България през 2017 година: Пак избори и пак Борисов

В България 2017-та година беше поредната година на пропилени възможности. Тя премина под знака на застоя на подмяната на ключови реформи с рязане на трикольорни лентички и с продължаваща девалвация на човешкия капитал на страната. Страната мина през тежки изпитания, започнали още през 2016 година с кризата, предизвикана от оставката на втория кабинет на Бойко Борисов, която постави страната в трудна ситуация още от началото на тази година.

Президентските избори през 2016 г. се оказаха повратен момент за цялата политическа система, политическата ситуация беше нова, свързан с масово обществено желание за промяна и завръщане към темата за защита на националното.  

Изборът

Месец преди началото на вота стана ясно, че българските граждани ще избират между 18 партии и 9 коалиции.

Някои от основните играчи се явиха сами, като в тази категория влязоха ГЕРБ, ДПС и „Воля” на Веселин Марешки. Други пък заложиха на коалициите.

Вляво, БСП се яви с коалиция „БСП за Българя”. В нея са общо шест партии – самата Столетница, четирима от старите партньори и новият политически клуб „Тракия”. Друга лява коалиция също се оформи – АБВ и „Движение 21” също ще се явят заедно.

Най-голяма неяснота и роене обаче имаше вдясно – там ставаше дума за разделяне на три. Реформаторският блок включваше четири партии – СДС, ДБГ, БНД и БЗНС, както и "Глас народен" на Светльо Витков.

„Нова република” беше чисто нова формация на базата на ДСБ, оглавявана от Радан Кънев. Третият десен лъч беше за „Да, България”. Тя се яви в тройна коалиция с ДЕОС и „Зелените.

Другите две коалиции бяха „Обединени патриоти”, съставени от ВМРО, НФСБ и АТАКА, както и коалиция ДОСТ. В нея освен ДОСТ на Местан влиза и отцепилата се от Реформаторския блок НПСД.

Старт на кампанията

В началото на кампанията стана ясно, че водещата партия ГЕРБ няма да проведе традиционното си откриване. "В тази кампания имаме малко промяна, ние сме заложили на експертизата, на кръгли маси за политиката, която ще правим в следващия мандат", каза председателят на предизборния щаб Цветан Цветанов. "Кампанията ще се прави с много срещи "лице в лице" с хората", обяви още той.

Лявата коалиция "БСП за България" от своя страна откри предизборната си кампания в "Интер експо център" в София с реч Корнелия Нинова, както и с развлекателна програма. Водачите на листи и подгласниците проведоха кампании в избирателни район, от който се бориха да влязат в парламента. Имаше и кампания "от врата на врата" и срещи с възможно най-много хора, за да се чуят проблемите им.

Впечатление направи новата концепция на БСП, която се състоеше в това да произведе лидерски образ, който да е нещо като женско подобие на Бойко Борисов и заливането на информационното пространство с поток от думи, което явно според "червените" можеше да донесе само позитиви, независимо какво всъщност се говори.

И ДПС, и коалиция "Обединение ДОСТ" направиха кампания с т.нар. централен лъч. Това е традиционен начин за агитация на ДПС - ръководството на партията обикаля с автобус по предварително определен маршрут и се среща с граждани. Така направиха и лидерите на партиите в "Обединение ДОСТ" - Лютви Местан и Орхан Исмаилов.

Любопитно е тук да се отбележи, че едва ли не по време на кампанията спасяването и легитимирането на ДПС се оказа обща грижа. Именно с тази цел в заключителния си етап предизборната кампания бе изцяло смазана от темата за намесата на Турция в българските избори. Почти всички партии, държавните институции, службите за сигурност и прокуратурата се включиха активно в организираната, стъпаловидно градираща кампания за раздухване тази тема. Накрая в нея се включи и самият Ахмед Доган с дълбокомисленото си предупреждение срещу заплахите от неоосманизма, с "дълбок поклон пред паметта на Апостола на свободата Васил Левски" и с вричането си в "обединителния патриотизъм" и "умерения и интелигентен български национализъм". Макар че поредният конкурент на Доган не влезе в парламента, монополът върху гласовете на българските турци беше силно разклатен. Но покрай тази битка ДПС беше успешно прелегитимирано като опция за "следизборна коалиция с партиите, които имат патриотична насоченост".  

"Нова република" от своя страна откри кампанията си в Пловдив в Дома на културата "Борис Христов". В коалицията беше формиран ударен екип от Трайчо Трайков, Радан Кънев, Мартин Иванов и Петър Славов, които пътуваха за срещи с избиратели с кемпер. 

Партията на бившия правосъден министър Христо Иванов "Да, България" започна предизборната кампания със среща на водачите на коалицията "Движение Да, България" (в която влизат ДЕОС и "Зелените") пред Народния театър "Иван Вазов" в София.

"Воля" на Веселин Марешки обяви, че не планира откриване на кампанията.

Обещанията

Обещания с конкретни суми за по-високи пенсии, заплати, майчински, но без убедителни сметки зад тях. Това е първото, което направи впечатление в много от предизборните платформи на основните политически сили. Партиите - както вляво, така и вдясно, се изкушиха да замерят избирателите с прогнози за ръст на икономиката от по 6-7% от БВП след няколко години, както и двоен ръст на доходите.

Обещанията за по-високи пенсии, майчински, стимули за работещи родители не бяха обезпечени с конретика откъде ще дойдат парите, нито колко точно ще струват на бюджета.

Възроди се и дебатът за т. нар. плосък данък, с който се облагат доходите на физическите лица. БСП повдигна плахо темата като предложи двойна ставка (20%) за доходи над 10 хил. лв. месечно. От АБВ-Д21 отидоха и малко по-далече, като предложиха и въвеждане на необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата. Друга идея, по която си приличаха двете политически сили, беше за създаване на държавен фонд за финансиране на частен бизнес. От БСП посочваха, че началният капитал на техния фонд ще бъде осигурен от фискалния резерв (500 млн. лв.), докато АБВ-Д21 заявиха, че имат за цел да привлекат още до 500 млн. лв. от частния сектор.

Двете политически сили с ясен ангажимент за завършване на присъединяването на страната ни към еврозоната и европейския банков съюз бяха "Да, България" и "Нова република". Тази цел присъстваше и в програмата на ГЕРБ, но беше формулирана доста уклончиво: "Единният банков съюз и Еврозоната са естественият път на България, но това може да стане само, когато изпълним всички критерии за членство и най-вече, когато запазим и увеличим доверието в държавата и в нейните институции".

Краят на кампанията

Краят на кампанията беше белязан с концерти, рецитация на стихове, протести в името на българщината, родолюбиви писма, патетични описания на кандидатите. Всъщност, краят на предизборната кампания беше като началото. В нея не се чу нищо. Видя се евтино скалъпено шоу, представяно от медиите като впечатляващ спектакъл.

Сетивата на избирателите бяха притъпени от несъществени разговори за автобуси с избиратели от Турция, нищо че те винаги досега са гласували на български избори. Темите за спор бяха сведени до махленски свади. Страната не беше поставена в контекста на Европа, у нас разговорът за Европейския съюз, който безспорно е в криза, присъства като фон на обещанията за консумация на еврофондове. Европа беше посочена по-скоро като тема на външната политика, а не като едно цяло, от което сме част.

Противопоставянията бяха емоционални, тематичните сблъсъци – краткотрайни, а изводите в медиите липсваха. Разговорът за България бе сведен до максимално битово ниво. А разговорът за света - т.е. къде е България - изобщо липсваше.

Подобен политически подход доведе до логичното премерване на сили само между двете най-големи партии, които впрочем, най-много бягаха от конкретика. Предизборните им програми - пълни с общи фрази и обли изречения. А конкуренцията между тях цял месец се разиграваше в полето на миналото – от тоталитарния режим до последния кабинет на Борисов. Нито един задочен спор между БСП и ГЕРБ обаче не засегна бъдещето и не показва мястото на страната в него. Това беше най-сигурното обещание, че и след 26 март промяна няма да има.

Резултатите

ГЕРБ в крайна сметка спечели парламентарните избори с 33,54% от подадените гласове. БСП бе втора с 27,93%, а на трето място останаха "Обединени патриоти" - 9,31% с нищожна преднина пред ДПС - 9,24%. В парламента влезе и партията на петролно-аптекарския бизнесмен Веселин Марешки "Воля".

Изборните нарушения бяха хем нови, хем познати. 

Според резултатите в новия парламент ГЕРБ ще има 95 депутати, БСП – 80, "Обединените патриоти" - 27, ДПС – 26, а за "Воля" останаха 12 мандата. Възможност за стабилно мнозинство, но с известни рискове за управлението – този извод можеше да се направи от резултатите от изборите.

Вотът от чужбина пък показа, че ДОСТ има сериозно предимство срещу ДПС в Турция, това обаче не попречи на партията на Лютви Местан да поиска касиране на изборите. "Градската десница" пък остана без представителство в Народното събрание, което доведе до порой от оставки.

Същевременно политици и политолози в един глас обявиха, че в сегашната ситуация национално отговорното поведение изисква съставянето на правителство поне с двегодишен хоризонт и никакви приказки за предсрочни избори, а аргументите бяха повтаряни многократно по време на предизборната кампания, че и преди това – предстоящото председателство на ЕС, събитията в Турция и бежанската криза, вътрешната нестабилност и проблемите с бедността, безработицата, демографската криза и т.н. 

"Този резултат препотвърди категорично, че ГЕРБ трябва да бъде водеща партия в управлението", коментира лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов пред журналисти след края на изборния ден. Той благодари на всички българи, участвали във вота, и отделно на основния си опонент - левицата, но отказа да съобщи с кои партии ще преговаря за управление и с кои - не. Той обяви, че още на следващия ден ще свика заседание на Изпълнителната комисия в разширен състав, на което това ще бъде тема. Лидерът на ГЕРБ не пропусна да отбележи, че за пореден път десницата в България, формациите-членки на ЕНП, категорично са победили левицата, която обаче отказа да говори в нощта на изборите.

Какво следваше

Вариантите бяха различни - от скорошни нови предсрочни избори, през правителство на малцинството, съставено и крепено криво-ляво за известно време заради някаква благовидна цел (като председателството на ЕС например), до неустойчива управляваща комбинация на една от първите две партии с видимото или невидимо участие на някои от всеядните мераклии за ролята на "балансьор".

При всички варианти обаче беше ясно, че в най-добрия случай България ще продължи да тъпче на едно място. Защото и след тези избори шансовете за реалистична, отговорна и реформаторска политика за европейско бъдеще и стабилен икономически растеж намаляха още повече. А шансовете за пресушаване на корупционното блато и за разбиване на модела на "превзетата държава" са дори равни на нула.

Близо две седмици след парламентарните избори и след два кръга от преговори между спечелилата вота ГЕРБ и третата политическа сила в парламента - "Обединени патриоти", формулата на новата власт придоби по-ясни измерения. Кабинет на ГЕРБ в коалиция с Обединените патриоти, които заедно ще имат 122 депутати, а групата на партията "Воля" на варненския бизнесмен Веселин Марешки ще подкрепя властта, без да участва пряко в нея. Така мнозинството може да достигне 134 народни представители.

Тази формула беше зададена от Бойко Борисов. "В случая цялата тежест пада върху нас, защото ако не се направи правителство, вторият не може да излъчи правителство, поне от уверенията, които чух сутринта от патриотите. Затова ние сме длъжни при тези резултати да се разберем", каза той, описвайки ситуацията, в която се оказа ГЕРБ след вота без друг полезен ход.

И така - в крайна сметка именно Борисов, отново той, стана премиер.

Промотираната от кръгове около загубилата изборите БСП широка коалиция нямаше как да се случи, защото ГЕРБ спечели вота с достатъчна преднина спрямо социалистите, които останаха втори. А и двете партии нямаха интерес от такъв ход, защото обществената подкрепа за него беше и към този момент е минимална. В крайна сметка очакванията се потвърдиха и кабинетът ГЕРБ - "Обединени патриоти" беше сформиран.

Присъединяване на България към Шенген, запазване на валутния борд до присъединяването на страната към Единния банков съюз и еврозоната, достигане на 650 лв. минимална работна заплата и 1500 лв. средна заплата в рамките на мандата и увеличение на минималната пенсия на 200 лв. Това са само част от приоритетите в програмата за бъдещото управление. Остава да видим дали ще бъдат постигнати и дали поне този кабинет на Борисов ще изкара пълен мандат.