Светът през 2019 г.: Евроизборите - случи ли се голямата промяна?

Да започнем с A, Б: ЕП, ЕК и ЕС – що е то и как функционира голямата европейска администрация можете да прочетете в ТАЗИ СТАТИЯ.

Евросъюзът, повече от която и да било друга структура, е обединил държави, където демокрацията не се поставя под въпрос. От друга страна, вътре в ЕС европейската демокрация не работи, написа преди изборите през май Рено Жирар в коментар за френското издание Le Figaro. Може да бъде направен тест, продължава той. Попитайте същите тези европейци за името на депутата, който ги представлява в Европарламента – няма да получите много отговори. Няма да получите и нито един отговор на въпроса за датата на заседанията на парламента, провеждани в Брюксел или Страсбург. Що се отнася до председателя на Европарламента, неговото име е известно на по-малко от един на 500 граждани на Европа. Това е неправилно и жалко, но преобладаващото мнозинство от гражданите на ЕС не знаят какви са конкретните пълномощия на Европарламента. Според тях членовете на Европейския парламент по принцип са достойни апаратчици, които са били избрани по пътя на всеобщото избирателно право по места и на които техните партии им осигуряват под формата на компенсации удобно и добро заплатено и лишено от безпокойство положение.

На 26 май 2019 г. европейците трябваше да изберат 751 депутати в Европарламента за срок от пет години. Европейският съюз, който се явява най-успешната политическа структура в света след Втората световна война, днес се сблъсква с големи политически, икономически и социални проблеми. Намират ли те своето отражение в сегашната избирателна кампания? За съжаление, не. Вместо да се провеждат конструктивни дебати по такива важни европейски въпроси като държавните дългове, регионалните неравенства, енергийната политика, хармонизиране на данъчната система, имиграцията, защитата на интелектуалната собственост, цифровата икономика, европейската предизборна кампания е насочена само към това да бъдат осъждани едни или други кандидати или управляващи партии в отделните държави от ЕС. Вместо да бъдат европейски, тези избори интересуват гражданите само от гледна точка на урегулиране на националните проблеми. Те започнаха да приличат на референдуми, организирани за определяне на рейтинга на техните власти...Важно е създаването на Европа като държава, за да се противодейства на заплахите от юридическия хегемонизъм на САЩ и търговския хегемонизъм на Китай, отбелязва още авторът. За жалост, предизборната кампания и вота на 26 май у нас категорично затвърди този анализ.

ПРЕДИЗБОРНАТА КАМПАНИЯ - НАЦИОНАЛНОТО НАДДЕЛЯ ОТНОВО

В страни като Испания, Чехия, Швеция, Полша нямаше значими политически сили, които да предлагат на избирателите антиевропейска кампания. Така беше и в Италия, където, за разлика от предизборната кампания преди пет години, предложенията за напускане на ЕС или отказът от европейската валута не стояха на дневен ред. Великобритания беше най-активна в реториката на европейска тематика, България – за благосъстоянието, Унгария – за имиграцията, Швеция и Финландия – за околната среда, Италия – за трудовата заетост.

Като най-активни в предизборната кампания за Европейски парламент през 2019 г. се очертаха лявоцентристките и центристките партии, в сравнение с дясноцентристките сили и по-специално с крайнодесните и крайнолевите. Преобладаващата активност в Източна Европа беше на десните и дясноцентристките политически сили, в Южна Европа - на левите и лявоцентристките, а в Северна Европа - на по-умерените политически сили. Данните излязоха в доклад на EEMC към проект "Платформа Европа", базиран на проведения мониторинг на рекламните кампании на основните кандидати за ЕП сред 28-те страни-членки на ЕС. Най-интензивна беше кампанията във Facebook. В много страни се наблюдаваше и съвпадение на предизборната кампания с избори от национален характер, което значително промени тона и обекта на темите в предизборните им послания за ЕП. Затова преобладаваща беше националната реторика пред европейската.

Кампанията в Европа постави важни въпроси за цялата общност като фалшивите новини и намесата на Русия. След скандалните разкрития за руско влияние по време на изборите в САЩ, се появиха и разследвания за такова на вота за Brexit, което постави под въпрос независимостта на на изборния процес в страните–членки. ЕП осъди категорично "все по-агресивните действия на Русия, Китай, Иран и Северна Корея, които целят да подкопаят основите и принципите на европейските демокрации, както и суверенитета на страните от Източното партньорство". Евродепутатите започнаха да подготвят правна рамка за противодействие на хибридните заплахи. Въпросът остава нерешен: очаква се докладът на "Даунинг стрийт" 10 за това повлияла ли е Русия и как на референдума за Brexit. Предвид резултатите от изборите във Великобритания на 12 декември обаче изводите са два: или е преобърнала трайно нагласите във Великобритания, или просто е дала начало на антиевропейски процеси, които са тлеели в страната.

Дебатите преди евровота у нас както обикновено не бяха насочени към политиките на ЕС като цяло и бъдещето на Общността, а към вътрешнополитически въпроси. Може би една от големите теми на годината, която остава нерешена за България, е Пакет "Мобилност". Какво включва той можете да видите в ТАЗИ СТАТИЯ. Българските превозвачи застанаха срещу три от предложенията на френския президент Еманюел Макрон: за командированите шофьори, времето за почивка на шофьорите и правилата за достъп до професията автомобилен превозвач и до пазара на международни автомобилни превози на товари.

Вътрешнополитически кампанията премина под знака на скандали, свързани с двете основни политически сили в България през последното десетилетие ГЕРБ и БСП: "Апатраментгейт" (), къщите за гости  и "Ало, Банов съм" (). И трите скандала реално отслабиха ГЕРБ. В крайна сметка подготовката за евровота беше последната акция на тандема Борисов – Цветанов. Къщите за гости принудиха лидерът на ГЕРБ да се извини и да отговаря на въпроси за морала в партията. Скандалите удариха силно управляващите - при чистката лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов режеше надълбоко в партията – отстрани хора като Цветан Цветанов, Александър Манолев , Красимир Първанов и Пламен Георгиев. Цветанов остана в редиците на ГЕРБ, без да заема отговорни постове. Скандалите обаче повишиха вниманието към "острието на БСП" и тогава говорител на левицата - Елена Йончева. (Заради развитието по скандала "Ало, Банов съм" в момента евродепутатът Елена Йончева е с искане за сваляне на имунитета на евродепутат).

Политически игри в листите: По традиция в България евроизборите не се приемат за нещо важно само по себе си. Повечето политически партии гледат на тях като на подготовка за местните и парламентарни избори в страната. Заради традиционно ниската избирателна активност дори двете основни политически сили заложиха на силно разпознаваеми личности, с които да спечелят гласоподавателя.

ГЕРБ подписа споразумение със СДС и вкара в листата си настоящия еврокомисар Мария Габриел, Лиляна Павлова – едно от най-разпознаваемите лица от кабинета "Борисов 2", Александър Йорданов – знакова фигура от СДС. Председателят на ЕНП, чийто член е ГЕРБ, Манфред Вебер – присъства на заключителната кампания за евровота на ГЕРБ и беше плътно зад лидера на партията и премиер Бойко Борисов, който от своя страна също демонстрираше приятелството между двамата. И основното послание на двамата беше, че ЕНП ще подкрепи България в казуса за Пакет "Мобилност".

В БСП чистката от "старите членове" на партията беше започнала. Лидерът на Левицата Корнелия Нинова се опита да не ги включва и в листата си за евроизборите. Стигна се до абсурдната ситуация – БСП да имат действащ председател на ПЕС – Сергей Станишев, който не просто да не води националната листа, а и за "едно тайно гласуване" да остане извън нея.

ПРОГНОЗИТЕ ЗА ЕВРОВОТА

Първите прогнози на европейската социологическа агенция Kantar изключваха Великобритания от ЕП и посочваха разпределението на ЕП без депутатите от Острова – 701 места. Според тях ЕНП печелеше 181 места от общо 705 в парламента. Логично втори бяха европейските социалисти (ПЕС), със 135 места. На трето място е АЛДЕ, със 75 депутати.

Доклад, публикуван от Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) седмици преди вота, установи, че близо 100 млн. избиратели още не са решили за кого да гласуват. Според данните, събрани в 14 държави членки, които дават 80% от местата в ЕП, половината от избирателите не смятаха да гласуват, докато 15% все още не бяха решили дали ще участват. Сред 35-те процента, които бяха решили, че задължително ще гласуват, 2/3 са "плаващи" избиратели (или около 97 милиона гласа), които още не бяха се спрели на конкретна партия. Обратно на популярната теза, че изборите разделят европейците на две групи – антиевропейци и проевропейци, изследването установи, че избирателите далеч не са толкова поляризирани и всъщност все още избират своите позиции. Изследването на ЕСВП установи още, че отношението към националните и европейските институции и усещането дали "системата" работи в техен интерес са най-добрите индикатори за настроенията на избирателите.

РЕЗУЛТАТИТЕ, КОИТО ИЗНЕНАДАХА ЕВРОПА

Така се стигна до вота между 24 и 26 май, когато 500 милиона европейци можеха да гласуват в 28 страни-членки и избраха новите 751 евродепутати, които изпълниха законодателният орган на Европейския съюз за следващия 5-годишен мандат. Гласуваха дори във Великобритания, заради отложения Brexit. Хаосът около "разводът между ЕС и Великобритания" създаде "резервни евродепутати" - 27 избрани европeйски депутати, които не знаят кога ще отидат в Страсбург. Те ще започнат работа едва когато (или ако) се случи Brexit. След Brexit, планът е да се преразпределят 27 от британските места в 14 държави членки, за които ЕС смята, че са недостатъчно представени.

Всяка държава-членка на ЕС получи свои представители в парламента, чийто брой е съобразен с населението на страната. България има 17 евродепутати, които след евроизборите на 26 май са следните:

ГЕРБ (ЕНП) със 6 мандата: Андрей Ковачев, Андрей Новаков, Ева Майдел, Асим Адемов, Емил Радев и Александър Йорданов. *Мария Габриел беше водач на листата, но остана еврокомисар. Лиляна Павлова също се отказа от евродепутатско място – за нея беше отредена далеч по-важна за правителството задача – да влезе в УС на Европейската инвестиционна банка. И така 6-ти евродепутат на ГЕРБ стана Емил Радев.

БСП (ПЕС) с 5 мандата: Елена Йончева, Иво Христов, Петър Витанов, Цветелина Пенкова и Сергей Станишев от БСП;

ДПС с 3 мадната: Атидже Алиева, Илхан Кючюк и Искра Михайлова. * Водачи на листата бяха Мустафа Карадайъ и Делян Пеевски, който дори присъства на предизборни прояви, но преди ЦИК да обяви крайните резултати, те се отказаха от спечелените мандати.

ВМРО БНД с 2 мандата: Ангел Джамбазки и Андрей Слабаков.

"Демократична България" с 1 мандат: Радан Кънев.

*Любопитен момент от евровота бяха преференциите. Мария Габриел беше събрала най-много от всички партии - 82 536, а Елена Йончева е втора, с 82 009 лични гласа.

Голямата картина: Номер едно в Европейския парламент (ЕП) е Европейската народна партия (ЕНП), със 182 депутати, следвана от Партията на европейските социалисти (ПЕС) със 154 депутати. На трето място са либералите (АЛДЕ, които вече се казват Обнови Европа), със 108 места, но само като партията на френския президент Еманюел Макрон се присъедини към тях. Четвърти са "Зелените", които са считани за големия победител на тези избори - с 74 места. Групата "Идентичност и демокрация", където влизат Марин Льо Пен и Матео Салвини, е със 73 депутати. Европейските консерватори и реформисти са с 62, като това е първата по големина партия с националистичен оттенък в новия ЕП. И Северната зелена левица е с 41 депутати. В ЕП има и 57 независими депутати. Броят на жените евродепутати постепенно се увеличава. След изборите през 2019 г. съотношението е 41% на 59%.

АНАЛИЗЪТ: МЛАДИТЕ ПРЕОБЪРНАХА ПРОГНОЗИТЕ

Едно стана ясно, НАСТЪПИ ПРОМЯНА. Европейският парламент ще бъде доста по-различен от предишния. Мнозинството от предишните мандати изчезна.

В Европа: Говореше се за крайнодясна вълна, която би блокирала европейските институции. Имаше индикации за националистически вот, но дори и в някои социологически проучвания се виждаше, че няма индикации за вълна, която да преобърне вота. Но... Оказа се, че европейците искат промяна, но не и разпад на Евросъюза. Евроскептицизмът и консервативната вълна не се случиха така, както бяха прогнозирани може би защото за първи път на евроизбори се видя силен вот на младото поколение – а то гласува и даде своя проевропейски глас. Младежката вълна на активност – от 18 до 35 години, в някои страни стигаше нива до над 50% от младежите с право на глас. Друг важен фактор беше "зелената вълна". Това е може би най-голямата изненада и тя нямаше как да се случи без участието на младите, категорични са всички социолози. В Европа "Зелените" бяха първа политическа сила сред всички избиратели до 28-годишна възраст. С нарастването на възрастта, популярността на "Зелените спадаше". Това беше вотът с най-висока активност за последните 25 години. Тенденцията на постоянно понижаване започна от 1975-а година и сега за пръв път имаме повишение и то с цели 9 процента, като в някои държави се стигна и до цели 20 на сто повече гласували.

У нас – картината беше различна: На тези избори гласуваха малко под 2,1 милиона български граждани. Според ЦИК това е 32 процента избирателна активност и трябва да си го кажем – това е най-ниската избирателна активност на национални избори от 2007-а година, когато бяха първите избори за Европарламент. От гласувалите, тези, които са избрали 17-те представители, са малко над 1,5 милиона, което е едва 25 процента от всички имащи право на глас. Това означава, че едва една четвърт от българските граждани ще имат представители в този парламент. Тази представителност също е рекордно ниска. За сравнение на парламентарни избори около 42 до 47 процента от българските граждани получават представителство. Важно е да се отбележи, че представителността намалява. На изборите са гласували по-голям относителен дял хора от столицата, служители и висшисти за сметка на хората от по-малките населени места, тези с по-ниско образование и по-ниски доходи. 40 процента от взелите участие във вота за европейски избори са с висше образование.

ПОСЛЕДИЦИТЕ

В България най-общо казано – ГЕРБ и БСП запазиха „твърдия“ си електорат, а ВМРО обра патриотичния вот. Според социолозите, въпреки всички скандали покрай ГЕРБ, управляващите са спечели само защото лидерът на партията Бойко Борисов е взел "кампанията на ръчно управление", извинявайки се за грешките на своите членове и правейки болезнена чистка сред тях. Случайно или не в деня, в който ЦИК обяви окончателните резултати от евроизборите, Цветан Цветанов обяви, че напуска партията след разговор с Бойко Борисов.

БСП остана втора сила и видя купен вот от страна на ГЕРБ. Лидерът Корнелия Нинова обяви, че народът е казал на всички: "Не ви искаме"  Тя реши да подаде оставка заради ниския резултат на партията, след това по време на конгрес на Левицата заяви, че няма да го направи. До този ход се стигна след продължили повече от час и половина бурни дебати и остри реплики по уточняването на дневния ред на конгреса. Нинова взе думата и обяви, че не внася оставка и предложи да отпадне точката за предсрочното прекратяване на правомощията ѝ поради липса на оставка, което бе посрещнато с бурни аплодисменти.

Случаят "Десислава Иванчева": Подсъдима и кандидат за евродепутат, а по-късно и издигната за кандидат за кмет на София. В крайна сметка бившата кметица на "Младост" не стана нито едно от двете, но единствена реагира на скалъпеното от ДПС шоу. Иванчева оспори избора на Атидже Байрямова Алиева-Вели и Искра Димитрова Михайлова-Коларова, който беше потвърден от ЦИК. Причината - те станаха евродепутати, след като Мустафа Карадайъ и Делян Пеевски се отказаха от постовете, а това стана след приключване на евроизборите и след като стана ясно, че са избрани. Според Иванчева това е нарушение на на чл. 57, ал. 2 от Конституцията - не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други. Иванчева счита, че зачетените от ЦИК заявления на Мустафа Карадайъ и Делян Пеевски да оттеглят по същество съгласието си за участие в изборите след провеждането на самите избори представлява институционално легитимиране на злоупотребата с пасивното избирателно право и с демократичните принципи на страната. Пленумът на съдиите от Върховния административен съд обаче реши да не сезира Конституционния съд. Решението на пленума беше взето с гласовете на 53-ма върховни съдии от общо 71 присъствали.

По-голямата картина показа, че "руските източници" са предприели продължителни усилия за дезинформация, за да потиснат избирателната активност по време на изборите за Европейски парламент миналия месец. Това се каза в доклад на ЕК. В него не се уточнява какво означава "източници" и се казва, че все още не може да бъде идентифицирана "отделна трансгранична кампания за дезинформация", насочена към изборите. Докладът на Европейската комисия следва предизборните предупреждения от Брюксел за страните от ЕС и гиганти на социалните медии като Facebook и Тwitter, за да се предпазят от възможни "фалшиви новини" от Москва. (В крайна сметка Twitter забрани политическата пропаганда в края на годината.) "Наличните доказателства не позволяват да се идентифицира отделна трансгранична кампания за дезинформация от външни източници, специално насочени към европейските избори", се казва в доклада. "Събраните доказателства обаче показаха, че руските източници продължават и поддържат дезинформационна дейност, целяща да потисне избирателната активност и да влияе на предпочитанията на избирателите", се казва в доклада. Европейската комисия, изпълнителната власт на 28-членния съюз, добави, че "политическите актьори" в държавите-членки често са приемали тактики и линии, използвани от "руски източници", за да навредят на ЕС. Европейските комисари Вера Журова и Джулиан Кинг трябваше да дадат пресконференция, за да дадат повече подробности за доклада. Комисията заяви, че ще отнеме известно време, за да се определи "обхватът и въздействието" на кампаниите за дезинформация, поради техния сложен и изтънчен характер.

След изборите сътресение имаше в почти всяка европейска държава (за разлика от България). В Гърция се стигна до смяна на правителството, в Испания - до нови вълни на протести на сепаратистите от Каталуния, във Франция - Еманюел Макрон получи звучен шамар от Мари Льо Пен, в Германия - Ангела Меркел обяви, че след края на мандата си напуска политиката.

БЪДЕЩЕТО НА ЕВРОПА - АМБИЦИОЗНО, НО ТРУДНО ОСЪЩЕСТВИМО

Доказаха го първите месеци съществуване на новите структури и изборът на председател на ЕК. Те се родиха след тежки, среднощни преговори и сякаш ЕС загуби от ореола си на общност – прозрачна и предвидима. За първи път в историята на Обединена Европа преговорите по избора на "тримата големи" в Европа (председателят на Европейския парламент, председателят на Европейската комисия и председателят на Европейския съвет) предизвикаха такива политически спорове. Борбата за власт в Европа между Франция и Германия превърна преговорите на лидерите в политически театър. А някак между другото бяха избрани и председателят на Европейската централна банка, и председателят на Международния валутен фонд. Трудните първи решения на Общността дадоха и заявка за функционирането на ЕП и ЕК в бъдеще - амбициозни планове, но почти невъзможен консенсус.

Най-трудно за европейските лидери беше да се избере новият председател на Европейската комисия. Въпреки че беше въведена процедурата на т.нар. Spitzenkandidat (или водещ кандидат на Европейския парламент), тя не беше спазена тази година. Процедурата е следната: паневропейските партии издигат свои кандидати преди изборите с идеята, че спечелилата най-много гласове формация ще изпрати своя избраник начело на ЕК. Механизмът наподобява много националните парламентарни избори, при които водещата партия обикновено номинира министър-председател. Така преди евроизборите имахме 6 големи партии с 6 кандидати, които проведоха дебати помежду си по ключови за Европа теми: миграция, климатични промени, икономика, външна политика, ЕС и Brexit. Кандидатите за председател на ЕК бяха: Манфред Вебер от Европейската народна партия (ЕНП), Франс Тимерманс от Партията на европейските социалисти (ПЕС), Маргрете Вестегер от Алианса на либералите и демократите (АЛДЕ), Нико Куе от Европейската левица, Ска Келер от Зелената партия и Ян Захрадил от Алианса на европейските консерватори и реформисти в Европа. Дебатът можете да видите в следващото видео.

В най-общи линии след изборите новият Европейски парламент (ЕП) и формираните политически семейства в него, след консултации между председателя на ЕП и всички семейства, трябваше да посочат своя избраник. Кандидатът трябваше да се съгласува с Европейския съвет, който да го одобри с квалифицирано мнозинство. Процедурата завършва с гласуване в Европейския парламент, като трябва кандидатът да бъде подкрепен от поне 376 евродепутати.

Механизмът обаче имаше противници още преди европейските избори. Германия беше прикрито против още след предишните евроизбори, а Франция в лицето на Еманюел Макрон съвсем ясно отрече процедурата в момента, в който лидерът на ЕНП - Манфред Вебер, стана водеща кандидатура. В същото време и гласове от ЕП се изказаха против - например, председателят на групата на АЛДЕ Ги Верхофстат се противопостави на процедурата със шпиц-кандидатите. Така изборът на председател на ЕК придоби неясни и непредвидими очертания. Реално процедурата беше спазена само фиктивно. Европейският съвет на няколко пъти се събираше на преговори, няколко пъти председателят Доналд Туск призоваваше за разум и консенсус между лидерите. И в крайна сметка нито Манфред Вебер, нито Франс Тимерманс бяха между обсъжданите кандидати за поста. Оказа се, че след тридневни преговори Франция предложи бившо протеже на Германия – Урсула фон дер Лайен, за председател на ЕК. Тя беше обявена за новия председател на ЕК след благословията на Ангела Меркел, и в същото време у всички наблюдатели остана съмнението, че кандидатурата ѝ е минала "на тъмно", след договорки със страни от Източна и Централна Европа - които да не бъдат силно притискани за върховенството на закона, сред които Полша, Унгария, Румъния и България. Усещането се затвърди и след слабото представяне на Фон дер Лайен по време на изслушването в Европейския парламент.

Мъчително беше конструирана и самата Европейска комисия или с други думи правителството на Европа. В него българката Мария Габриел, която е и първи заместник-председател на ЕНП, пое ресор "Иновации, изследвания, култура, образование и младеж". Докато изслушването на Габриел пред ресорните комисии в ЕП премина без проблем, три номинации - на Унгария, Румъния и Франция, удариха на камък заради съмнения за корупция. В същото време Великобритания рискува наказателна процедура в ЕС, но не предложи свой еврокомисар. В крайна сметка Европейският съвет одобри състава на новата ЕК и тя заработи.

Лек полъх на оптимизъм се появи с категорично бързия избор на новият главен прокурор на Европа, чийто избор реално беше блокиран при предишния състав на ЕП. Румънката Лаура Кьовеши носи надеждата за справедливост в Европа чрез спазване на закона. Причината - все по-голямата разлика между бедни и богати в ЕС. Всъщност подкрепата на Франция реши избора ѝ. Очаква се прокуратурата на ЕС да започне работа до края на следващата година. Европейските прокурори ще разследват престъпления с бюджета на ЕС - измами, корупция, злоупотреби с ДДС над 10 милиона евро. При обособяването на прокуратурата на ЕС бе решено, че пълномощията на институцията може да бъдат разширявани за в бъдеще. Досега 22 държави от съюза участват в европейската прокуратура, като не са се включили Великобритания, Швеция, Унгария, Полша, Ирландия и Дания.

Проблемите на Европа вече бяха видими за всички. Отношенията между Франция и Германия се влошиха, а координирана политика помежду им беше основният двигател на европейското обединение през последните 70 години. Ръководителят на Франция Еманюел Макрон "раздели" блока с критиките си към НАТО, опитите за сближаване с Москва и неотдавнашното вето върху разширяването на ЕС за балканските страни. Ангела Меркел пък концентрирана във вътрешнополитическите раздори, коментира превръщането на Великобритания от втората по големина икономика на ЕС в основен конкурент. На Балканите пък избуя сръбската идея за мини-Шенген. И какво предстои в бъдеще - ще видим!