България през 2016 година: Бежанската криза – нагнетяване на напрежението (Първа част)

Кризата с бежанците най-ясно показа, че България хем е в Европа, хем не напълно. Защото и нашата държава беше поставена пред ясен избор по темата – интеграция или огради? И като държавна политика, и като общество ние избрахме оградите и по възможност прехвърлянето на проблема към по-богатите – там, на Запад.

Лошото икономическо състояние и, да си го кажем право куме в очи – мизерното подобие на държава, което представлява България, не я превръщаха и не я превръщат в привлекателна дестинация за мигрантите и бежанците. Допълнителна непривлекателност идваше обаче и от липсата на държава конкретно по проблема с каналджийската мафия, според мнозина подкрепяна и хранена директно от официалните ни силови структури, за която много малко се говори в подробности у нас и по-често примери се дават от чужбина. С такъв пример започна настоящата година – сирийка разказа пред Daily Mail как е била брутално изнасилена от каналджии, които я прекарват през България, както и от собствения си мъж като цена да стигне до Германия. Истории като тази се появяваха периодично в чужди медии.

Случилото се в Кьолн обаче сериозно пречупи елемента на състрадание към идващите от Близкия изток и Афгнистан. В българските медии започна да се налага "патриотичния тон" – така ще е, ако тези брадати майки с деца продължават да нахлуват в Европа, каза зам.-председателят на ВМРО Ангел Джамбазки, на думи като тези на бъдещия зам.-министър на труда и социалната политика Деница Сачева, че политиците у нас хич и не питат МВР какво прави в борбата с каналджиите малко хора обръщаха внимание. Никой не питаше, освен международни правозащитни организации – като Human Rights Watch, която в свой доклад заяви, че българските полицаи посрещат искащи убежище хора и ги връщат с бой, като дори ги ограбват. Същото констатира и Amnesty International, която наблегна и на много лошите условия за живот в бежанските центрове у нас – тема, която също беше многократно използвана за политиканстване в стил "те имат условия, за които много българи не са си и мечтали". Основен аргумент беше, че бежанците вземали по 1000 лева месечно от държавата, но всъщност месечно държавата, по официална статистика, харчи 1100 лева на човек за издръжка на обитателите на бежанските центрове – за покрив, за храна, за ангажираните държавни служители, а на ръка на човек се дават 65 лева месечно от тези 1100 лева. В по-умерен тон и с искане за прилагане на закона, а не за овча толерантност, се изказа политологът Огнян Минчев. Именно законът в България спрямо бежанците не се прилага, посочи германски съд, който забрани връщането на бежанци от Германия в България, защото в България те нямат перспектива за нормален живот и биха изпаднали в безизходица поради липсата на интеграция. А ООН ни посочи за пример за антихуманно отношение към имигрантите.

Практически обаче проблеми при съжителството с бежанци и мигранти имаше и те не се решаваха принципно и дългосрочно. Такъв проблем беше столичният квартал "Овча купел", където имаше предпоставки да се случи български Кьолн – заради големи групи млади афганистанци. Отговорът на напрежението там на държавата беше полиция, защото имаше и опит за нападение над бежанския център до квартала, макар, за щастие, това да не се превърна в някаква тенденция и да не ескалира в повтарящи се случаи на саморазправа. Но беше ясно – такива случаи преминаваха в търсене на политически дивиденти, а не на решения. Най-ясно това казаха жители на "Овча купел" – не знаем дали повече да се страхуваме от бежанците, или от скинарите.

Точно събития като тези в „Овча купел”, като това в бежанския център в Харманли, засилваха страха от бежанците, но не и омразата към тях – според проучване на "Сова Харис", по поръчка на Института за икономика и международни отношения и Фондация "Фридрих Еберт". С течение на напредването на годината обществените нагласи за ограничаване на мигрантския поток се увеличаваха, а още в началото на юни цели 45% от българите смятаха всички мигранти за радикални ислямисти - съгласно проучване на Института за регионални изследвания (ИРИЗ) към Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите (ВУАРР). За изострянето на страховете, че мигрантите ще ни погълнат, помагаше и турският президент Реджеп Ердоган със спорадичните си заплахи "да пусне бежанците". Помагаше и реторика като тази на доказания сътрудник на Държавна сигурност Георги Марков, който получаваше сериозна медийна платформа да говори как мигрантите ще дойдат "да ни късат гащите и сутиените", когато всички в Европа си затворят границите. Масово обаче въпросните бежанци не искаха да останат повече от ден-два у нас, като най-очебийно лъсна мнението на бежанците за България, когато от 47 души, които трябваше да приемем от Гърция в рамките на квотното препразпределение, 36 моментално са отказали да дойдат у нас, щом са научили къде им се е паднало да дойдат, а други 7 са избягали.

Колко лесно може да се мине през границата демонстрираха доброволци от Малко Търново. Трогателно обяснение на случай, при който мигранти преодоляват без проблем още недовършената и досега ограда по границата с Турция даде подалият оставка четири месеца по-късно шеф на "Гранична полиция" Антонио Ангелов – показан по медиите запис от термокамера на вмъкващи се в България 60-тина мигранти всъщност бил изваден от контекста и това било прелюдия към акция на полицията, която хванала тези хора малко по-навътре, на българска територия, но на камерата няма как да се види. Ангелов си подаде оставката, след като стана ясно, че той е възложил на арестувания за трафик на хора Григор Григоров да превозва мигранти. Заместникът на Ангелов – Йотко Андреев, обаче си остана в системата на МВР, след като също беше подал оставка. Остана и то не къде да е, а като началник на отдел в дирекция "Миграция". При тази картинка не беше чудно, че германското разузнаване не вярваше, че България би се справила с истинска, масирана бежанска вълна.

Господин Вълев-Динко и Петър Низамов-Перата

При липсата на държава, образувалият се вакуум трябваше да бъде запълнен – такава е аксиомата на живота, позната от хилядите години човешка история. И той беше запълнен – от лицата Господин Вълев, по-известен като Динко, и Петър Низамов по прякор Перата. Двамата са криминално проявени – според Flagman Динко е известен в Ямбол с прякора си Бозавия и е разследван за данъчни престъпления. Според "Капитал" той е свързан непряко с Петър Низамов чрез Гана Желева, която е съдружник на Динко във фирма "Трансинсс". Желева официално живее на един адрес с Камен Желев, син на бившия общински съветник в Ямбол Георги Желев и лидер на организираната престъпна група "Рижите", която се занимава с рекет и събиране на дългове. В периода 2008-2010 година името на Петър Низамов се свързва с известните в бургаския ъндърграунд "Рижи", но няма официални данни той да е участвал в групата. Низамов е осъждан и е с три присъди за нанасяне на телесни повреди през 2004, 2005 и 2009 година. Низамов имаше среща с правосъдието и след случай с побой в бургаската дискотека "Джубокс". При този случай ключови свидетели, сред които следовател, "получиха амнезия" пред съда.

Точно тези двама "герои" – Динко и Перата, получиха широко медийно отразяване в България по въпроса с бежанската криза. Динко Вълев буквално беше отгледан от bTV, като телевизията започна изграждането на медийния му образ на 18 февруари. В историята Вълев беше показан като "ловец на нелегални мигранти", а внушението за превръщането му в такъв беше с препратка към съдбата. Според разказа на самия Динко той си карал АТВ-то, един бежанец "изскочи от храстите отгоре ми. Каза ми Аллах-мулах, тръгна да ме ръга". От там нататък "започна самозащита", сборили се, дошли и други – 10-11 души. Бежанците се учудили на отпора му, разбрали се на английски, те седнали на земята, после "дойдоха полицаите, взеха си ги и това е".

По повод на този репортаж на bTV Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) в България резонно постави редица неудобни въпроси, най-важният от които беше каква е причината водещият на сутрешния блок на bTV Антон Хекимян да си позволява да възхвалява използването на физическо насилие, смъртни заплахи, набеждаване в тероризъм, незаконно лишаване от свобода и език на омразата, представяйки лицето Динко Вълев за супергерой? Българският хезинкски комитет (БХК) пък директно сезира прокуратурата за случая.

Точно намесата на БХК отприщи ответната реакция – комитетът отдавна има репутация в България на защитаващ всичко антибългарско. В интернет се появи петиция в защита на Динко, а самият Динко нарече БХК "мишки и отрепки" – разбира се, пред bTV.

Не закъсня и изгревът на Петър Низамов-Перата. Той използва Facebook като платформа – там пусна клип, в който замества "Гранична полиция", "арестува" със свински опашки преминали през границата млади мъже и им заповядва на развален английски език да се връщат в Турция - Turkey! Обратно! Go Back!. Бързото заключение на прокуратурата относно деянието на Перата беше, че той е възнамерявал да ограбва минали незаконно през границата чужденци.

Изявите на Динко и Перата предизвикаха моментално дебат що е то граждански арест и позволен ли е според българското законодателство. Законът не е кристално ясен, както установи проверка на Actualno.com - защото в Наказателния кодекс чл. 12а е неясен по отношение на това дали преминаването на българската граница без разрешение от чужди граждани е предпоставка за "неизбежна самоотбрана" от страна на български граждани. Първоначалната реакция на премиера Бойко Борисов беше, че няма нищо лошо в гражданските арести. Заради тази реакция БХК се обърна към прокуратурата, която отказа да се занимава с поредната "мъдрост" на лидера на ГЕРБ, но БХК обжалва - без резултат. Главният прокурор Сотир Цацаров уточни, че няма такова нещо като граждански арест, а Борисов се усети, че е сгазил лука и бързо-бързо обяви, че никой не може да арестува извън закона и че всякакво нехуманно отношение към бежанците ще се преследва от закона. В оправданията си премиерът стигна дотам, че чужди медии невярно твърдели, че паравоенни отряди кръстосват по границата и вземат закона в свои ръце. Филм на авторитетната ZDF обаче показа, че такива хора има и че се обучават безплатно от руснаци. Но общественото мнение беше оформено – според "Алфа Рисърч" над 50% от българите одобряват гражданските арести по границата - половината от тези над 50% категорично, а другата половина – по-скоро.

А сапунената опера с героите от народа, които ни пазят от свирепите ислямски орди, си вървеше. Според сестрата на Низамов, Перата се вдъхновил да пази границата от подвизите на Динко. Самият Низамов беше освободен от съда по случая със свинските опашки под домашен арест. Динко пък "арестува" наркодилър, оказа се и на точното място и в точното време при тежка катастрофа, за да помогне на пострадалите. Това не го спаси от официално обвинение в подклаждане към омраза, насилие и дискриминация, на което Динко отговори в типичен стил – "некви жени, мухльовци и путьовци" го обвиняват, а ако били на негово място, щели "да бъдат наебани ей там, на границата", визирайки БХК. Динко обяви и, че не всички араби се взривяват, но 60-70% само плещят "Аллах, маллах". В същия стил се държеше и Перата, който въобще не се виждаше като криминално проявен, заместващ държавата. Тъжното заключение на председателя на БХК Красимир Кънев беше, че такива като Динко се гордеят, че са ловци на хора.

Безумно трагикомична ситуация се получи след бунта в бежанския център в Харманли, когато Перата се закани на Динко, че щял да го накара да си глътне ченето – защото Динко му казал да мълчи, докато питал Бойко Борисов какви мерки ще вземе държавата за Харманли.

В края на ноември започна делото срещу Низамов, но голяма пречка се оказа фактът, че "арестуваните" от него афганистанци отдавна са избягали. Междувременно в публичното пространство като борец за правда се появи и юристката Петя Георгиева, която също има присъди – за домашно насилие и за обида. Георгиева обаче показа малко повече разум от Динко и Перата, като се закани на последния, че ще го съди заради твърдения, че била обвързана политически. Юристката обяви и за лъжа, че държавата щяла да дава безусловно жилища на българи на хора с бежански статут, за да ги интегрира. Тя обаче не се оказа запозната с приетите от ЕС правила, че могат да бъдат връщани обратно в страна по произход и мигранти без никакви документи, а обяви, че България издавала на такива хора български документи.

Харманли

Безспорно по отношение на формиране на общественото мнение по бежанския въпрос в България през тази година най-голяма роля изигра случилото се в бежанския център в Харманли. Също толкова безспорно случилото се там показа, че най-големи проблеми от идаващите към България и Европа мигранти създават афганистанците. Точно техният профил най-често е на млади мъже, които се придвижват без жени и деца и често са в големи групи.

На 18 август тази година беше даден първият по-сериозен сигнал за проблеми в центъра в Харманли – млад афганистанец беше намушкан с нож в гърдите след сбиване между новопристигнали имигранти. Само осем дни по-късно стана ясно, че държавата възнамерява да разшири бежанския лагер и местни хора тръгнаха на протест, защото искаха въобще да няма такъв лагер. В края на август в лагера стана факт нов масов бой – между афганистанци и иракчани, като на един иракчанин му беше счупена челюстта. Заради това властите почнаха да издирват неизвестен извършител.

Доста по-стряскащо обаче беше признанието на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) Петя Първанова, че е практика регистрирани в един център мигранти да се отзовават някъде другаде, при това Първанова го повтори два пъти в национален ефир. Actualno.com официално зададе въпрос на ДАБ дали не счита това като подготовка за трафик на хора и извеждането им от каналджии през границата със Сърбия, но от ДАБ обясниха, че не било в правомощията на Първанова да установява има ли трафик на хора.

Междувременно в Харманли протестите с искане за по-строг контрол на местния бежански лагер се увеличаваха. Това не попречи на държавата да стартира разширение на лагера, защото се оказа, че местата в центровете у нас са на привършване. Протестите в Харманли се засилиха, направиха се протести и в София, Бургас и Велико Търново, като съобщението за провеждането им дойде от Петър Низамов-Перата. Такива протести имаше отново, но без това да получи широк медиен отзвук.

Далеч по-тревожна се оказа информацията на Deutsche Welle, че в лагера в Харманли има бум на краста, появи се и информация, че имало епидемия от лайшманиоза, официално беше съобщено и за шест случая на малария, което само засили спекулациите и страховете, особено сред харманлии. Специално информацията за лайшманиозата разпространи общинският съветник от Харманли и журналист Светлана Николова – на база диагноза по снимки, в стил интернет д-р Хаус, а директорът на Националния център по заразни и паразитни болести д-р Тодор Кантарджиев съобщи, че всичко е тръгнало от жената на уволнен фелдшер.

Заради съобщенията за болести, ДАБ започна да затваря лагера, въпреки уверенията на здравните власти, че няма никакви епидемии. На практика обаче затварянето изискваше изграждане на съоръжения – например огради и стени, което не можеше да стане толкова бързо. Обитателите на центъра в Харманли пък спретнаха бунт заради непоносимите условия на живот и заради ограниченията.

Големият бунт в лагера стана факт на 24 ноември. Стигна се до палежи, боеве с полицията. Първоначално МВР обяви, че е овладяло ситуацията, но късно през нощта имаше втори бунт и в крайна сметка бяха ранeни 16 души, 14 от които полицаи, а бяха арестувани 300 мигранти. На място се появи премиерът Бойко Борисов, който вся допълнителен страх с публично изказване, че такива бунтове били предвестници на терористична дейност. Вътрешният министър Румяна Бъчварова влезе в тона, като обяви, че един от задържаните мигранти бил част от радикална клетка. Доброволец от лагера публикува и снимки на зверски пребити мигранти във Facebook, които бяха давани като доказателство за упражнено полицейско насилие. Започна и проверка от страна на прокуратурата на това твърдение.

За палеж на българското знаме в лагера в Харманли беше обвинен млад афганистанец, който каза пред съда, че не е палил флага, а искал да го предпази. Общо на 19 души бяха повдигнати обвинения.

Моментално избуя и политическото говорене – "Патриотичният фронт" поиска незабавно депортиране на виновните за бунта, дясната ръка на Меглена Кунева – Найден Зеленогорски, също настоя за екстрадиция, а във Велико Търново и в Пъстрогор направиха протести срещу евентуално преместване на мигранти от Харманли. В парламента ГЕРБ и БСП се вкопчиха в бурята на словоблудството – кой какво е направил и не е направил, за да се стигне дотук, като от ГЕРБ се защитиха, че лагерът в Харманли го бил направил кабинетът "Орешарски". Официално започна строеж на ограда, която да превърне центъра в такъв от затворен тип. ДАБ уточни, че само част от лагера ще е затворена, а шефът на центъра Димитър Захариев обясни, че не може целият център да бъде изцяло затворен, защото се спазват човешките права – правото да се движиш свободно, ако не си осъден престъпник.

В цялата какафония не беше обърнато много внимание на факта, че точно публикациите в медиите за зарази са една от причините за случилото се, както отбеляза председателят на ДАБ Петя Първанова. Поредните потвърждения, че въобще не е имало страшни болести, бяха дадени скоро – първо от РЗИ Хасково, после и от Клиниката по инфекциозни болести на пловдивската УМБАЛ "Свети Георги". Дори юристката Петя Георгиева, която се прочу наравно с Динко и Перата, посочи, че с лайшманиозата се е спекулирало нарочно.

В крайна сметка цялото това напрежение и погромите в лагера бяха оценени на 50 000 евро щети.

Българите-мигранти

В самия край на 2016 година, два много знакови случая на тема "бежанци" разбуниха духовете в българското общество. Първият беше, когато се разбра, че полски националисти са пребили български студенти, защото са ги чули да си говорят на турски език със свои приятели. Нападателите обаче бяха задържани още на местопрестъплението – от будни полски граждани.

Вторият случай беше този с нападението от страна на Светослав Стойков на млада германка в метрото в Берлин. В началото на декември вестник Bild пусна запис от охранителна камера, на която се вижда ясно как Стойков без никаква видима причина рита в гърба младата жена, докато тя слиза по стълбите към спирка на метрото в квартал "Нойкьолн" в Берлин. По това време обаче не беше още ясно, че става въпрос за български гражданин – предположенията бяха, че нападателят, както и компанията му, са мигранти и дори че жертвата е сирийка. Само пет дни по-късно беше задържан един от тримата сподвижници на нападателя и се оказа, че арестуваният е българин. Бързо стана ясно и кой е нападателят – Светослав Стойков, от Добрич, живеещ на семейни начала с жена от варненския квартал "Максуда". Кварталът е известен с това, че в него живеят предимно хора от ромското малцинство. Точно този факт предизвика истинска буря от спорове в социалните мрежи и в конвенционалните български медии – какъв е Стойков всъщност, дали е българин или циганин, като мнозинството от взелите отношение настояваха, че той е циганин. Факт е обаче, че Стойков има българска лична карта и че циганин е етнос, но циганите нямат своя собствена държава. И докато в България бистрехме така важната тема за етноса – дори депутати се включиха с официален въпрос към вътрешния министър Румяна Бъчварова за етноса на Стойков, то в Германия набързо му повдигнаха обвинение в опит за убийство и най-вероятно присъдата няма да закъснее. Остава да си пожелаем скоро и в България МВР, прокуратура и съд да действат толкова бързо.