България през 2018 година: Разпад на държавността – каузите (III част)

"Системата ни убива"

Пример за кауза, която устоя и постигна известен успех, безспорно са майките на деца с увреждания и тяхната инициатива "Системата ни убива". Месеци наред тези жени бяха на улицата, направиха палатков лагер пред Народното събрание, а и в други градове и успяха да извоюват приемането на Закон за личната помощ. Основното искане на майките беше едно – да има ясни нормативни правила за предоставяне на платена от държавата помощ на хора с увреждания – всеки да получава такава помощ, каквато е необходима според потребностите му, а потребностите му да се установяват по ясно разписан и гарантиран със закон механизъм.

Звучи логично, нали? Но месеци наред тази логика не биваше приемана. И недоволството избухна първо заради ограниченията в ТЕЛК, които прокараха "Обединени патриоти". И основното е, че оценката дали и колко си работоспособен, ако имаш няколко заболявания, зависи от едно "основно". Съответно средата на пролетта видя многоброен протест, но в среда на юли вече беше приета точно наредба с математическа формула кое заболяване е важно и кое не е, а в края на годината, след като извоюва Закона за лична помощ, "Системата ни убива" погледна именно към ТЕЛК и дългогодишния хаос там.

Отношението на държавата относно хората с увреждания обаче си остава показателно – като почнем лично от Бойко Борисов и как искаше социалният министър да сяда с майките и да измислят изход, че "да му се махнат от главата", след като социалният министър Бисер Петков хвърли оставка по познат сценарий – има човек, има проблем, но в крайна сметка остана на поста си заради настояването на майките, че най-после има диалог за напредък, минем през съпротивата на синдикатите и национално представените организации на хора с увреждания срещу Законопроекта за личната помощ – главно заради страха, че ще им бъдат взети пари, който беше добре показан от Адриана Стоименова – зам.-председател на Националния съвет за интеграция на хора с увреждания към Министерския съвет. Стоименова внуши, че протестът на "Системата ни убива" е платен и това предизвика ответна реакция – искане за оставката ѝ. Показателно в тази сага с национално представителните организации беше отношението на председателя на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов, който атакува с думите: "И престанете да разхождате тези нещастни деца по улиците. Засрамете се, засрамете се!". Още по-брутална беше позицията на Славея Сиракова – дъщерята на Наско Сираков и Илиана Раева, която от камбанарията на всеобхватната си Facebook мъдрост внуши, че може задължително и при всички положения всяка майка да предвиди какво дете ще роди предвид напредъка на медицината и да си избере дали да го прави – щом си е избрала да ражда дете с увреждания, да не говори за системата.

Предвид всички тези изцепки не беше чудно, че най-доброто предстоеше. То избуя през октомври – вицепремиерът Валери Симеонов мина всякакви граници с думите: "Този закон беше започнат като опит да се угоди на една група кресливи жени, които спекулираха с децата си, манипулираха обществото, изкарвайки на пек и на дъжд тея уж болни деца, без грам майчинско чувство и грижа за тях. Просто ги използваха като инструмент за постигането на техните чисто материални цели". Моментално протестите на майките се преобърнаха – с искане за оставка на Симеонов, но тя дойде чак след като се появиха протестите в цялата страна, провокирани първоначално от поскъпването на горивата. Всъщност Симеонов беше защитен лично от Бойко Борисов, в стил "език мой – враг мой" т.е. не искал да каже това, но отдавна отношението към Борисов и недоверието към него бяха демонстрирани от отчаяни майки – например Красимира Обретенова, която много добре описа поведението стил "фурнаджийска лопата" на премиера и лидер на ГЕРЖ. Симеонов пък допълнително подля вода на Борисов, като обясни как нямало да се извини, защото не бил двуличен, само че Борисов го принуди да се извини часове по-късно и така на кино отиде митът за мъжкарството на лидера на НФСБ. В крайна сметка, след месец на брожения, Симеонов хвърли оставка, но на всички беше ясно, че това стана, за да бъде изпуснато напрежението и да няма допълнително гориво за протести. А че отношението на Симеоновоподобните си остава същото най-ясно пролича от думите на един от депутатите му – Петър Петров, който предложи децата с увреждания да отиват в домове и се оправда, че не е бил разбран правилно. Но как да бъде разбран някой, който не може да формулира с точни думи мислите си?

За финал на годината, освен Закона за личната помощ, беше приет и Закон за хората с увреждания, който трябва да помогне в много по-широк спектър на хората с увреждания. Дали ще стане така – предстои да видим.

Каузата на Босия – срещу държавната престъпност на пътя

През тази година встрани остана и друга кауза, подобна на тази на майките на деца с увреждания – битката на Николай Колев-Босия срещу корупцията в държавните институции, която ражда шофьори-убийци на пътя. Той прекара 81 дни в състояние на гладна стачка – защото уволнени за корупция служители на Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация" са възстановени на работа. Ставаше въпрос за Симеон Арнаудов, бивш шеф на агенцията, който стана директор на ЦГМ, както и заместникът му Анастас Тодоров, вече част от управлението на "Софийски имоти", наследникът на Арнаудов Валентин Божков, както и следващият в редицата директори Цветелин Цветанов, който отиде на съд за подкуп.

Босия не цепеше басма на никого – сложи на място президента Румен Радев, който му написа писмо, вместо да го приеме и да види доказателствата за корупция в бившата ДАИ и тогавашния транспортен министър Ивайло Московски, които дисидентът искаше да му представи, отвърна и на капацитети като подсъдимия за подкуп Ангел Попов, който въпреки това още си е зам.-транспортен министър, на председателя на Асоциацията на пострадали от катастрофи Владимир Тодоров и на Илиана Беновска, която се загрижи за състоянието на зъбите му.

В крайна сметка Босия предупреди, че ще гладува до смърт, ако Московски не даде оставка и Народното събрание не бъде разтурено. Първото се случи в края на годината, но не заради Босия, а заради жестоката автобусна катастрофа при Своге. Московски подаде оставка и като депутат, за да отиде на ново топло място – в Черноморската банка и то след като и досега прокуратурата не казва нищо за смъртта на малкия му син, загинал на моторна шейна, като стигна дотам случаят да се прехвърля с административни хватки от един клон на държавното обвинение на друг. А парламентът си работи и досега. Босия пък спря гладната си стачка след новината за оставката на Московски, но подчерта, че иска цялостна промяна на системата в България. Ироничното в цялата ситуация е, че след средата на септември Босия остана без шофьорска книжка заради рисковано шофиране, а в края на годината БНТ спря разследване на Валя Ахчиева за скандалното бездействие точно на бившата ДАИ по адрес на "Юнион Ивкони" - показателно колко точно тази кауза беше доведена до успешен край.

Смяна на системата - с каква?!

Именно смяната на системата се оказа в основата на есенните протести през тази година в България. Първоначално протестите тръгнаха заради поскъпването на горивата, но бързо това мото се превърна в друго – писна ни да жиеем като скотове, писна ни от системата. Дори от председателят на Българската петролна и газова асоциация Андрей Делчев констатира, че проблемът е в ниските доходи, но пък и цената на бензина и дизела падна доста бързо през ноември, с основния аргумент резкият спад на цената на петрола – но нали уж фючърсите с доставка поне месец напред, ако не и повече? Поне Валентин Златев каза колко данъци платила "Лукойл" за периода 2011 – 2017 – 35 млрд. лева. Засега никой не е казал, че лъже, а в началото на декември стигнахме дотам, че на бензиностанция на "Лукойл" дизелът вървеше най-евтино в цяла България.

В началото по-многобройни и яростни, с пътни блокади на места, постепенно протестите загубиха сила – най-вече защото не успяха да формулират конкретни искания извън "искаме да живеем по-добре" и защото не се появиха водачи и фигури, които да канализират и превърнат енергията в политическа алтернатива. В България това вече е изключително трудно – дори с примера от времето на Орешарски такава алтернатива не се появи и въобще всяка политическа алтернатива у нас се сблъсква с непреодолимото обществено недоверие – тези са поредните, които искат да се хранят от властта. Всъщност и сега по места протестите бяха организирани от познати лица, чийто политически потенциал е повече от малък, а на самите протести изпъкнаха както познати, така и лица, очевидно далеч от всякакви понятия и идеи как да превърнат негативното в позитивно. И в крайна сметка надеждата на премиера Бойко Борисов, че нещата ще се разминат без последствия, засега се сбъдна – с малко помощ и от местните власти и МВР, които ограничиха акциите веднага щом масовостта в тях понамаля.

Неизбежни бяха и съпоставките с протестите на "жълтите жилетки" във Франция, където се стигна и до жертви. И там недоволството избухна заради горивата – но заради данъците върху тях, и там нещата стигнаха до "писна ни от системата", но френският президент Еманюел Макрон поне обеща по-високи минимални заплати и други облекчения, а и беше наложен мораториум върху цените на горивата. Но и във Франция, и в България липсата на лидери, способни да направят прехода от улицата към политиката, е очевидна. Тази липса вещае неуспех в дългосрочен план и всъщност обезценява бъдещи протести, дори и справедливи такива.

Десислава Иванчева – корупция или тирания на държавата?

Случаят с кметицата на "Младост" Десислава Иванчева и заместничката ѝ Биляна Петрова се превърна в емблема и доказателство, че на българското правосъдие не може да се разчита да бъде равнопоставено и справедливо по еднакъв начин към всеки.

Историята стартира с ареста на Иванчева и Петрова - за получаване на подкуп в особено големи размери. Скандалното в случая беше, че часове наред двете бяха държани пред Спортната палата с белезници, докато спецпрокуратурата броеше парите от подкупа, които се оказаха предварително белязани – защото така било по закон, според ръководителя на спецпрокуратурата Иван Гешев, на който законите му пречеха да е по-ефективен в борбата с корупцията и даже според него "правата на човека е синоним на правата на нарушителя" - типично мислене на ченге от Държавна сигурност. Че нещата изглеждат абсурдно показа и изказването на известния адвокат Марин Марковски, който пое защитата ѝ, но дори и без него простата логика сочеше следното – как така при подкуп броим парите на улицата и държим арестуваните там, докато не свършим – ами ако завали дъжд или сняг (нали арести не се правят само пролет и лято)?

Че спецпрокуратурата действа през просото показа и позицията на външния министър и отговорен вицепремиер за съдебната реформа Екатерина Захариева, която обаче бързо беше поставена на мястото ѝ от главния прокурор Сотир Цацаров, който видя в ареста унизителен акт, но така било при всеки арест, а на специална пресконференция бяха разяснени промените в Закона за устройство и застрояване на Столична община (ЗУЗСО) и как те дават възможност за застрояване на зелени площи – защото Столичният общински съвет (СОС) решава. Това, обаче, ГЕРБ го виждат като гаранция, че няма да има злоупотреби и парадоксът всъщност е колко вярваме на СОС? Същият въпрос обаче се отнася и до Иванчева – защото и тя не е светица, а Никола Вапцаров - човек, напуснал работата си като зам.-кмет на "Младост" още на 15 юни, 2017 година, даде два конкретни примера колко добри управници са тя и Биляна Петрова. Но за подкрепящите Иванчева, начело с пиара ѝ Петър Кърджилов, всичко е инсценировка. Самата Иванчева обяви, че парите за подкупа са ѝ подхвърлени.

Появи се и "инвеститорът", който Иванчева "изнудвала" – Александър Ваклин. Още от самото началото той заговори за подкуп от 250 000 евро, но с течение на времето се появиха явни разминавания между приказките на Ваклин – например това, че по СРС Иванчева му иска "3 по 75", което прави 225 000. Да не говорим, че чак три месеца след фактическия арест прокуратурата успя да довърши обвиненията и от тях излезе, че исканият подкуп бил за 500 000 евро, но на две вноски и пак математиката нещо не излизаше. Отделно обяснението на обвинението, че парите за първото плащане от 70 000 евро (неясно защо не 75 000, като бяха три по 75) се появяват преди Иванчева да ги поиска, беше също наивно – проявила "глезотии" като почивки, които двете обвинени си позволявали и затова се забавило даването на парите. То беше дадено от другия "държавен борец" срещу корупцията – председателя на КПКОНПИ Пламен Георгиев.

Логично след случилото се с Иванчева един от сочените като близки до нея – зам.-кметът Владимир Клисуров, отказа поста на кмет на "Младост". Кмет стана арх. Румен Русев, друг от заместниците на Иванчева, срещу когото тя открито застана и назначи пиара на "Младост" Петър Кърджилов - акт, който не породи правни последствия. Друг съдебен акт обаче беше с последствия – Иванчева няма да е кмет само докато трае делото, за след това ще се мисли отделно, но пък Биляна Петрова беше уволнена от съда. Кметицата на София Йорданка Фандъкова си изми ръцете относно твърдения за връзка на ГЕРБ в цялата история и даде примери за лошата работа на Иванчева, но не коментира как доста по-рано имало сигнали относно управленските способности на Иванчева – от пореден зам.-кмет на "Младост".

Излязоха и други твърдения за нагласен съдебен процес – на Иванчева и Петрова, че Б.Б. и Ц.Ц. присъствали в СРС-тата срещу тях, че прокурорска проверка по сигнал на Иванчева срещу инвеститор в "Младост" се покрива, че се подменят материали по делото. Цялата картина от гледна точка на Иванчева т.е. "нагласена работа" беше обобщена от Петър Кърджилов.

Дали Иванчева е виновна или не обаче е въпрос, който всъщност беше изместен от друг, по-важен въпрос – как се отнася българското правосъдие към човек, който още не е осъден и дали това отношение не показва ясно невинността на Иванчева, а и на Петрова? В обществената памет остава знаков начинът, по който Иванчева отиде на преглед в болницата - сякаш е Ханибал Лектър. Остава обаче и опитът излизането ѝ да бъде представено по същия начин – със стара снимка. Друга снимка пък показа как се сервира храна на Иванчева и Петрова в ареста, а още снимки – от омбудсмана Мая Манолова, донарисуваха мизерната картинка в ареста, която се оказа "привилегия" не само за Иванчева и Петрова, а по принцип – за да бъдеш смачкан и да си признаеш от рано каквото "правосъдието" иска. В историята остава и твърдението, че двете обвиняеми не могат да говорят с адвокатите си в ареста, защото ги подслушват. А адвокатът на Биляна Петрова – Ирен Савова, беше тормозена, като ѝ разлепиха некролози.

Всъщност не по-малко трагикомични бяха обясненията на властта защо арестите ни приличат на места, където работи Инквизицията. Правосъдният министър Цецка Цачева се оправда, че течаща вода нямало в много български домове, какво толкова говорим за ареста, а ръководителят на Спецпрокуратурата Иван Гешев пък изчисли, че 50% от българските пенсионери живеят при по-лоши условия от арестантите. Цачева уж организира среща за условията в българските арести, само че бързо я отмени, понеже главният прокурор Сотир Цацаров и вътрешният министър Младен Маринов изведнъж си намериха неотложна работа.

Скандално остава и как два пъти Иванчева и Петрова бяха пускани под домашен арест на първа инстанция, но бързо това беше блокирано на втора. Първият път това стана на 18 октомври, но те не бяха пуснати и на 2 ноември се изясни, че само соченият за посредник по сделката бивш кмет на "Младост" Петко Дюлгеров излиза под домашен арест – той беше върнат обратно в ареста след 20 дни. При втория случай на първа инстанция отново излезе решение за домашен арест, което трябваше да бъде изпълнено моментално, дори да има обжалване, но не стана така – Апелативният спецсъд го спря и се произнесе доста по-късно. Чак от трети път Иванчева и Петрова излязоха от ареста - точно преди Коледа.

Заради случая с втория отказ за домашен арест се намеси Върховният касационен съд (ВКС), който започна проверка как така не се изпълнява съдебно решение до произнасяне на втора инстанция, след като по закон трябва да се изпълни. Нечувано прокуратурата се намеси и поиска спецсъдиите да не се подчиняват на ВКС - все едно Цветан Цветанов да вдигне бунт в ГЕРБ срещу Бойко Борисов или Мустафа Карадайъ да се опълчи на Ахмед Доган, а ВКС в крайна сметка откри нарушения, което председателят на Апелативния спецсъд Георги Ушев де факто видя като политическа намеса.

Така огромният проблем как работи правосъдието у нас и дали можем да му вярваме пак беше изопачен в рамките на подклаждана от определени медии институционална война в правосъдната система – между председателя на ВКС Лозан Панов и прокуратурата с де факто подчинените ѝ съдебни структури като Специализирания наказателен съд. А за 2019 година остава да видим не само как ще се развие делото за вината на Иванчева и Петрова - защото се появи и версия, че са тръгнали по следите на голяма измама с общинска земя и това ги е вкарало в неприятностите с "правосъдието", но и дали е възможно да направим крачка към времето, когато правосъдието в България няма да бъде засенчвано от съмнението за справедливостта му. Или казано по стара българска традиция – за кокошка няма прошка, за милиони няма закони!