Светът през 2016 година: Бежанската криза - притиснатият Европейски съюз

В началото на годината ЕС открито показа недоволство от сътрудничеството с Турция, след като на 29 ноември, 2015 година, Европа реши да даде безвъзмездно 3 млрд. евро за бежанците в Турция и обещание за безвизов режим за турски граждани от октомври 2016 година при принципна договорка Анкара да задържа бежанската вълна от изток. Бързо-бързо в Шенген всеки започна да връща граничния контрол, а в края на януари Италия блокира даването на 3-те млрд. евро, защото 2 млрд. трябваше да дойдат директно от бюджетите на страните-членки. Допълнително имаше напрежение и с Гърция, тъй като Атина се бавеше с т.нар. "горещи точки", с които трябваше да се въведе ред и идентификация при приемането на мигранти. Не беше чудно, че в Гърция нещата вървяха така, след като до началото на февруари само 497 мигранти бяха разселени по европейските квоти за прием на 160 000 искащи статут на бежанци, които се намираха в Гърция и Италия. Италия също отнесе критики от Брюксел, защото регистрира много бавно идващите мигранти. Все още управляващият по това време италиански премиер Матео Ренци отвърна, че Вишеградската четворка е против квотния план и няма солидарност – затова ЕС да спре парите от еврофондовете за непоказващите солидарност. Гърция също поиска солидарност, а Алексис Ципрас заплаши да блокира процеса на вземане на общи решения в ЕС, ако няма такава.

Светът през 2016 година: Бежанската криза – приказки и мерки (Втора част)

Несекващият поток от бежанци и мигранти към Европа – от Близкия и Далечен изток през Турция и от Африка през Средиземно море, ням...

Прочети повече

При нарастващото напрежение, председателят на Европейския съвет Доналд Туск се обърна публично към икономическите мигранти да не идват в Европа. Турция пък заплаши, че ще анулира принципната договорка за спиране на бежанците, ако няма падане на визите. В крайна сметка, в началото на март, имаше вече нова договорка и ЕС започна да изплаща обещаните 3 млрд. евро - поне според информация от Турция, а Турция обеща да вземе обратно мигранти, но нямало да дава в замяна на ЕС само висококвалифицирани сирийски бежанци. Специално от българска страна имаше големи хвалебствия – Кристалина Георгиева в прав текст си призна, че това е по-евтино от интеграция в Европа, а Бойко Борисов видя по-голяма защита и за България.

Официално на 4 април споразумението за реадмисия влезе в сила, като още на 29 март имаше рязко спиране на мигрантския поток от Турция. ЕС пък веднага започна процес за сключване на такива споразумения и с африкански държави, но Либия отказа мигновено. Чак в края на годината беше подписано първото споразумение – с Мали.

Евро-турската приказка бързо тръгна към лош развой, защото притокът на нови мигранти намаля, но и връщането на старите не вървеше. Въпреки това ЕК предложи падане на визите за турски граждани и дори се осмели да мисли за глоби за държави-членки на ЕС, които не приемат бежанци по квотите, на което Унгария и Полша се изсмяха.

През май месец обаче Европейският парламент блокира предложението на ЕК за махане на визовия режим с Турция с основен мотив, че договорки с диктатор като Реджеп Ердоган не трябва да се правят. Турция отвърна със заплаха да предизвика бежанска вълна към Европа. Въпреки това в същия ден ЕС одобри съвместни проекти с Турция за бежанците за 1 млрд. евро по договорката за 3-те млрд. евро, изкована принципно още от миналата година, но месец и половина по-късно Брюксел още не беше пуснал милиарда. На 2 юни обаче вече стана ясно накъде духа вятърът – без визи за Турция, въпреки че Анкара повтаряше как ще пусне мигрантите, но така или иначе Турция пускаше само най-голямата "утайка" от мигранти. ЕК официално обяви, че Турция не прави достатъчно, за да заслужи безвизов режим, на ниво комисия ЕП каза същото и то само няколко часа преди да стане ясно, че турският парламент още не е официално ратифицирал сделката за реадмисия.

Неясното положение доведе до нови мерки по "Балканския маршрут" – четири месец след като той уж беше закрит, Сърбия обяви, че това не е така и засили охраната на границата с Македония. От своя страна Македония засили охраната на своята граница с Гърция, а винаги готовата да охранява граници Унгария щом става въпрос за мигранти прати помощ на Сърбия.

Светът през 2016 година: Бежанската криза – нагнетяване на напрежението (Първа част)

През настоящата година проблемите с бежанците за Европа не намаляха – напротив, увеличиха се. Сериозен принос за това даде липсат...

Прочети повече

При това положение, макар Ердоган да залагаше на сирийските бежанци като бъдещ икономически и политически актив за собствено вътрешно ползване в борбата да му постави под своята абсолютна власт цяла Турция, в Европа вече се заговори за План "Б". Какъв да е точно той още не е ясно, но поне първоначалната идея е гръцките острови да се превърнат в буфер, като за целта парите, обещани на Турция по споразумението за реадмисия, да бъдат пренасочени към Гърция. И Австрия, и Германия, че дори и България поискаха План "Б", макар ние да го сторихме чак през декември.

Беше факт, че като цяло бежанският приток към Европа намаля, но се поставяше въпросът защо – заради Турция или заради затварянето на европейските граници? Турция активно работеше и то чрез България за оказване на натиск върху ЕС за визите и Бойко Борисов говореше публично където му падне колко е важно да не бъде ядосван Ердоган. Точно на 1 септември на официална среща на ниво министри, Турция каза на ЕС, че няма да прилага реадмисия, ако няма безвизов режим. Ердоган бързо обвини ЕС, че не дава договорените 3 млрд. евро, като го стори няколко пъти в кратък период от време, а Брюксел реши да даде още 115 млн. евро на Гърция заради големия брой мигранти там и трупащите се по островите нови кандидат-бежанци.

В средата на септември Европейският парламент одобри създаването на единен европейски формуляр, с който дори хора без документи да могат да бъдат депортирани от ЕС. Двадесетина дни по-късно ЕС сключи споразумение с Афганистан за връщане на афганистанци - може би най-голямата група идващи от изток мигранти. ЕС удължи и граничния контрол в Шенгенското пространство почти до края на януари 2017 година.

В края на годината споровете за бежанските квоти пак избухнаха. Матео Ренци заплаши, че Италия ще спре да си плаща вноската към бюджета на ЕС, ако въпросът с разселването на 160 000 мигранти от италианска и гръцка земя не бъде решен. Унгария отговори с жалба до Европейския съд срещу квотите. В началото на ноември стана ясно, че вече 12 000 мигранти са разселени в ЕС, но тези хора не бяха само от дошлите в Италия и Гърция, ами от споразумението за реадмисия с Турция.

На 24 ноември Европейският парламент нанесе нов удар – спиране на преговорите за членство на Турция в ЕС. Причината - антитерористичното законодателство в Турция, което даде възможност на Ердоган да установи фактическа диктатура. Турският президент моментално запя познатата песен – пускаме бежанците. Но на 8 декември Европейската комисия излезе с по-детайлна информация относно 3-те млрд. евро за Турция. Стана ясно, че ЕК продължава да ускорява предоставянето на финансиране в рамките на Механизма за бежанците в Турция, като вече е отпуснала общо 2,2 милиарда евро от общата сума от 3 милиарда евро, предвидена за периода 2016 — 2017 г., за да се отговори на най-неотложните нужди на бежанците и на приемащите общности в Турция. Сумите, за които са сключени договори, са нараснали до 1,3 милиарда евро. От ЕК увериха, че полагат всички необходими усилия, за да гарантира ускоряването на отпускането на суми в рамките на механизма, като досега тази сума е достигнала размер от 677 милиона евро. Ангела Меркел и Жан-Клод Юнкер опитаха да смекчат нещата, но Австрия обяви, че е готова да праща войници в помощ на външни граници на ЕС. А в края на ноември в Гърция изпаднаха в паника, че Турция готви план как да пусне нова бежанска вълна.

Светът през 2016 година: Неуспешният преврат в Турция

Роди ли се окончателно през тази година диктатор точно до югоизточната граница на България? Да. Докъде ще стигне той – времето ще...

Прочети повече

На практика през 2016 година споразумението за реадмисия между ЕС и Турция ту работеше, ту не. Статистиката е показателна - от 1 януари до 19 декември в Гърция са влезли 179 525 търсещи убежище, докато за същия период на 2015 година са били 853 650 души. Общо през т.нар. средиземноморски маршрути в периода 1 януари – 19 декември са влезли в Европа 358 403 търсещи убежище, а през същия период на миналата година са били 1 007 492. Намалението е очевидно, но със сигурност то не се дължи само на споразумението за реадмисия, а и на многото хвърлени усилия за охрана в Средиземно море както покрай италианските и испанските брегове, така и покрай гръцките.

Дъблинското споразумение

Заради бежанската криза ЕК предложи и промяна на Дъблинските договорености - за въвеждане на вид квотно разпределение на бежанци в рамките на ЕС, като Брюксел предлагаше два варианта. Вариант 1 – при прекален бежански натиск към някоя/и страна/и в ЕС да има преразпределение. Вариант 2 – схема за постоянно преразпределение, като квотата се изчислява на база благосъстоянието на всяка страна-членка в ЕС. Европейският парламент също поиска обща система. Словакия и Чехия обаче бързо казаха "не" и тепърва Дъблинските договорености ще са тема най-малко на 2017 година.