до премиера за "вероятни злоупотреби от народен представител, който много активно е ползвал името на премиера Борисов". Този сигнал също е бил препратен на прокуратурата лично от Борисов. "Цялата преписка е на фаза приключила проверка с наличие на данни за притеснения", добави Цацаров тогава. Според събраните доказателства и свидетелски показания от 2012 г. излиза, че обект на този натиск от страна на Живко Мартинов е бил само един търговец, на когото очевидно му е дошло до гуша. На четири пъти Мартинов е искал от търговеца да му бъде предоставен по 1 тон суджук, общо - 4 тона на обща стойност 45 хиляди лева, под претекст, че е включен в списък с лица, които трябва да подпомагат политическата дейност. Иначе ще понесе негативи. Мартинов неизменно твърдял, че суджукът е бил предназначен лично за премиера Борисов.

Още в деня, в който тези детайли бяха оповестени, премиерът взе нещата в свои ръце и започна чистка. От пресцентъра на ГЕРБ обявиха, че лично Борисов е разпоредил на заместник-председателя на партията Цветан Цветанов да предприеме незабавни действия за освобождаване на всички членове на областното ръководство на ПП ГЕРБ – Добрич. Самият Мартинов обяви, че се отказва от имунитета си доброволно и набеди за атаките срещу него "група хора от левия спектър", които от няколко месеца пишели жалби, а в същото време му дължали пари.

Светкавично беше решено, че "по собствено желание" Мартинов ще напусне Народното събрание и това се случи на 26 юли. Мястото му в парламента беше заето от Даниела Димитрова. Зам.-председателят на партията Цветан Цветанов заяви, че ГЕРБ е взела ясно решение и "се е разграничила от суджука". "Оставихме компетентните органи да се произнесат", заяви той. Премиерът Борисов също се разграничи от суджука, като заяви, че има кръвно и не го яде. "Да, срам ме е от такива депутати като моя, но на мига партията го изрита отвсякъде. Питам - БСП и този депутат, който стои в парламента, питахте ли ги за чудовищното престъпление - купуване на гласове", обърна се Борисов към журналистите. И отрече името му да е свързано със скандала.

На 31 юли бившият вече депутат се сдоби с обвинения. Спрямо Живко Мартинов беше определена мярка за неотклонение "парична гаранция" в размер на 45 000 лева. Той беше привлечен към наказателна отговорност за шест отделни престъпления. Тук думата взеха адвокатите му, които обявиха, че мъжът е сринат психически след скандала. Според тях е "недопустимо този човек да е обвинен за престъпник преди да е приключило досъдебното производство. Нарушена е презумпцията за невинност. Не е установено по безспорен начин. Обърнат е начинът, по който се води това разследване." Няколко дни по-късно съдът реши да намали гаранцията му от 45 на 25 хил. лв. Министър-председателят от своя страна не пропусна шанса да "яхне вълната", като заяви, че милиардите загуби от "Цанков камък" били равни на "Суджукгейт", но при втория случай виновникът има 6 обвинения. Той сподели и статистика, която сочи, че "само 5% от 3000 души в ГЕРБ са издънка".

Самият Мартинов от своя страна заяви, че е обиден, защото 11 години "е слугувал на ГЕРБ". "Нормално е човек да се чувства обиден, когато е работил в полза на партията", добави той.

Кумгейт

Сериозна криза в управляващата партия, благодарение на солидна атака на опозицията. Така най-просто може да се опише скандалът, станал известен като "Кумгейт". Напрежението около депутата от ГЕРБ и бивш министър на енергетиката Делян Добрев ескалира, когато местната партийна структура на ГЕРБ свали доверието си от кмета Добри Беливанов, избран от партията, заради обвинения, че не изпълнява обещанията си и че е вербуван от БСП. Двама от зам.-кметовете на Хасково - Милена Трендафилова и Евгени Консулов, подадоха оставки. Покрай скандала се разбра обаче, че те са назначени по предложение на Добрев, който е кум на Консулов.

Оказа се, че Добрев е кадрувал в общината, назначавайки, освен кумеца си, също своя братовчедка, неин съпруг и близки съученици. Самият Добрев потвърди за тях и дори нарече роднинско-приятелския си кръг "дрийм тийм".

Последва и атака от БСП, според която общината се е превърнала във феодално владение с цел търговия с обществен ресурс, като особено активна в парламента по темата беше депутатът от БСП и журналист Елена Йончева. Добрев обяви, че ще съди Йончева. Депутатът обясни, че след седмица обяснения в медиите и в кулоарите на парламента, "че няма сестра", вече се е убедил, че в това няма смисъл и в очите на хората той вече не е почтен, а името му е опетнено. Той смята, че атаката на БСП срещу него е "добре структурирано активно мероприятие". По повод обвиненията към себе си и на кмета Добри Беливанов, който писа на Борисов с оплаквания от Добрев, депутатът отговори, че явно властта е променила този добър в миналото човек.

След като Добрев обяви, че се оттегля от политиката, в управляващата коалиция стартира кампания "Всички обичат Делян". Най-силен в изказванията беше зам.-председателят на партията Цветан Цветанов, който дори докара Добрев до сълзи със своя реч. "Ние сме силен отбор, защото работим за гражданите, защото политиките, които правим, достигат до всеки човек. Затова нямаме от какво да се срамуваме. Единственото, за което аз се срамувам, е, че подкрепихме Добри Беливанов за кмет на Хасково", каза той на мероприятие в Хасково.

Това обаче очаквано по никакъв начин не спря БСП да продължи с атаките. След разразилия се скандал в Хасково, "червените" заявиха, че моделът на управление с роднински и политически обвързаности съществува и в държавните дружества. "Този модел съществува не само в Община Хасково, а е модел, по който се ръководи цялата държава и в частност - държавните дружества", коментира тогава Атанас Зафиров. Той посочи, че председателят на управителния съвет на "Булгартрансгаз" Таня Захариева е общински съветник от ГЕРБ и председател на Общинския съвет в Хасково. Заместник-председателят на Надзорния съвет на дружеството Владимир Митрушев е бивш заместник-кмет на Димитровград, област Хасково, а баща му е общински съветник от ГЕРБ. И двамата са от Хасково, членове са на партийната организация на ГЕРБ и са предложени и назначени от областния координатор на ГЕРБ в Хасково Делян Добрев, обясниха от левицата.

Йончва, която даде началото на разкритията, заяви, че в началото е обявила схемите за шуробаджанащина, но това "е само върхът". "От морална гледна точка е скандално един политик да е настоявал цяла плеяда от негови най-близки хора да бъдат назначени на позиции в общината", каза тя. Лидерът на социалистите Нинова пък каза, че те ще гласуват "за" оставката на Добрев, която вече беше входирана в деловодството на Народното събрание.

И така в крайна сметка оставката влезе в пленарна зала и Народното събрание на два пъти я подложи на гласуване, но така и не успя да събере мнозинство за приемането ѝ. Така се роди юридическият абсурд "Всички обичат Делян" - "неприемане на оставка", което принципно е недопустимо при изявено лично желание за оставка.

След двучасови разгорещени дебати и взаимни обвинения депутатите гласуваха с 98 гласа "за" оставката, 95 – "против", и 23 – "въздържал се". Тъй като това се отчита като неприемане на внесеното проекторешение за оставка, Делян Добрев поиска прегласуване, като заяви, че оставката му е личен акт и той наистина държи на нея. Призова и опозицията от БСП да мобилизира всичките си народни представители, за да гласуват. При второто гласуване обаче гласувалите за оставката вече намаляха – на 97 гласа, увеличиха се гласовете против нея – 99, а въздържали се бяха 19. Така Делян Добрев остана народен представител, а след гласуването увери, че няма да внесе отново оставката си, докато няма сигурност, че тя ще бъде приета.

От друга страна към депутатите от ГЕРБ се появиха обвинения в бламиране на премиера. Докато той уверяваше във Варна, че оставката на Делян Добрев като депутат е морален акт и обещаваше всички роднински назначения да бъдат отменени, в парламента подопечните му депутати гласуваха срещу оставката на Добрев като народен представител. От опозицията се възползваха от "вдигнатата топка" и обявиха, че хасковският депутат е използван за вътрешнопартийни битки в ГЕРБ. В крайна сметка опозицията сезира Конституционния съд за неприетата оставка, а през декември от там обявиха, че казусът ще бъде разгледан.

Журналистгейт

Скандал като от нищото - депутат от ГЕРБ и вицепремиер "обясниха" на водещия на сутрешния блок на Нова телевизия Виктор Николаев как може да му се спретне "Викторгейт", как с въпросите си клати държавата и как колежката му Анна Цолова вече я няма, така че да внимава с думите, които използва, за да не му "изядат хляба", а също и за какви въпроси "се уволнява". Така накратко може да се опише т.нар. "Журналистгейт".

Антон Тодоров, предложен и впоследствие отказал се от номинацията за шеф на Комисията по досиетата, и Валери Симеонов гостуваха в "Здравей, България" по "Нова телевизия" един след друг – малко след 7:30 часа и малко след 8:00 часа на 6 ноември. Първо Тодоров заяви, че думите, които водещият използва, ще му изядат хляба (бел. ред. - Николаев попита депутата от ГЕРБ дали има "шайка", която действа ВВС да вземат изтребителите "Грипен", като думата "шайка" символизира книгата на Тодоров: "Шайка: Бойко, Росен, Цецо и другите"), а Валери Симеонов попита Николаев има ли роднини и предположи, че ако бил злонамерен, щял да разработи един "Викторгейт". Впоследствие поведението на управляващите бяха осъдени от журналисти, издатели и политици.

Първата реакция дойде от партията на Тодоров - ГЕРБ. От там категорично се разграничиха от думите му, като обявиха, че свободната журналистика има правото да задава въпроси и партията винаги ще защитава свободата на медиите. Журналистите и ръководството на телевизията също излязоха с позиция. "Ръководството на Нова телевизия застава зад Виктор Николаев и останалите журналисти, чиято работа е да задават въпроси. Квалифицирането на журналистическите въпроси, вместо даването на отговори, е опит за подмяна на актуалните теми", пишеше в нея. Светкавична реакция последва и от АЕЖ, която призова медийната гилдия да се солидаризира с Виктор Николаев. Самият Тодоров обяви, че думите му към водещия изразявали загриженост, а не заплаха. Опозицията също не пропусна шанса да яхне вълната, като соцлидерът Корнелия Нинова се обясни в любов на журналистите, като обяви, че "червените" винаги са на тяхна страна.

Това обаче по никакъв начин не "жегна" вицепремиера Валери Симеонов, който на следващия ден си позволи да постави срок на bTV, NOVA, БНТ и БНР, за да му се извинят. "За втори път от приемането на вицепремиерската длъжност съм подложен на мащабна организирана клеветническа кампания от най-големите медии в страната", каза той тогава. Министърът на финансите Владислав Горанов от своя страна застана зад депутата Тодоров, като го защити с думите, че просто се шегувал и това било "една дебелашка шега". Това обаче не помогна и общественият озвук на скандала даде резултат - Антон Тодоров депозира оставката си в Народното събрание, и за разлика от тази на Делян Добрев - тя беше приета безпроблемно.

Междувременно журналисти от всички медии излязоха на протести в няколко града в страната. Те носиха плакати с надписи "Мълчанието убива" и "Имаме въпроси, а не искания". Нищо повече като политическа отговорност обаче не последва.

В крайна сметка и тази година беше съпътствана от множество скандали. Всеки сам за себе си обаче може да прецени доколко гореописаните скандали, приключили без особен резултат, могат да се приемат сериозно и дали докато обществото не се занимава в продължение на месеци с тях - не се изпуска наистина скандалното.