"Демокрация на прицел" - парадоксално или не, с такова заглавие излезе годишният доклад на Антикорупционния фонд (АКФ) за 2025 г., обобщаващ работата - или липсата на такава - на отговорните за борбата срещу корупцията институции. Българският данъкоплатец отдавна е свикнал да не получава насреща адекватен еквивалент на дадените от него пари, било то под формата на стоки и услуги, било като правораздаване, и фактът, че докладът не носи името "Корупция под прицел", е красноречив.
Ниската ефективност на прокуратурата, избирателното правосъдие и използването на антикорупционните органи като политически "бухалки" срещу неодобни опоненти са словосъчетания, които можем да открием във всеки един доклад за съдебната система, изготвен от международни наблюдатели или неправителствени организации. В труда на АКФ за 2025 г. обаче се забелязва отчетлива употреба на Антикорупционната комисия за политически мотивирана репресия, като се откроява ключова тенденция - ударите по представители на местната власт, най-вече срещу една политическа сила в лицето на "Продължаваме промяната".
Нисък дял на осъдителните присъди спрямо оправдателните
В осмото поред издание на доклада на АКФ авторите - правният експерт на фонда Даниела Пенева и адвокат Златка Стефанова - са разгледали в детайли работата на три институции: Прокуратурата на Република България (ПРБ), закритата през януари 2026 г. Комисия за противодействие на корупцията (КПК) и Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ). Изследват се казусите на корупция по високите етажи на властта, като през всички години до момента АКФ е откроил 71 случая срещу 61 лица за 90 престъпления. От тях 46 са приключили, а 25 все още не са, като 13 са на досъдебна фаза, а 12 - в съдебна фаза. От 46 приключили имаме и 25, които са прекратени в досъдебна или съдебна фаза.
Снимка: БГНЕС
Един от основните изводи е, че общото съотношение на влезлите в сила осъдителни към оправдателни присъди по случаите, отнасящи се единствено до високите етажи на властта в този период, става 4 осъдителни към 17 оправдателни. Осъдителните са на бившата кметица на столичния район "Младост" Десислава Иванчева, на Тодор Костадинов - директор на дирекция "Вътрешна сигурност" в МВР, на бившия председател на КПКОНПИ Филип Златанов и на бившия председател на Софийски градски съд (СГС) Владимира Янева:
- "Разбирам, че това е политически пиар": Десислава Иванчева пред Actualno за освобождаването си (ВИДЕО)
- ВКС осъди Владимира Янева за делото "Червей"
Четири от следените от АКФ казуси от предходните години са завършили с прекратяване на досъдебната фаза от прокуратурата. От тях три са завършили по този начин през 2024 г. Обвиненията по тях са на бившия министър на енергетиката в кабинета на Кирил Петков Александър Николов, зам.-министъра на енергетиката Данаил Николов и на изпълнителния директор на „Булгаргаз“ ЕАД Людмил Йоцов. Основание за прекратяването е липсата на състав на престъпленията безстопанственост, неизгодна сделка и престъпление по служба (несъставомерност).
Бавното правосъдие: Неприключилите дела в съдебна и досъдебна фаза
Сред неприключилите казуси в съдебна фаза впечатление прави делото срещу бившия премиер и бивш съпредседател на "Продължаваме промяната" Кирил Петков и съпредседателя на "Да, България" Божидар Божанов по обвинения, свързани с оказван натиск върху бившия министър на електронното управление в кабинета "Денков" Александър Йоловски. През април по него се произнесе първа инстанция, която върна обвинителния акт на прокуратурата заради пореден случай на некачествено обвинение: Първа инстанция прекрати делото срещу Петков и Божанов, прокуратурата пак не може да пише обвинения.
Добавени са два казуса отпреди 2025 г., които до този момент не са били проследявани, но към миналата година са висящи с неокончателни осъдителни присъди. Това са делата срещу съдията Мирослав Митев и срещу бившия депутат от ГЕРБ и настоящ народен представител от ДПС Димитър Аврамов: Съдът крие осъден ли е депутат на Пеевски и бивш кадър на Борисов, възмущава се Bird.bg.
Снимка: Димитър Аврамов, БГНЕС
Важно е да се отбележи и вечното дело КТБ, което вече години наред е без присъда на първа инстанция срещу двама подуправители на банката (и много други лица). "Един от основните проблеми е бавното разглеждане на дела, някои от които са вечни и ще надживеят хората, които ги разглеждат - например делото КТБ", каза при представянето на доклада един от авторите му - адв. Златка Стефанова: Незаконни съдии по делото КТБ? ВСС взе решение против Цветан Василев.
Сред ключовите дела, които са в досъдебна фаза и не са приключили, виждаме това срещу бившия служебен министър на енергетиката Владимир Малинов, който беше част от служебното правителство на Димитър Главчев, а след това се върна на предишния си пост - изпълнителен директор на "Булгартрансгаз". То е за неизвестно престъпление, свързано с проекта за разширяване на газохранилището „Чирен“. По делото няма известно развитие. През 2024 г. случаят беше съпроводен с безпрецедентното административно разследване на българския европейски прокурор от колегията на Европейската прокуратура Теодора Георгиева и временното ѝ отстраняване от поста. Само че самият европейски главен прокурор Лаура Кьовеши тази година заяви, че отстраняването на Георгиева няма общо с натиск по някое от делата, които тя разглежда, а с появата ѝ във видео от ресторант "Осемте джуджета" - в компанията на Петьо Еврото: Как третият стана първи: Скритите ходове на "Борисов 3", след които ЕС прие Теодора Георгиева за европрокурор.
Едва през 2025 г. прокуратурата съобщи, че от 2024 г. води досъдебно производство срещу Росен Христов, министър на енергетиката в служебното правителство на Гълъб Донев между 2022 и 2023 г., във връзка с обстоятелствата по сключването на договора между „Булгаргаз“ и турската енергийна компания „Боташ“. Въпреки извършеното по неотложност претърсване от Комисията за противодействие на корупцията (КПК) в дома на Христов през лятото на миналата година към момента няма никакви данни за резултат от него. Бившият министър се завърна като член на борда на Държавната консолидационна компания (ДКК), след като правителството на Румен Радев дойде на власт.
Акцията на КПК срещу Христов се случи в момент на засилена активност на комисията и Софийска градска прокуратура (СГП). В същата седмица в техни акции бяха арестувани последователно зам.-кметът на София Никола Барбутов и кметът на Варна Благомир Коцев - и двамата бяха излъчени от опозиционната коалиция ПП-ДБ.
Ето основните акценти дотук:
- делът на осъдителните присъди е нисък и спрямо общия брой завършили случаи (4 от 46), но и съпоставен само спрямо окончателните присъди (4 от 21).
- през 2025 г. има една нова окончателна присъда.
- оправдателните присъди са преимуществено по несъставомерни обвинения – 14 от 17;
- продължава да се увеличава броят на прекратените случаи от самата прокуратура – вече 23.
Ударите по местната власт, тенденцията е срещу ПП
Важен акцент, на който АКФ набляга за 2025 г., е, че през 2025 г. са идентифицирани осем нови казуса за предполагаемо корупционно поведение по високите етажи на местната власт, развитието на които ще бъде проследявано занапред. Започнати са шест нови наказателни производства срещу кметовете на Варна и Кърджали, зам.-кметове на София, кмета на район „Люлин” – Столична община и на двама общински съветници от Варна.
Снимка: Благомир Коцев, БГНЕС
Още: Обрат по делото срещу Благомир Коцев: Съдът го върна на прокуратурата
През 2025 г. се наблюдава изключителна активност на прокуратурата срещу политици от опозиционната политическа партия „Продължаваме промяната”, заемащи управленски постове в местната власт. Пет фигури, свързвани с ПП, са станали обвиняеми през миналата година и подсъдими в началото на 2026 г. в две наказателни производства:
- Никола Барбутов – зам.-кмет на София;
- Росица Пандова-Йовкова – зам.-кмет на район „Люлин” – Столична община;
- Благомир Коцев – кмет на Варна;
- Йордан Кателиев – общински съветник в Общински съвет – Варна;
- Николай Стефанов – общински съветник в Общински съвет – Варна
Разследванията срещу всички тях са водени от Комисията за противодействие на корупцията (КПК), под надзора на Софийската градска прокуратура. Четирима от петимата обвиняеми са били държани под стража необичайно дълго време за обвиненията, които им са им повдигнати – за ненасилствени престъпления, без обвиняемите да са имали негативи в съдебното си минало. Съдебните заседания във връзка със задържането под стража на обвиняемите по двете дела са съпроводени от масови протести в София, Варна и други градове заради съмненията за политическа мотивираност: Обрат по делото срещу Никола Барбутов: Връщат го на прокуратурата.
Мотивите на съдебните състави за оставянето им в ареста са приемани за спорни от юридическата общност. В съдебните състави са участвали съдии от закритите специализирани съдилища, а ПП-ДБ беше инициатор на закриването на спецсъда и спецпрокуратурата.
И при двете наказателни производства досъдебната фаза е приключила и делата са внесени с обвинителен акт в съда, след което обаче актовете са върнати на прокуратурата, включително заради неясни обвинения.
Наказателните производства срещу Благомир Коцев, Йордан Кателиев, Никола Стефанов и Никола Барбутов от ПП съдържат белези на дела с политически характер, по които се преследват членове на опозиционна политическа партия. Политическа мотивираност на наказателно производство има, когато то е образувано не за да се разследва действително извършено престъпление, а за да се постигнат различни цели от това да бъде разкрито престъпление и да бъде наказан виновният. Когато обвинението е за деяние, чийто престъпен характер на пръв поглед е спорен, и срещу политик от опозиционна партия, като едновременно с това спрямо обвиняемия се реализира сериозна репресия, е възможно да се постигне негативен ефект за партията, включително отлив от електорална подкрепа.
Забраната за прилагане на репресия с различна от предвидената в закона цел се съдържа в чл. 18 от ЕКПЧ, посочва адв. Златка Стефанова.
Снимка: Никола Барбутов, БГНЕС
Образуването на политически мотивирани дела от прокуратурата в България е реалност. При встъпването на Борислав Сарафов като и. ф. главен прокурор през юни 2023 г. той признава, че в прокуратурата има политическо влияние. Срещу самия него разследването за злоупотреба с власт беше прекратено от "ад хок" прокурора Даниела Талева, макар тя да не посочи никакви мотиви.
Още: Изтекли срокове спасили Сарафов от дисциплинарна проверка по "Осемте джуджета", разкриват документи
Няколко белега, които показват политическите мотиви на делата срещу Коцев и Барбутов:
- В медиите е изтекъл аудиозапис, в който се твърди, че се чува гласът на Никола Барбутов, който обяснява корупционна схема. Записът не е направен по законен начин и не може да послужи като доказателство в наказателно производство, но е внушил на обществеността, че в ПП – партия, известна с антикорупционната си политика, се практикува корупция от политически функционери на най-високо ниво. Записът не е приложен като доказателство по делото. В деня след разпространяването на аудиозаписа (24.06.2025 г.) Кирил Петков е подал оставка като съпредседател на ПП и като депутат – като акт на поемане на отговорност за кадрови грешки във връзка с публичните обвинения за корупционен натиск.
- Юридическият анализ на повдигнатите на Никола Барбутов обвинения води до извод, че престъпният характер на деянията е спорен. Такава е и констатацията на СГС при връщането на обвинителния акт на прокуратурата заради неясно обвинение.
- Включването в обвинението срещу Благомир Коцев на неизвестен народен представител от 51-вото Народно събрание е било, за да се постигне непозволена от закона друга цел – да се изберат различни от законоустановените прокуратура и съд (СГП и СГС вместо варненската прокуратура и съд; в софийските структури работят много от бившите спецсъдии - бел. ред.). Този извод произтича от факта, че макар да е включила в обвинението „неизвестен“ депутат, прокуратурата до внасяне на делото в съда с обвинителен акт не е привлякла такъв към наказателна отговорност.
- Индикация за политическия характер на делото е провежданата от прокуратурата проверка на организирането на набиране на средства за плащането на паричната гаранция на Благомир Коцев. Организирането на дарителски кампании не е престъпление и проверката на такава дейност от прокуратурата води до извод, че не се разследва престъпление, а се цели „смразяващ ефект“ и възпиране на съпричастността на хората, възприемащи Благомир Коцев като жертва на политическа репресия.
- Опит за подмяна на вота на гражданите на Варна: по време на задържането на Благомир Коцев в общинската избирателна комисия са внесени две молби за освобождаването му от кметския пост – на основание „неоснователно“ отсъствие от работа, докато е в ареста. Общинската избирателна комисия (ОИК) е започнала процедура, но не се стига до отстраняването му като кмет на Варна.
Общо обстоятелство за двете дела, започнати през 2025 г. срещу кметове от опозиционната партия ПП – Благомир Коцев и Никола Барбутов, са твърдения за оказан натиск от разследващи от КПК на свидетели за даване на неверни показания и бездействието за събиране на доказателства, които потенциално биха оневинили обвиняемите: Ключовият свидетел срещу Коцев: Не съм го уличавал в извършване на престъпление.
По делото срещу Никола Барбутов обвиняема е и Соня Клисурска. В жалба до съда тя сочи, че спрямо нея е оказан натиск чрез заплаха, че ако не лъжесвидетелства като свидетел по делото срещу Барбутов, ще ѝ бъдат повдигнати обвинения. След отказ да лъжесвидетелства тя е привлечена като обвиняема. По нейната жалба срещу размера на паричната гаранция съдът е приел, че действията, за които е обвинена, не са престъпни. Не е известно обаче да е започнала проверка или разследване по твърденията на Соня Клисурска за подбуждане към лъжесвидетелстване и принуда, осъществени от служители на КПК.
По делото срещу кмета на Варна Благомир Коцев свидетелят Диан Иванов, бивш зам.-кмет на морската столица, е твърдял, че е дал лъжливи свидетелски показания под заплаха, отправена към него лично от председателя на КПК - Антон Славчев. След публичните изявления, че поради принуда е дал неверни показания, Иванов е подал молба да бъде разпитан отново. Няколко месеца прокуратурата е игнорирала молбата му и е продължила да се позовава на показанията, дадени под натиск, без да проведе нов разпит на свидетеля Диан Иванов: "Следя те от 6 месеца, знам ти и майчиното мляко": Заместник-кмет на Варна твърди, че е заплашван от шефа на КПК.
Снимка: Facebook.com/Dian Ivanov
Сред многото дела с политически мотиви откриваме още две важни - в контекста на разцеплението на ДПС на два лагера, този на Ахмед Доган и този на Делян Пеевски. Значимите наказателни производства, започнали през 2024 г., са срещу лидери от фракцията на Доган в разцепилото се ДПС – бившият кмет на Кърджали Хасан Азис и бившият кмет на Минерални бани (Хасково) Мюмюн Искендер. Производствата са свързани с твърдения за корупция по време на мандатите им. Те обаче могат да се обвържат именно с разрива в партията, отчитат от АКФ.
Във времето след това започва поредица от наказателни преследвания срещу знакови лица от фракцията на ДПС, подкрепяща Доган в конфликта му с Пеевски, както и срещу свързвани с Доган бизнесмени. Към 2026 г. наказателните производства срещу Хасан Азис и срещу Мюмюн Искендер са в досъдебната фаза.
Още: Отложиха делото срещу бившия кмет на Кърджали Хасан Азиз. Той го нарече “бухалка“
Снимка: Хасан Азис, БГНЕС
АКФ разглежда 39 казуса за престъпления по високите етажи в местната власт срещу 35 лица. Те са за общо 58 престъпления. Двойно повече са неприключилите - 26, спрямо приключилите - 13. От завършилите има 6 прекратени и две осъдителни присъди, докато оправдателните присъди са 5.
КПК и КОНПИ дори не споделят каква работа са свършили, остават слепи по знакови казуси
Що се отнася до Комисията за противодействие на корупцията и Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, тези антикорупционни структури дори не са публикували анализ на работата си през 2025 г. КПК беше закрита през януари тази година, но впоследствие бе възстановена, за да може България да получи средства по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) от ЕС, тъй като антикорупционните реформи бяха заложени в изискванията. Сега надеждите са за избор на нови членове по по-обективни и прозрачни критерии, но предстои да видим дали това ще е така: Управляващите стартираха избора на член на Антикорупционната комисия.
Един от авторите на доклада на АКФ - Даниела Пенева - смята, че е невъзможно създаване на независима от прокуратурата структура, която да прави самостоятелни разследвания. Въпреки липсата на систематизирана информация, от фонда са направили задълбочено проучване за работата на КПК и са установили неефективност по казусите за конфликт на интереси и несъвместимост през 2025 г. По-голяма част от тях са с нисък обществен интерес.
Комисията е разгледала по същество 148 сигнала. Само в 22 решения е установен конфликт на интереси, а в останалите 126 решения не са установени нарушения. Спрямо предходната година се наблюдава почти идентичен брой на разгледаните по същество от комисията сигнали и на решенията, които действително установяват конфликт на интереси. Тези решения касаят лица, заемащи следните публични длъжности:
- осем общински съветници;
- трима кметове, зам.-кмет, главен архитект;
- петима директори на училища;
- председател и изпълнителен директор на държавни агенции;
- началник на регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК);
- двама изпълнителни директори и един управител на държавни публични предприятия.
Повдигат се обаче въпроси защо няма нищо установено по големите казуси - например преместването на три държавни институции от офисите им на столичната улица "Врабча", за да се освободи място за централа на ДПС. Това бе действие на служебното правителство на Димитър Главчев. В крайна сметка КПК не е видяла конфликт на интереси и частен интерес: Милиони за преместване: Новият партиен дом на Пеевски на "Врабча 23" ни е струвал скъпо.
Друг съмнителен случай е този с директора на "Булгартрансгаз" Владимир Малинов, който беше и министър на енергетиката в служебните кабинети на Главчев. След края на мандата си в изпълнителната власт се върна в "Булгартрансгаз", която е под шапката на Българския енергиен холдинг, а той пък е на пряко подчинение на Министерството на енергетиката. С одобряването на Малинов за член на УС на "Булгартрансгаз" обаче КЕВР е пренебрегнал чл. 86 от Закона за противодействие на корупцията, съгласно който лица, заемали публични длъжности, нямат право в продължение на една година да упражняват ръководни или контролни функции върху търговски дружества, които са регулирали или контролирали като част от правомощията или задълженията си по служба.
Снимка: Владимир Малинов, БГНЕС
Все пак КПК не вижда нищо нередно. Тя дори прави анализ, че е полезно "придвижването на експерти по вертикала от дружеството майка към дъщерни дружества". Другите институции също не виждат проблем - КЕВР одобрява, а Агенцията по вписванията нанася последните щрихи за връщането на Малинов в дружеството: АКФ: Регулатор гази закона, за да върне Владимир Малинов в "Булгартрансгаз".
И по разследването "Газ, роднина, милиционер" на Антикорупционния фонд КПК не вижда проблеми: Партийни и роднински назначения в "Булгартрансгаз", личи и сянката на Кремъл: Разкрития на АКФ (ВИДЕО).
Част от дейността на КОНПИ пък бе преместена в Сметната палата и никой не публикува доклад или анализ за дейността ѝ, наличен е само архив на решенията. АКФ са идентифицирали общо 351 образувани дела за отнемане на незаконно придобито имущество, по които има решение през 2025 г. Окончателните дела от тях са 134.
Разноските по делата, които дължи комисията, са над 12 млн лв. (12 697 983,27 лв.). Общата стойност на предявените искове по делата през 2025 г., по които има решения, пък е в размер на над 262,7 млн. лв.. От тях съдът е отхвърлил или самата комисия се е отказала от искове за общо цели 248 млн. лв. Съдът е уважил искове на комисията на стойност над 14,5 млн. От тях решения за малко над 6,5 млн. лв. са влезли в сила и подлежат на отнемане.
Директорът на Антикорупционния фонд Бойко Станкушев обобщи, че прокуратурата, КПК и КОНПИ демонстрират ниска ефективност и "системно се използват за натиск и репресия срещу политически или икономически опоненти". Според него се вижда как "мрежи за паралелно правосъдие отнемат цели огромни бизнеси", а единственото, на което можем да разчитаме, са гражданските усилия. Той призова този граждански натиск да бъде дори "брутален", ако се наложи. "Гражданите трябва да се изправят, да ударят по масата и да обявят война ва корупцията. Тогава ще сменим слогана от "Демокрация на прицел" на "Корупция на прицел", заяви Бойко Станкушев.
Прочетете пълния доклад тук.
Още: Знаково лице напуска Антикорупционния фонд
*Заглавната снимка е създадена с инструмента за изкуствен интелект ChatGPT.
