Светът през 2025 г.: Мир в Украйна – след 24 часа, 2-3 седмици или все някога

02 януари 2026, 17:00 часа 2150 прочитания 0 коментара

За 24 часа ще спра войната в Украйна – никога нямаше да избухне, ако аз бях президент. 2-3 седмици, максимум. Не си поставям срокове. Всички тези думи, излезли през 2025 година от устата на американския президент Доналд Тръмп, добре показват развитието на войната в Украйна. За всеки с една мозъчна клетка в главата беше и е пределно ясно, че тази война няма просто решение. Ясно е и, че за да не се разпали бързо отново, след като спре, трябва агресорът да си получи заслуженото – иначе ще опита отново.

Резюмето в политически аспект на опитите да има мир се появи в края на годината, под формата на меме: Във войната между Русия и Украйна първо се предаде Америка. САЩ все още имат инструментите и възможностите да притиснат решително Руската федерация, по икономически път на първо място, но за цяла година единственото, което Тръмп направи, беше да наложи санкции срещу "Роснефт" и "Лукойл", за които веднага влязоха различни отсрочки.

На политическия фронт – въртележка. Започна се през февруари, когато Тръмп и вицепрезидентът му Джей Ди Ванс се нахвърлиха на Володимир Зеленски как нямал карти – много подобаващо отношение за защитници на свободата и демокрацията, да се притиска, изнудва и мачка жертвата в най-кървавата война в Европа след Втората световна насам, за да завършим сега с уверения пак на Тръмп, че мирът е аха-аха зад ъгъла, мъничко само. Но на въпросите по конкретиката какъв ще е този мир – е, четете, ако не сте: "Русия иска Украйна да успее": Тъпомерът "Тръмп" няма граници (ОБЗОР – ВИДЕО)

По-реалистично що се отнася до мира обаче прозвуча годишното обобщение в няколко реда на рускоезичния телеграм канал "Дабл Ять". Обобщението е много просто – въртележка без край и по-важното, без резултат. Всеки път към мир започваше винаги със Стив Уиткоф – човекът, който уж е специален пратеник за Близкия изток, но всъщност все е в центъра на разговори, приказки, шушукане и т.н. с Кремъл. Още: Тръмп отново ни качи на въртележката: И така може да продължава до безкрай

И обобщението е реалистично не за друго, а защото Путин и неговата Русия изобщо не са си променили отношението към мира – публично и зад кулисите. Промяната е само в това, че крясъците им за "първопричините" са по-силни отвсякога. "Първопричините" - не може НАТО да се разширява повече към Русия (откъде-накъде която и да е държава ще казва на друга в коя организация да членува?); не може украинците да не искат руският език да е равен с техния и да не искат Московската патриаршия да прокарва пропагандата на Путин, лъжейки, че това е вяра; като цяло, не може Украйна да не е в руската сфера на влияние. Дали все по-силният дипломатически и информационен натиск на руснаците е защото усещат, че са на края на силите си и е време да заплашват и ръмжат с всички сили, преди да лъсне, че царят е гол или защото наистина имат супер силни карти – също е въпрос на време да се види. Примерът за онагледяване на руското отношение, който ви представяме, е от изява на Сергей Рябков, зам.-външния руски министър – Още: Наглост: Русия ще продължи да бомбардира Украйна, докато не стане "приятелска" (ВИДЕО)

Колко силни всъщност са руските карти? Както обикновено, единствено практиката би показала. Но сигналите, че далеч не говорим за кент флош роял, се трупат отдавна. На първо място – балонът с банковите кредити и кой ще плати накрая за преференциалните условия за военния сектор. Освен това – инфлацията, която притиска все повече по-бедните и средната класа. На хартия е супер, Путин дори говори в годишната си "Пряка линия" за 5-6%, но на практика ... Въпросът дали през 2026 година руснаците ще огладнеят толкова, че да надскочат робското в подобието си на обществено съзнание, ще се изостря през 2026 година. Какво ще стане – отново, бъдещето ще покаже, като не бива да се забравя, че с действията си Доналд Тръмп всъщност постоянно дава възможност за още аванс пред руската икономика. За забравилите – Русия беше една от малкото държави, която не се сдоби с нови мита от Тръмп. Това е символично предвид обема и значението на преките търговски връзки между двете държави, които никога не са били особено обвързани икономически, но е и показателно:

Засега Путин залага на натиска, на агресията, за да постигне своето. И го прави по толкова безпардонен начин, че няма как омразата срещу него да не расте геометрично. Най-скорошният пример е миришещата на тотална инсценировка кремълска маневра с уж атака срещу резиденция на руския диктатор, която Зеленски наредил, за да убие Путин - ОЩЕ: Путин спретна частушка-вечеринка, за да не допусне скорошен мир в Украйна (ОБЗОР - ВИДЕО)

На този фон – украинският президент Володимир Зеленски успява да намери достатъчно помощ за Украйна, за да може страната да издържа срещу далеч по-големия си във всяко отношение противник. След като Тръмп спря да помага на Украйна извън продажба на оръжия, Европа пое голямата тежест. 90 млрд. евро за следващите две години бяха осигурени от ЕС в края на 2025 година – но и в този случай Съюзът доказа, че годините на хибридна война и ефективна руска намеса в политическия живот на страните членки помагат изключително много на каузата на Путин. Защото решителните действия остават кът, в този случай 90-те млрд. евро не дойдоха през замразените руски активи в Европа, а през нов заем, който само желаещите в ЕС осигуряват и можело някога да бъдат обезщетени и с руски активи, ако Русия не плати репарации на Украйна. Някога, неясно кога. А Путин с право записа поредна имиджова победа, след като насреща няма решителен противник. Но въпреки това не може 4 години да победи Зеленски - този, който (уж) няма карти – Още:

Що се отнася до Зеленски и управлението му, много показателно колко силна подкрепа има той всъщност не просто заради личността си, а защото украинците искат да живеят в свободна правова държава, дойде с корупционния скандал операция "Мидас". Той избухна леко подозрително точно като почна поредният кръг на натиск спрямо Украйна по линията на Уиткоф как е време вече да спира войната и да, гадно и трудно е, но предайте се най-после. Корупционният скандал с "Енергоатом" и бившия бизнес партньор на Зеленски Тимур Миндич беше направо мечта за Кремъл – ето, показно за украинците, те – Зеленски и приятелчетата му – ви крадат, а и не искат мир, че да спрете да умирате, нищо че мирът е капитулация пред нас, руснаците, то ние сме ви по-големите братя. Същите, които искат да ви бомбардират до дупка, както каза Рябков (нали вече не го забравихте кой и кога, по-горе в текста е). Само че украинците много бързо отделиха корупцията от войната – и то категорично. Как ли – просто си припомнете – ОЩЕ:

Отделно, случващото се на фронта се използва много усилено в дипломатическите игри, с които се търси мир. Стига се до откровени лъжи – най-видимо това беше демонстрирано от Путин с Купянск. Още малко след средата на ноември руският диктатор обяви публично, че градът е превзет, стигна дотам даже да говори как ако Украйна и Западът не приемат "реалностите", ще става все по-тежко за тях при сключването на бъдещ мир. Но през декември, в Купянск дойде лично Володимир Зеленски, след като Путин на два пъти покани който иска журналист да отиде там и да се увери как украинските части в града били блокирани и обкръжени. Идването на Зеленски се превърна в знаков пример колко лесна за разобличаване е пропагандата на Кремъл. Всъщност, информационно-пропагандните рупори на Путин бяха така шокирани, че чак около денонощие по-късно се сетиха да твърдят как видеокадрите и снимките на Зеленски в Купянск не били от декември, а по-рано – нещо, което лесно беше опровергано с метаданните и геолокализацията на цифровото съдържание:

Но нещата с Купянск стигнаха буквално до още по-големи висоти на абсурд в края на годината, когато вече Путин и Герасимов млъкнаха, за да говорят прокситата на Кремъл. И казаното отразява много точно случващото се на дипломатическия фронт – Русия ползва най-безумни лъжи, за да спечели на всяка цена. Защо сега и така – дали защото през 2026 година ще почне да губи по начин, който не може да скрие? ОЩЕ: Излъгахме за Купянск, но на война е така: Руско признание. Местни помагат на руснаците в Донбас, твърди украински о.з. полковник

Войната в Украйна: Развитие на бойните действия

Няколко са големите акценти на бойното поле в Украйна през 2025 година. От есента на 2023 година руската армия държи инициативата на фронта и напредва, но предвид хвърлените ресурси и продължаващото им прахосване въпросът докога ще може така остава актуален.

Какво постигна Русия на бойното поле през 2025 година? Под 1% от територията на Украйна е бил превзет през изминалите 12 месеца, а за всеки квадратен километър напред Руската федерация е губела по 83 войници. Оценката е на ISW, американския мозъчен тръст Институт за изучаване на войната, който ежедневно прави анализи на случващото се в Украйна и за целта преглежда огромно количество геолокализирани видеокадри – Още: Не се продаваме: Украински отговор на лицемерието на САЩ. Русия е превзела 0,77% от Украйна през 2025 г. (ОБЗОР – ВИДЕО)

Големият военен успех на Русия беше връщането на Курска област почти изцяло под руски контрол. Това се случи през пролетта, но нямаше да е възможно без огромната севернокорейска помощ както с войници (десетки хиляди), така и с оръжия – ракети, снаряди, установки. Не трябва да се забравя обаче, че точно в решителния момент, когато руснаците атакуваха да си върнат град Суджа, Доналд Тръмп спря подаването на сателитни и разузнавателни данни за украинците, което според немалко военни анализатори няма начин да не е попречило на ефективността на украинските военни планове и действия. Но и до днес руската армия не владее изцяло Курска област – от вече много месеци боевете са в пограничната зона със Суми, украински позиции има при Тьоткино в Курска област:

Най-доброто описание на всичко случило се в Курска област обаче дават долните два материала. Те са много отвъд пропагандата на Путин – добре показват как руската армия третира дори тези, които уж защитава, също както и руските власти, чиято първа грижа не са гласоподавателите, а Вожда/Царя:

От украинска гледна точка операцията в Курск продължава да бъде считана за успех – защото бяха спрени руските намерения за разширяване на фронта в Харковска, Сумска и Черниговска област, имаше облекчаване на руския натиск и в Източна Украйна – Още: 1 година от операция "Курск": Равносметката според генерал Сирски (ВИДЕО)

Що се отнася до самата Украйна, най-значимият руски успех е влизането в Покровск и Мирноград. След падането на Авдеевка през февруари, 2024 година, на руската армия ѝ трябваха приблизително 22 месеца, за да измине около 40 километра на запад и сега да се хвали с превземане на Покровск, град с около 70 000 души население преди избухването на войната. Покровск, заедно с намиращата се на североизток Константиновка, за която боевете тепърва почват, се считат за две от важните точки в т. нар. крепостен пояс на Донецка област, защитаващ агломерацията Славянск – Краматорск. Покровск и Мирноград на теория са вече руски, на практика обаче боевете там продължават – за пореден път руската армия не прави бързо голям оперативен пробив, когато превзема някое по-значимо населено място, защото не може. Дроновете така промениха и сухопътната война, че армия, която е значително по-малка като брой, успешно може да противодейства на по-многоброен противник и да му нанася такива загуби, че да превръща всеки негов напредък в пирова победа.

От украинска гледна точка най-знаковата военна операция през 2025 година беше "Паяжина". С помощта на малки FPV дронове, изстреляни от камиони-платформи, Украйна успя да съсипе по различни оценки не по-малко от 1/3 от руската стратегическа авиация. Факт е, че след тази операция Русия не е изстреляла нито веднъж в рамките на една въздушна кампания над 50 ракети, докато през първите 2 години на пълномащабната война числа като 120 и нагоре ракети при един залп бяха нещо, което не учудваше никой – ОЩЕ: За неверници: Уникални КАДРИ от горящата руска стратегическа авиация. Щети за милиони в Брянск (ВИДЕО)

В по-широк аспект, войната на дронове се промени много и що се отнася до възможностите на Украйна да поразява обекти дълбоко на руска територия. Десетки руски рафинерии понесоха щети от многократни удари с дронове, но не само. В края на годината Украйна вече удари и руски пристанища и то не кои да е – Новоросийск и Туапсе, причинявайки щети по пристанищна инфраструктура, което досега във войната беше запазена марка на Русия. Нанесени бяха и удари по руски петролни платформи в Каспийско море. С други думи, резултатите що се отнася до разрушенията на обекти от критична инфраструктура, вече не са толкова смазващо в полза на руската военна машина, колкото дори през 2024 година, какво да говорим за 2023 и 2022 година. А всичко това се получава, защото украинският военнопромишлен комплекс се развива със западна помощ и неговите продукти (дронове и ракети) постигат резултати – Още: Морски дронове съсипаха огромна структура за износ на петрол през Русия, Казахстан задейства алтернатива

Кръвта по ръцете на Путин

И 2025 година не прави изключение що се отнася до нанасяните от армията на Путин огромни щети в Украйна. Разбира се, хората са на първо място – но някак българската публика, а и не само, свикна. Ясно е защо – дроновете и ракетите не падат пряко по нашите глави, няма как след 4 години да се впечатляваме толкова силно от чуждото нещастие. Но въпреки този психологически защитен механизъм, кремълските зверства в Украйна не спират да потрисат. Дано през 2026 година действително посоката е устойчив мир – и наказания за военнопрестъпниците – ОЩЕ:

Последвайте ни в Google News Showcase, за да получавате още актуални новини.
Ивайло Ачев
Ивайло Ачев Отговорен редактор
Новините днес