България през 2019 г.: Пукнатините в управлението на ГЕРБ

Електронните винетки

1 януари 2019 г. – правителството на България въвежда за пръв път електроннати винетки. Критикувани или не, някои ги определиха като стъпка в модернизирането и подобряването на инфраструктурата и организацията на движението в страната. Други видяха в тях нещо повече – първият сериозен тест за това дали страната е готова да премине към електронен вариант на управление на услуги и администрация. Уви, тестът се оказа неуспешен.

Само три дни след въвеждането на системата за закупуване на електронни винетки на всички стана ясно, че тя не работи добре и голяма част от шофьорите не могат и да искат да си платят, за да се движат легално по републиканската пътна мрежа. Въпреки 180-те милиона лева, вложени в изграждането на системата, заваляха оплаквания, че на много бензиностанции или няма терминали, или не работят. Освен това бяха допуснати десетки грешки при покупката на новите стикери. От Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) коментираха, че можело да има локални казуси, но нямало как да се говори за срив в цялата система. Ситуацията просто изисквала време, за да се доизпипат "някои технически проблеми" или по-конректно според тогавашния шеф на АПИ Светослав Глосов – "няма фалстарт на електронната система, а технически проблеми при въвеждането на нов и сложен продукт, които се отстраняват". Правим анализ на проблемите и най-вероятно ще предявим претенции към изпълнителя, съгласно договора за неспазване на графиците", обяви той. Глосов тогава подчерта, че не била платена и стотинка на изпълнителя на електронната система "Капш".

Проблемите обаче ставаха все повече... Сериозен такъв се оказа и т.нар. конвентиране на хартиени винетки в електронни чрез сайта www.bgtoll.bg. То обаче бързо бе прекратено "тъй като системата засичала голям брой опити за фалшифициране". Въпреки заканите на Глосов, че ще потърси отговорност, се оказа че конвентирането не било предмет на договора с "Капш". Консорциумът не бил отговорен и за уебсайта, свързан с конвертирането на винетки. Освен това стана ясно, че плащанията в брой за електронни винетки не попадат в обхвата надоговора между "Капш" и АПИ. Тоест – виновни няма!

И така – след като директорът на АПИ обикаляше студиата, за да обясни как системата функционира и всичко е наред, винетните стикери бяха отменени до 15 януари, а от агенцията имаха забрана да налагат глоби на шофьори без винетки.

След редица проблеми със сайта, мобилното приложение, наличието на пунктове за самообслужване по бензиностанции и гранични пунктове, както и изобщо проверката дали автомобилът има винетка от страна на полицията, въпреки че по закон електронните винетки трябваше да са факт от 1 януари – това не се случи. Хаосът коства оставката на шефа на АПИ Светослав Глосов.

Ало, Банов съм!

Скандалът, станал известен като "Ало, Банов съм", се развихри в края на януари. Какво всъщност се случи?

На пресконференция на 30 януари депутатът от БСП Елена Йончева пусна разговори, на които се чува как се дават инструкции на служители на културното ведомство, които така да оформят документи, че строителят да не плати неустойки от над 700 000 лв. за забавянето на ремонта на столичното Ларго.

Фирмите, изпълняващи проекта, са "Пътища и Мостове" ЕООД, "Пътстрой - Варна", "Реставрация" ЕАД и "Финанс груп 2013" ЕООД - всички те са обединени в сдружение ДЗЗД "Антична Сердика" и водеща е първата фирма. На самата пресконференция, като доказателство Йончева пусна запис на телефонен разговор, в който Банов прави уговорката - да се подпишел анекс. Разговорът бил записан от "служител на министерството на културата", а самият разговор бил воден от кабинета на министъра на културата - през март, 2016 година.

На въпрос какво печели Боил Банов от схемата, Елена Йончева препрати към самия Банов. А относно записа, Йончева каза, че записът е направен като застраховка – защото служителите, които подписвали, знаели, че подписват незаконни документи. Тя така и не можа да обясни и защо записът излиза 3 години по-късно, след като записалият го служител уж знаел, че участва в нещо незаконно и предположи, че било "въпрос на страх". А колегите на Йончева тогава коментираха, че не знаели дали няма вече сигнал в прокуратурата от "записващия служител", след като на преден план излезе въпрос дали сега, след тези разкрития, няма да стане така, че замесените служители "да изчезнат".

Боил Банов се защити, като нарече записът "евтин компромат". Няма опростени средства, заяви Банов в Министерски съвет. Ще съдя, когото мога, посочи още той. Към мен рекет, сплашване не минава. Никога не е минавал и никога няма да мине, независимо какво правя в тоя живот, категоричен бе още Банов. От БСП пък разпространиха транскрибирания текст от записите.

Сагата придоби съвсем нови измерения след посочването на конкретно име, което може да е направило записите – Ангел Ангелов, бивш ръководител на дирекцията за европроекти в Министерството на културата. Според статия във вестник "24 часа" Ангелов работел в Министерството на културата като отговорен за европроекти от 2009 до 2016 година, но преди това е работел в Националната разузнавателна служба. Боил Банов обяви, че Ангелов разполагал с много записи и "от 4 години го изнудвал да не наказвам фирми".

Стартира проверка по случая, която много скоро след дадения срок бе удължена, тъй като вицепремиерът Томислав Дончев изпрати допълнителни документи до прокуратурата. В средата на април изненадващо или не – Специализираната прокуратура обяви, че отказва да образува досъдебно производство по сигнали срещу министъра на културата поради липса на данни за извършено престъпление.

Емилиян Гебрев

През февруари месец след публикации в два чужди разследващи сайта в пространството се заговори за българска следа в случая "Скрипал". На 28 април 2015 г. с тежко отравяне са настанени в болница бизнесменът и собственик на оръжейния завод "Емко" – Емилиян Гебрев, синът му Христо и производственият директор в завод "Дунарит" Валентин Тахчиев. През май 2015 г. състоянието на Гебрев се влошава и той отново попада в болница.

Чак сега – три години по-късно стават ясни видимо и публично конкретни подробности за отравянето, а освен това се оказва, че Сергей Федотов - третият от заподозрените за отравянето на Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия с "Новичок", е бил в България, точно когато Гебрев е бил натровен.

"Европейските служби и власти приемат много сериозно всякакви обвинения и предположения за намеса на руски служби в Европа. Великобритания има своя богат опит в разследването. Не можем да дадем повече детайли, но работим заедно, в близко партньорство, за да установим фактите по този случай. Всички въпроси, свързани с националната сигурност, са от първостепенна важност и ще работим по този случай, дори и след Brexit", заяви през февруари британският посланик Ема Хопкинс.

Защо за случая се разбира няколко години по-късно и то от публикации в чужди медии? Обясненията на тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров: "В отработено кафе в кафемашината в дома на г-н Емилиян Гебрев има следи от хлорпирифос, който е силно токсичен и който се ползва за борба срещу неприятели по земеделските култури. Хлорперифос се е съдържал в руколата в ресторанта на хотела. Разследването е стигнало дори до земеделския производител, който е снабдявал тази салата, но тази версия е отхвърлена по простата причина, че ползваният препарат за третиране на тези култури е в минимални количества и в никакъв случай не може да причини това тежко здравословно състояние". И понеже не открили извършителя, през 2016 г. прекратили досъдебното производство. През октомври 2018 г. обаче, няколко месеца след случая "Скрипал", Емилиян Гебрев писал лично на главния прокурор, с молба да подновят разследването. Тогава Гебрев казал на разследващите, че лично си е платил независимо изследване във финландска лаборатория. А то, според Цацаров, показало същите резултати, като тези от България.

Гебрев обаче продължаваше да твърди, че според него е отровен с "Новичок". По думите му никога не е ял рукола, а по здравословни причини не пие кафе от години. Според него предположението за отравяне заради кафе машината е несериозно, защото тази машина би трябвало да отрови много хора. Гебрев припомни също, че всички пострадали са били на различни места и са отровени по различно време.

Чуха се много мнения – повечето, че българските власти не са направили абсолютно нищо, свързано с разследването за отравянето на Емилиян Гебрев, дори че са прикривали умишлено ситуацията. Кой има ползва от отравянето? Бившият министър на отбраната Бойко Ноев заяви, че в основната сюжетна линия са "интересите на някакви руски кръгове, свързани с физическото отравяне и една офшорна фирма "Виафот" (бел. ред. – това е компанията с претенция за русенския оръжеен завод "Дунарит" и е свързвана с Делян Пеевски) или казано по-конкретно – интересите на Русия да закрие българската оръжейна индустрия.

Тази теза потвърди и самият Гебрев: "Всичко започна, когато в публичното пространство излезе желанието ми за придобиване на дружество "Дунарит" в състава на разпадащата е КТБ". По думите му анализите на бившия министър на отбраната Ноев са правилни и случилото се е свързано с атаките срещу "Кинтекс", "Дунарит" и "Арсенал".

По-късно през годината Гебрев беше набъркан в шпионския скандал с бившия издател на в. "Дума" и председател на движение "Русофили" Николай Малинов. Заговори се, че Гебрев бил използван като оръжие на банкера Цветан Василев да вземе военния завод "Дунарит" и след това той да премине отново в руски ръце. От януари до март 2015 година била постигната договореност с Цветан Василев да прехвърли в руски ръце следните активи - Vivacom, военните предприятия "Дунарит" и "Авионамс", както и телевизионната група на ТВ7. Всички тези активи в никакъв случай не трябвало да попадат в ръцете на българската държава, пишело в докладната записка на Малинов, обвинен от българската държава в шпионаж.

Гебрев отрече някога да е виждал Николай Малинов, Леонид Решетников и Константин Малофеев. "С г-н Цветан Василев нямам никакви взаимоотношения – това го обяснявам, но никой не иска да го разбере и повярва", заяви Гебрев и подчерта, че се е виждал 4-5 пъти с Василев, най-вече заради спора кой да вземе ВМЗ Сопот.

За ожесточената борба за "Дунарит" между Пеевски и Цветан Василев се говори отдавна – повече по темата и какви са претенциите на държава – четете ТУК!

Преди броени дни – на 10 декември – прокуратура обяви в съобщение, че изключва Емилиян Гебрев да е бил тровен заради част от наследството на КТБ. Тя отрече и че не дава информация на Гебрев, както той твърди, относно разследването за опита той да бъде убит чрез отравяне. Официално съобщение какво се случва по този случай беше публикувано на сайта на държавното обвинение. В него бе посочено, че все още не е ясно дали бизнесменът е бил тровен с отрова от клас "Новичок" - такава, каквато се смята, че е използвана при Скрипал. Цялото съобщение – ТУК! Но Гербев контрира, че се е интересувал от "Дунарит" още през февруари 2015 година и имало документални доказателства т.е. не е вярно твърдението на прокуратурата, че не може да е станал жертва на поръчков опит за убийство заради наследството на КТБ, защото до април 2015 година не показал интерес към "Дунарит".

Венецуелската афера

Февруари 2019 година. Разкрита е поредна афера – милионите евро, преведени от Държавната петролна компания на Венецуела по сметки в българска банка, са постъпили у нас законно. Не е ясно обаче дали техният произход е законен. След България, средствата са се насочвали към други държави - не е ясно нито колко, нито кои. Сумата, за която става въпрос, е от порядъка от минимум 80 млн. долара според един източници, а според други е от порядъка на 140 млн. долара. Схемата е разкрита от американските служби и ДАНС.

Венецуелският депутат Карлос Папапрони, приближен до временния президент Хуан Гуайдо, написа в Twitter, че "брокерска къща в България се използва за ограбване на венецуелски пари".

Коя е българската банка и кое е лицето-доверител, открило сметка и подсметки, през които са преминавали парите на "Петролеос де Венесуела"/PDVSA? Никоя официална институция не конкретизира имена, но в медийното пространство много бързо се появиха такива – на банката на Петя Славова "Инвестбанк" и на адвоката Цветан Цанев.

Ден по-късно "Инвестбанк" излезе с официална позиция по темата, твърдейки, че не са имали директни отношения с трезори във Венецуела и че средствата са постъпили у нас законно. "Инвестбанк" имала разкрити кореспондентски сметки в многоуважавани международни банкови институции, през които се извършвали разплащанията във валута за всички клиенти на банката.

Извършените входящи и изходящи трансфери са свързани основно с доставка на хранителни стоки за Венецуела, за които включително имаме представени товарителници. Не са налични санкционни трансакции, свързани с Държавната петролна компания на Венецуела (PDVSA – Petróleos de Venezuela, S.A.), каквито твърдения се появиха в медийни публикации и изяви", пише още в позицията.

И така – всички – експерти и институции се обединиха набързо също около тезата, че банката няма вина.

През лятото при т.нар. "стрес тестове" Европейската централна банка (ЕЦБ) откри капиталов недостиг в "Инвестбанк" и през октомври банката представи своите идеи как да го компенсира. От документи в Търговския регистър става ясно, че тя вече е започнала действия и скоро ще конвертира 20 млн. евро подчинен срочен дълг в капитал, което би покрило около 40% от капиталовия недостиг. Останалата част щели да компенсират с излизане на борсата. Ако се вярва на слухове – в момента банката масово съкращава персонала и я чакат тежки времена.

Африканската чума

Лятото на 2019 г. – страната ни е изправена пред тежка икономическа катастрофа. Заплаха номер едно за стопанствата не само у нас, но и по целия свят – африканската чума по свинете, е в разгара си. Болестта, водеща началото си от Африка, остава в рамките на континента до 50-те години, когато се пренася в Португалия. Вирусът, който не признава нито граници, нито океани, напредва сериозно в Европа в последните години, а от една година се появява в Румъния. В Китай също, който е най-големият производител и консуматор на свинско месо в световен мащаб.

Предисторията и как вирусът идва у нас. Противно на очакванията и изказванията, че вирусът е изненадал българските власти, първият случай на чума е регистриран още на 31 август 2018 г. в провадийското село Тутраканци. Смята се, че африканската чума идва у нас през Румъния. Тогава се говори, че тя е заплаха предимно за дивите прасета. Правителството отпуска 5 млн. лв., които са похарчени основно за изграждане на ограда по границата с Румъния, която да спира движението на диви свине, както и за информационна кампания и купуване на дезинфектанти. Каква обаче беше оградата - припомнете си ТУК! А как и по-точно с какво трябваше да се гонят дивите свине и да не влизат от Румъния в България - вижте ТУК! Приети са планове за действие по области и дори са определени места за загробване на умрели животни. Това обаче не се оказва достатъчно ефективно и година по-късно се случва (не)мислимото - масово избиване на прасета като карантинна мярка в цялата страна и нови мерки за животновъдство в сектора.

Показателно как се е готвила държавата е следното - от март 2018 г. до август 2019 г. държавата е изхарчила близо 30 милиона лева през Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) за обезвреждане на животински трупове. Парите отиват само в две фирми, на които е платено за рекордни количества обработена трупна маса и то с мобилни инсинератори, чиито капацитет е в пъти по-нисък от този на екарисажите например. А тези инсинератори всъщност не работеха по време на кризата - защото били ... с малък капацитет. И го призна действащият тогава шеф на БАБХ Дамян Илиев!

Правомерно ли са изхарчени тези милиони и осъществява ли БАБХ своевременен и ефективен контрол върху начина на обезвреждане и обезвредените количества? Екипът на Антикорупционен фонд разследва обстоятелствата около обществените поръчки, чрез които са изхарчени десетки милиони за мобилните инсинератори. Юристите на фонда намират редица факти за притеснителни и изискващи проверка от страна на отговорните органи. А информацията се базира на разследване на журналистката Генка Шикерова, което е било за Нова телевизия, но не вижда бял свят там, като засега неофициалната информация е, че лично директорът на новините на телевизията Даниел Чипев го спира и Шикерова научва за това след изискана информация от БАБХ по Закона за достъп до обществена информация.

Впечатление прави заниженото изискване за капацитет на фирмите, които ще изпълняват договора, в сравнение с предишни години. Нещо повече, не е ясно как БАБХ контролира изпълнението на дейността и количествата, за които държавата плаща, предвид липсата на изискване за кантар при мобилните инсинератори.

С Писмо от 02.08.2019 г. БАБХ уведомява АКФ, че "до настоящия момент труповете на умъртвените животни във връзка с болестта Африканска чума по свинете (АЧС) се загробват и не се изпращат в предприятия за изгаряне или обезвреждане." По този начин се създават съществени рискове за замърсяване на околната среда и не се гарантира ограничаване на разпространението на заразата. На база платените количества и цената, договорена на тон с инсинераторите, излиза, че за една година те са изгорили около 20 хиляди тона трупове и други животински отпадъци или близо три пъти повече от обезвредените от екарисажите в Шумен и Варна за 2017-та година. Количество, което никога досега не е обезвреждано в България и което според експерти не е възможно да бъде обработено от инсталации с подобен капацитет. Отделен е въпросът откъде са тези огромни количества животински отпадъци, при положение, че инсинераторите не обезвреждат отпадъци от епидемии. От Агенцията отказват да дадат информация какво е преработеното и платено количество животински отпадък от момента на сключването на договора и как се контролира то. Аргументът на БАБХ за отказ е "липсващ надделяващ обществен интерес от разкриването ѝ".

Кризата доведе до освобождаването на Дяман Илиев като ръководител на БАБХ, но беше особено показателно какво каза наследникът му - че подозира, че не се съобщава за всички намерени умрели свине.

А практическият резултат от цялата криза е в цената за хората - тази цена!

Хакерската атака срещу НАП

Хакерската атака в НАП – безспорно един от най-големите скандали през годината. През юли месец гръмна новината, че от системата на НАП са изтекли данните на милиони българи и фирми. По-конкретно – разбитите бази данни засягат информация за близо 5 милиона български, чужди граждани и компании. Данни, съдържащи ЕГН-а, имена, а в определени папки има и справки за доходи.

След хакерската атака премиерът Бойко Борисов разпореди проверка на информационните системи на държавните институции. Данъчните потвърдиха, че атаката е успяла заради недобра защита на една от електронните им услуги - за възстановане на ДДС, платено в чужбина. По-късно за случилото се бяха обвинени собственикът на TAD Group Иван Тодоров, заедно с търговския директор и представител на компанията Георги Янков - в подбудителство към тероризъм по случая с хакерската атака срещу НАП. От прокуратурата тогава уточниха, че досъдебното производство е прехвърлено по компетентност на Специализираната прокуратура, както и че обвиненият като физически извършител на атаката Кристиян Бойков също ще отговаря пред съда за тероризъм - по чл. 108а, ал.1 от Наказателния кодекс.

В случая бяха замесени и журналистите от сайта за разследваща журналистика "Биволъ". От държавното обвинение обявиха, че има връзка между сайта и фирмата TAD Group по отношение на хакерската атака – едва ли не журналистите получавали информация от TAD Group, за да подготвят статиите си.

На 1 август Специализираната прокуратура разпространи доказателствата по разследването за кибертероризъм срещу собственика на "TAD Group" Иван Тодоров, търговския директор във фирмата Георги Янков и Кристиян Бойков, който бе първият задържан по случая и е сочен за физически извършител на атаката. На сайта на институцията бяха качени общо 13 файла, съдържащи снимков и текстови материал от компютър и телефон, разговори, също така и стоп кадри от охранителните камери в офиса на компанията.

Породиха се и някои въпроси относно работата на прокуратурата по случая – вижте в тази статия! По-късно главен комисар Ивайло Спиридонов, който ръководи ГДБОП, обяви, че Кристиян Бойков може би ще стане свидетел на обвинението. Това моментално роди спекулации, че Спецпрокуратурата предлага на Бойков сделка, за да не го съди за кибертероризъм.

Председателят на Комисията за защита на личните данни Венцислав Караджов съобщи, че 5,1 милиона лева ще е глобата за Националната агенция по приходите заради изтичането на лични данни на 4,1 милиона българи. От НАП обявиха, че ще обжалват глобата.

Към този момент собственикът на Tad Group Иван Тодоров, който е обвинен в подбудителство за кибертероризъм, се намира в ареста с най-тежката мярка за неотклонение от лятото до сега. Освен това, другото му обвинение е за организирана престъпна група с користна цел, на която е ръководител. В нея, според прокуратурата, участници са търговският директор на фирмата Георги Янков и служителят Кристиян Бойков.