През 2025 г. рискът от пряка стратегическа конфронтация между Русия и НАТО се повиши значително. Войната в Украйна се разшири извън границите на нападнатата през февруари 2022 г. страна под формата на хибридни операции, саботажи и заплахи, за да се стигне до най-голямата към момента ескалация на напрежението. В началото на септември около 20 дрона нахлуха във въздушното пространство на Полша, което накара НАТО да задейства чл. 4 от Североатлантическия договор. Той предвижда консултации в Алианса, когато териториалната цялост, политическата независимост или сигурността на държава членка са засегнати. Варшава нарече случилото се "руска провокация", а Москва отрече.
Оттам насетне в цяла Европа започнаха да летят неидентифицирани дронове - над критична инфраструктура като летища, военни бази, дори атомни централи. През годината НАТО предприе мерки за засилване на възпиращия ефект, повишаване на готовността и финансиране на дългосрочния отбранителен капацитет. Русия отговори със засилени дейности с ракети и дронове, както и с хибридни мерки, насочени към членовете и партньорите на НАТО.
Редица западни разузнавателни служби направиха оценки, че до няколко години Руската федерация може да започне провокация срещу Алианса в Европа. Европейският съюз пък прие стратегия за готовност за война до 2030 г. - под заплахата от Москва: ЕС с официален план: Имаме 5 години да се подготвим за война с Русия.
Също така Русия не спря да плаши НАТО с "пряк военен сблъсък", ако европейските съюзници на Киев изпратят миротворци в Украйна - нещо, което Владимир Путин вижда не като защита на суверенна и независима държава, а като "ескалация".
Междувременно Руската федерация произвежда артилерийски снаряди, дронове и ракети със скорост, която скоро ще надхвърли нуждите на нейните войски в Украйна. Забелязва се и повишена активност във военните бази край финландската граница, а европейски разузнавателни служби оценяват, че Путин ще тества член 5 на НАТО в бъдеще, за да види дали Алиансът ще се притече на помощ на нападната страна членка: Тръмп обяви пред Марк Рюте, че САЩ ще защитят нападната страна от НАТО (ВИДЕО).
Военната реторика, прогнозите кога Русия може да атакува НАТО - и индикациите за бъдеща провокация
През февруари вече се излъчваха думи на руския диктатор Владимир Путин, че "много скоро Европа ще застане в краката на Тръмп и ще размахва нежно опашката си". "Доналд бързо ще възстанови реда и всичко ще си дойде на мястото. Европа се бореше срещу Тръмп, намесвайки се в делата на САЩ, но сега изглежда изгубена, когато той поема властта", твърдеше стопанинът на Кремъл в началото на мандата на републиканеца. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте пък отвърна, че има идеи за бъдещи мирни преговори между Киев и Москва, които са „малка тайна“, но ще гарантират, че Путин „никога повече няма да се опита“ да завладее Украйна и да отприщи нова война отвъд нея: Рюте: Имам малка тайна, след която Путин повече никога няма да нападне Украйна (ВИДЕО).
"Ако Путин нападне НАТО, реакцията ще бъде опустошителна. Той ще загуби", предупреди по-късно Марк Рюте.
Русия може да бъде готова за широкомащабна война в Европа в рамките на пет години, ако войната в Украйна бъде замразена, а НАТО не увеличи военния си капацитет, алармира междувременно датската контраразузнавателна служба в своя оценка от февруари. „Русия вече е успяла да повиши капацитета си за модернизация на военното оборудване и значително е увеличила военното си производство“, се казваше в доклада. Той очерта три конкретни сценария: Русия може да започне локална война срещу граничеща с нея държава в рамките на 6 месеца, ако войната ѝ в Украйна спре; в рамките на 2 години тя би могла да представлява реална заплаха за няколко държави от НАТО в Балтийския регион; в рамките на 5 години Русия може да бъде готова за мащабна европейска война, ако САЩ останат настрана, а НАТО не се съобрази с темповете на нарастване на руската мощ.
Снимка: Kremlin.ru
През март френският президент Еманюел Макрон предложи ядрените ракети на страната му да разпънат "чадър над" Стария континент с цел отбрана, ако САЩ се оттеглят от Европа. Русия обаче видя в тази защитна мярка "заплаха".
В същото време заместник-ръководителят на Главната военно-политическа дирекция на руското военно министерство и командир на "Спецназ Ахмат" генерал-майор Апти Алаудинов заяви, че Русия трябва да обмисли провеждането на пълномащабна мобилизация, която ще надгради руската армия до "най-малко няколко милиона войници". Алаудинов добави, че "сега е моментът", когато или "НАТО ще се разпадне", или Европа "ще се съгласи на каквито и да е условия за мир" с Русия - защото било невъзможно Русия да бъде победена на фронта и сега бил моментът Руската федерация да победи Европа: Генерал на Путин и Кадиров обиди американската армия и похвали украинската: Европа ще спре да съществува (ВИДЕО).
Сергей Шойгу, който сега е секретар на Съвета за сигурност на Руската федерация, директно говори през април за война с Европа в рамките на период от 3 до 5 години спрямо тогавашна дата. Бившият руски военен министър обвини Европа, че се готви за такава война, но и не пропусна да наприказва един куп думи за руското ядрено оръжие, за ракетите "Орешник" и Беларус като площадка за руски ракети от всякакъв вид.
На 5 март българското правителство (на Росен Желязков) одобри новата ни отбранителна стратегия, в която пише, че Русия е основна заплаха за сигурността на България заради продължаващата агресивна война в Украйна, чието начало постави диктаторът Владимир Путин през февруари 2022 г. Важен елемент в доклада е, че българската държава не изключва руско нападение срещу страна членка на НАТО и Европейския съюз.
Че Европа не е достатъчно добре подготвена за евентуална бъдеща война, е ясно от много изявления на официални лица и военни. В случай на война с Русия Полша няма да може да издъдржи дълго, разкри през пролетта началникът на Бюрото за национална сигурност генерал Дариуш Луковски в ефира на Polsat News. Той беше попитан дали е вярно, че страната разполага със запаси от снаряди само за пет дни война, и отвърна, че зависи за каква бойна техника става дума. „Това е възможно в много области, за много видове боеприпаси, но не може да се каже, че имаме еднакво положение за всички видове оръжия“, отбеляза Луковски. Според него Полша ще може да издържи само до 14 дни война с Русия, а след това ще ѝ свършат боеприпасите: Изненада: Полша смята, че няма да издържи дълго при война с Русия.
Германският военен историк Зьонке Найцел не скри в интервю за "Дойче веле", че си представя бъдеще с война в Европа. "Предстоящото лято може да бъде последното мирно лято в Европа. Да, сериозен съм. Но това е възможен сценарий - най-лошият възможен сценарий. Защото никой не знае какво иска и какво ще направи Владимир Путин. Никой не може наистина да предвиди бъдещето - нито разузнавателните служби, нито държавните глави, нито пък аз мога да го направя. Но има възможни сценарии", каза той.
През април Литва обяви, че започва модернизиране на критично важните пътища и защита на границите си при Сувалския коридор, където е една от уязвимите точки за съюзниците от НАТО. Смята се, че именно там е едно от най-вероятните места за нападение от страна на Русия. Укрепването в този участък ще улесни прехвърлянето на войски и оборудване между балтийските страни и Полша в случай на руска атака. Става дума за единия от двата маршрута през Сувалския пролом - ключов пропускателен пункт на границата между Литва и Полша.
Сувалският коридор е слабо населен 100-километров участък от гориста равнина, свързващ Полша и Литва и граничещ със съюзника на Кремъл Беларус, както и с руския анклав Калининград. Това е жизненоважен сухопътен коридор, свързващ балтийските държави с останалата част от НАТО: НАТО започва укрепване на най-уязвимата точка за нападение от Русия - Сувалския коридор.
Също през април се заговори по-усилено как Финландия се подготвя за руско нападение и как от другата страна на границата - в град Петрозаводск - тече усилена и доста подозрителна работа. Петрозаводск се намира на около 160-170 километра от границата между Руската федерация и Финландия. Там вече тече разширяване на военни бази от военни инженери - оттам ще бъдат ръководени десетки хиляди руски войници, които се планира да са основна ударна сила срещу НАТО, твърди The Wall Street Journal. Мнозина от тях сега се бият в Украйна. Кремъл обаче разширява набирането на войници, засилва производството на оръжия и модернизира железопътните линии в граничните райони.
Най-голямо увеличение на руската армия се предвижда за възстановения по време на войната в Украйна Ленинградски военен окръг (срещу Естония, Литва и Латвия) - няколко бригади ще се увеличат до ниво на дивизии, всяка от по 10 000 души. Нова железопътна линия се полага по границите с Финландия и Норвегия, както и южно от Санкт Петербург до естонската граница. Съществуващите линии, които пресичат региона, се разширяват. Всичко това говори, че Москва не спи и че планира следващите си действия: The Wall Street Journal: Русия вече се готви за действия срещу НАТО.
Председателят на руския Съвет за сигурност и бивш президент Дмитрий Медведев директно заплаши Финландия и използва език, който пряко отразява фалшивите оправдания на Кремъл за нахлуването в Украйна. В статия за кремълската информационна агенция ТАСС на 8 септември бившият президент заяви, че „най-важното“, което Хелзинки не трябва да „забравя“, е, че конфронтацията с Русия „може да доведе до крах на финландската държавност завинаги“. Агресивната му реторика продължи с това, че Финландия се е присъединил към НАТО под „прикритието“ на отбраната, но всъщност се готвела за война срещу Русия.
С новата политика на президента на САЩ Доналд Тръмп - за намаляване на американското военно присъствие в Европа - европейските държави членки на НАТО се надпреварват в подготовката за евентуална конфронтация с Русия. Европа може да се похвали с доста големи и скъпи армии, но те се нуждаят от сериозен приток на ресурси и експертиза, за да се подготвят за най-лошия сценарий, анализира CNN - в опит да изчисли дали и как Старият континент може да запуши евентуалната "дупка" от изтегляне на Щатите при Тръмп.
Войната в Украйна, която диктаторът Владимир Путин започна през февруари 2022 г., може да прерасне в пряка конфронтация между САЩ и Русия. Такава опция не изключват висшите военни на Съединените щати - пример е предупреждението на ръководителя на Северното командване на САЩ (USNORTHCOM) генерал Грегъри Гийо, който е начело и на Северноамериканското командване за въздушно-космическа отбрана (NORAD). Той направи писмено изявление до Комисията по въоръжените сили на Сената - горната камара на Конгреса, в което заяви, че Москва има "няколко вероятни пътя", по които войната може да прерасне в пряк военен конфликт със САЩ: Пентагонът видя как войната в Украйна прераства в пряк конфликт САЩ-Русия.
Снимка: Getty Images
Дори през няколко държави от Русия се готвят за война, подпалена от Путин. През май нидерландският премиер Дик Схоф каза, че Москва може да изгради военни сили на северноевропейската граница в рамките на две-три години, за да започне "нова" война: Най-голямото европейско пристанище се готви за война с Русия.
През май стана ясно, че живеещите в т.нар. коридор Сувалки – много тясна ивица земя (65 километра ширина), намираща се между Беларус и руския ексклав Калининград, масово напускат домовете си. Причината – растящите страхове, че армията на руския диктатор Владимир Путин рано или късно ще атакува точно там, писа тогава германският таблоид Bild. Като знак за сериозно внимание и опасност се сочеше предстоящото към онзи момент руско-беларуско военно учение „Запад 2025“: Bild: Поляци и литовци се изселват заради страх, че армията на Путин идва (ОБЗОР - ВИДЕО).
Същевременно Европейският съюз представи нова стратегия за Черно море, която ще позволи да се транспортира по-добре тежко военно оборудване в ключовия регион от източния фланг на НАТО. Така ролята на България се засилва на фона на руската заплаха, надвиснала над Източна Европа. Стратегията е и отговор на "геополитическите предизвикателства" в свят, в който "зависимостите се превръщат в оръжие", заяви Марта Кос - комисарят по разширяването на ЕС: Европа срещу Путин: България е в центъра на мащабен отбранителен план за Черно море.
Започнаха да се появяват и оценки, че Европа може да се изправи пред война едновременно с Русия и Китай. Министерството на отбраната на Обединеното кралство е изготвило планове за действие при подобна война в две направления. А германското разузнаване обяви, че има доказателства как Путин смята да тества чл. 5 на НАТО. Според Володимир Зеленски агресорът в Украйна може да реши да атакува Алианса в рамките на 5 години.
Любопитен материал се появи в Bloomberg през юни. Журналистите твърдяха, че война на територията на НАТО остава малко вероятна, защото Русия все още не разполага с необходимите възможности и вероятно няма да иска война на два фронта. Но начертаха и няколко сценария на бъдеща конфронтация. Най-вероятният: нахлуването може да започне с инсцениран инцидент или хибридна атака. Железопътната линия Москва-Калининград, свързваща руската столица с руския ексклав между Полша, Литва и Балтийско море, е една от уязвимите точки. Тя преминава през литовската столица Вилнюс, без да спира. Бившият литовски външен министър Габриелиус Ландсбергис вече предположи, че като първа стъпка Русия може да изфабрикува претекст за спиране на влака Москва-Калининград в Литва. След това Кремъл би могъл да изпрати войски под претекст за защита на блокирани руски граждани, като на практика нахлуе в Литва. Освен това може да започне нападения срещу Естония и Латвия, да разгърне военноморските си сили, за да поеме контрола над Балтийско море и ключови острови в него, и да прекъсне сухопътните връзки на Прибалтика с Полша в Сувалския коридор: Война с НАТО за трилиони: Със спиране на влак Путин може да нахлуе в Европа (ГРАФИКА).
По-късно през годината Прибалтийските републики започнаха да обсъждат демонтирането на жп линиите с Русия и Беларус.
През юни и юли именно край Калининград Руската федерация обостри обстановката с мащабни военни учения на Балтийския флот. В маневрите участваха повече от 20 кораба, самолети, ПВО, специални сили и около 3000 военнослужещи. Корабите отработиха торпедни удари по подводница и унищожаване на безпилотни лодки "камикадзе". След това командващият армията на САЩ в Европа и Африка Кристофър Донахю заяви в прав текст, че НАТО може моментално да завземе Калининград, ако избухне конфликт, подпален от Москва. Северноатлантическият алианс е разработил план за „неутрализиране“ на руската Калининградска област в случай на военна заплаха от страна на Путин, стана ясно от думите му. Подобни предупреждения към диктатора валяха през цялата година: Бивш командир на Еврокорпуса предупреди Путин: Ако атакуваш НАТО, влизаме в Калининград и палим всичко.
Румъния също е "ахилесова пета" по Източния фланг, а причината е занемарена жп инфраструктура. Като цяло европейските съюзници в Алианса се притесняват, че транспортната им инфраструктура не е пригодена за бързо движение на войници и военна техника от единия край на континента до другия в случай на руска инвазия.
Bloomberg изчислява, че преките разходи за незабавни разрушения във военната зона, по-високите цени на енергията поради прекъсването на доставките от Русия и разпродажбите на финансовите пазари биха могли да доведат до спад от 1,3%, или 1,5 трилиона долара, на световното производство (БВП) само през първата година на евентуална бъдеща война Русия-НАТО: Война на Русия и НАТО - данни колко ще струва.
Върховният главнокомандващ на съюзническите сили в Европа генерал Алексъс Гринкевич пък предположи, че САЩ и страните от Европейския съюз може би разполагат с не повече от 18 месеца, за да се подготвят за евентуален мащабен военен конфликт с Китай и Русия. Съществува реален риск от координирана агресия от страна на Пекин и Москва, която може да доведе до едновременна атака срещу Тайван и страните от НАТО, каза той през лятото.
Русия възнамерява да похарчи около 1,1 трилиона долара за превъоръжаване на армията си до 2036 г., заяви на 22 юли началникът на украинското военно разузнаване Кирило Буданов. В момента Москва предприема най-мащабната си програма за превъоръжаване след разпадането на Съветския съюз, каза той.
На този фон се чуха думите на германския военен министър Борис Писториус, че германската армия е готова да убива руснаци при война срещу Алианса. Берлин възнамерява да закупи от САЩ ракетни системи "Тайфун" и крилати ракети с голям обсег "Томахоук" като възпиращ фактор срещу Русия, обяви още той.
Същевременно руското правителство обяви официално намерението си да преразгледа териториалните води на страната в Балтийско море. Това се случи повече от година след като Министерството на отбраната в Москва публикува и впоследствие изтри подобно предложение.
През юни стана ясно, че членките на НАТО, които са на Източния фланг в Европа – Финландия, Естония, Латвия, Литва и Полша – планират да започнат мащабно поставяне на мини по границите си с Русия и Беларус. Всъщност въпросните държави вече действат – всички изброени решиха да се оттеглят от конвенцията от Отава, която забранява използването на противопехотни мини.
Още: Докладът на RAND от САЩ: НАТО ще има превъзходство при война с Русия
Снимка: Getty Images
В началото на септември руският диктатор Владимир Путин обяви, че Русия нямало да атакува Европа, но думите му бяха подобни и за Украйна преди години. "Непрекъснато се подклажда истерия, че Русия планира да атакува Европа. Мисля, че за разумните хора е ясно: това е провокация или пълна некомпетентност. Всеки разумен човек добре знае, че Русия никога не е имала, няма и няма да има желание да атакува никого", заяви стопанинът на Кремъл на фона на водената от него агресивна война в съседна държава. Тези думи на диктатора продължиха да звучат и в още случаи. Например в средата на декември, на фона на отказа на Русия да отстъпи от териториалните си претенции в Украйна, Путин заяви, че руска атака срещу Европа в бъдеще е "лъжа и "безсмислица". Добави обаче и друго важно нещо - че нови подводници и 19 надводни кораба и плавателни съда са влезли в експлоатация във Военноморските сили през тази година, както и че ракетният комплекс „Орешник“ ще бъде пуснат в бойна готовност до края на 2025 г.: Путин отговори на Тръмп за мира в Украйна: Вземаме своето при всички случаи (ВИДЕО).
Тогава пред Путин руският военен министър Андрей Белоусов разтълкува плановете на европейците да се подготвят за руска провокация като план за война, която самите те щели да започнат. „НАТО започна подготовки за сблъсък с Русия в началото на десетилетието, започващо от 2030 г. Политиката на европейските страни и НАТО създава реални предпоставки за продължаване на военните действия в Украйна през 2026 г.“, бяха думите му.
Преди това Владимир Путин бе заявил, че Русия няма намерение да воюва с Европа, но ако европейците искат да се бият, Москва е готова "веднага".
Публикация във френския вестник "Le Canard enchaîné" предизвика на 2 септември безпокойство във Франция след като медията изнесе вътрешни документи от Министерството на здравеопазването, написани под ръководството на Генералния секретариат по отбрана и национална сигурност, с които се иска от регионалните здравни агенции да се подготвят за евентуален "голям ангажимент" до март 2026 г. В документа министерството предвижда сценарий, при който Франция може да се превърне в тилова база, за да приема масивен поток от ранени войници, както френски, така и чуждестранни: Подготвя ли френското здравно министерство болниците за война до 2026 г.?
Руското външно разузнаване (СВР) обяви през ноември, че Великобритания планирала провокация: руснаци, воюващи за Украйна, ще атакуват украински или чуждестранен кораб в пристанище в Европа, използвайки китайска екипировка и оръжия, и това ще бъде представено като руска операция. Твърдението на СВР е поредно такова в последно време. Изглежда, че Русия провежда съгласувана подготовка като част от фазата на създаване на физически и психологически условия за военни непредвидени ситуации. Този модел на организирана дейност предполага, че Русия е навлязла в първата фаза на подготовка - "Фаза 0" - за преминаване към по-високо ниво на война от това, което Русия поддържа срещу Запада в момента (хибридна война с информационни кампании и по-малки като мащаб саботажи), коментираха анализаторите от американския мозъчен тръст Институт за изучаване на войната (ISW): Фаза 0: Пореден сигнал, че Русия се готви за война с НАТО (ОБЗОР - ВИДЕО).
След това за първи път руският диктатор Владимир Путин изпрати т.нар. "малки зелени човечета" на границата между Русия и Естония, която е членка на НАТО. Това отново показа, че Москва е във Фаза 0 от бъдеща война срещу Алианса. Друг пример - руският външен министър Сергей Лавров заплаши Прибалтийските републики, обвинявайки ги в "русофобия" и "антируски" настроения, а това е претекст, под който Москва започна инвазията си в Украйна.
Русия вече показа, че не я вълнува само Украйна - тя може да представлява значителна заплаха за НАТО много по-рано от 2036 г. и без да е необходимо да възстановява танковия си парк. Това заключение направи през октомври американският мозъчен тръст Институт за изучаване на войната (ISW) на фона на публично достъпни данни, че режимът на диктатора Владимир Путин ускорява производството на танкове, за да възстанови състоянието на тези свои оръжия отпреди войната, както и да представлява дългосрочна заплаха за НАТО.
Путин не спря да плаши Алианса с ракети "Буревестник" и "Орешник". А на въпрос дали се страхува, че един ден стопанинът на Кремъл ще реши да изстреля неядрена ракета към Брюксел, министърът на отбраната на Белгия Тео Франкен отговори: "Не, защото тогава той ще удари сърцето на НАТО и ние ще изтрием Москва от лицето на Земята".
Също през октомври дойде пореден тревожен сигнал от Русия - Москва одобри законопроект, позволяващ граждани от мобилизационния резерв да бъдат призовавани и изпращани на бойни мисии извън руска територия, дори в мирно време. Така резервисти ще могат да бъдат включвани в т.нар. контратерористични операции на руската армия в чужбина - такава се води и "специалната военна операция", т.е. войната в Украйна: Сигнал за тревога: Путин разреши използването на резервисти в чужбина, дори в мирно време.
Русия продължава да предизвиква и проучва способностите на страните от НАТО. През есента началникът на Космическото командване на Обединеното кралство генерал-майор Пол Тедман заяви пред BBC, че Руската федерация се опитва да заглуши британските военни сателити с наземни системи всяка седмица: Москва се прицели и във военните сателити на НАТО, Китай помага. Руснаците са отрязани при Добропиля, но затягат обръча другаде (ОБЗОР - ВИДЕО).
Големи дискусии бяха разпалени във Франция и Великобритания по темата с руската заплаха и евентуално бъдещо участие на френските и британските младежи във военни действия. Началникът на Генералния щаб на френската армия ген. Фабиен Мандон отправи разпален призив за подготовка за възможна война с Русия, който бе посрещнат с бърза осъдителна реакция от страна на основните политически партии. В изказване на годишната среща на френските кметове в Париж на 18 ноември генералът призова местните власти да подготвят гражданите, че може да им се наложи да приемат "страдания", за да защитят "това, което сме". „Имаме всички знания, цялата икономическа и демографска сила, за да възпрем режима в Москва“, заяви Мандон. Но добави, че ако Франция „не е готова да приеме загубата на своите деца, да понесе икономически загуби - защото приоритет ще бъде даден на отбранителната промишленост - тогава сме в опасност“.
Има нарастващ риск Русия да атакува и Великобритания, затова "синовете и дъщерите" на нацията трябва да бъдат готови за битка, обяви месец по-късно ръководителят на британските въоръжени сили сър Ричард Найтън.
Германия пък е подготвила секретен план за осигуряване на военна логистика, който описва в 1200 страници бързия трансфер на 800 000 военнослужещи на НАТО през територията ѝ в случай на руско нападение срещу Алианса: Заради Русия: Германия със секретен военен план.
Адмиралът, който ръководи военния комитет на НАТО - Джузепе Драгоне, обяви, че Алиансът обмисля да действа "по-агресивно и превантивно", а не да чака и да реагира на атаки. "Трябва да анализираме задълбочено как действа политиката на сдържане – чрез ответни действия (т.е. отговор на нещо вече извършено) или чрез превантивен удар (за да не бъде нещо извършено)", заяви той в отговор на руската заплаха. А говорителката на руското външно министерство Мария Захарова веднага контрира с думите, че тази позиция е "безкрайно безотговорна" и че е опит "да се ескалира ситуацията": Русия изсипа куп заплахи, след като висшият командир на НАТО заговори за превантивен удар.
Според генералния секретар на НАТО Марк Рюте Алиансът е следващата цел на Москва, но твърде малко хора приемат насериозно тази заплаха. Путин му отговори задочно, като го прикани да прочете новата Стратегия за национална сигурност на САЩ. Така диктаторът използва истинския "подарък", който администрацията на Доналд Тръмп му поднесе, изключвайки Русия и Китай като най-големите заплахи за Америка. В новата национална стратегия на Щатите с най-остър тон се говори за европейските партньори, което е истинска изненада. Отделно, по време на т.нар. "Пряка линия" в средата на декември Владимир Путин каза, че повече "спецоперации" нямало да има, ако НАТО "уважава" интересите на Русия в сферата на сигурността.
Огромна тема е и руската дезинформация - част от хибридната война, която залива социалните мрежи. Длъжностни лица в Брюксел са категорични, че руската дезинформация трябва да се разглежда като заплаха за националната сигурност, а не просто като незначително дигитално неудобство. Голяма част от европейските граждани се информират за световните събития чрез социалните мрежи, където върлуват кампаниите, а европейските правителства често не са в състояние да спрат този поток от неистини, защото тези платформи са собственост на компании, базирани в САЩ или други страни, и са трудни за регулиране в Европа.
Директни провокации и ответни мерки
Руски саботьори са успели да нанесат щети на германски военни кораби - и то на няколко пъти, а освен това руски агенти са опитали да проникнат в германски военни бази, заяви през февруари германският вицеадмирал Ян Кристиан Каак. Той уточни, че щетите от руски саботажни дейности по германска военноморска техника са нанесени през януари 2025 година. Заплахата от Русия е по-голяма сега, отколкото допреди година-две по-рано, предупреди Каак, който е главен инспектор на германските ВМС (военноморски сили) в рамките на Бундесвера.
Снимка: Getty Images
Още: Руски саботаж на германски военни кораби, при това неведнъж: Германски вицеадмирал говори
"Противникът (т.е. Путинова Русия) е започнал подготовка за война. Той изгражда определена среда тук, която има за цел да създаде благоприятни условия за потенциална агресия на полска територия". Това заяви началникът на полския генщаб ген. Веслав Кукула, визирайки серия от кибератаки и актове на саботаж. Конкретно генералът посочи случилото се с по жп маршрута Варшава-Люблин като пример. През ноември там имаше експлозия, която разруши жп линия. Впоследствие бяха задържани няколко украински граждани, които според полския премиер Доналд Туск са свързани с руските служби: Полша заподозря още 4-ма украинци за жп саботажа, Киев и Варшава с общи мерки.
Руски агенти действат из Европа, руски дронове се разгръщат в страните от НАТО, а Старият континент прави това, което само преди няколко години би изглеждало немислимо - вече планира как да отвърне на удара. Заключението прави Politico в свой материал от края на ноември, като събира информация за идеите от висши правителствени служители и дипломати. Сценариите за ответен отговор варират от съвместни офанзивни кибероперации срещу Руската федерация и по-бързо обвиняване на Москва за хибридни атаки, до изненадващи военни учения, ръководени от НАТО.
През май два руски военни самолета бяха заподозрени в нарушаване на въздушното пространство на Финландия, съобщи Министерството на отбраната на скандинавската страна, която се присъедини към НАТО заради руската война в Украйна - през 2023 г. Русия редовно организира провокации на източния фланг на НАТО - конкретно срещу Полша, Финландия и балтийските страни. На 22 май полски изтребители прехванаха руски бомбардировач Су-24 в международното въздушно пространство над Балтийско море. Руски самолети често летят от ексклава Калининград. Самолетите изключват транспондерите си, не подават полетни планове и не установяват контакт с регионалния контрол на въздушното движение - модел, който служителите на НАТО определят като високорисково поведение.
Въпреки че Кремъл се опитва да убеди Европа, че няма планове за нова агресия, на практика Русия тества поведението на Запада в критични ситуации, като пробва различни форми на намеса. Тя започна да тества поведението на Европа по следните начини: руските самолети нарушават въздушното пространство на страните членки на НАТО, както и умишлено се приближават до техните самолети; Русия блокира сателитната навигация; задържа петролен танкер от Естония; подтиква нелегални мигранти от руска или беларуска територия масово да щурмуват контролно-пропускателни пунктове на границата със страните от НАТО.
На фона на всички тези заплахи годишната среща на върха на НАТО възпроизведе голямо решение, което се хареса много на американския президент Доналд Тръмп. Той дълго време настояваше, че Европа сама трябва да поеме тежестта на защитата и сигурността си, което доведе до това съюзниците от Алианса да обещаят официално, че повишават разходите си за отбрана. Те ще скочат до 5% от БВП на всяка страна членка до 2035 г.: НАТО угоди на Тръмп: 5% от БВП отиват за отбрана.
По-късно през годината руският бюджет за 2026 г. предвиждаше огромни разходи за война в Украйна. Според документа властите ще похарчат 12,93 трилиона рубли за раздел „Национална отбрана”, от които 84% ще бъдат изразходвани за неизвестни цели – данните са секретни. През 2027 г. за отбрана ще бъдат похарчени над 13,5 трилиона рубли, а през 2028 г. – над 13 трилиона рубли. 13 трилиона рубли са около 138 милиарда евро. През ноември Путин одобри окончателно вдигането на данъци, за да има пари за още война.
Най-голямата провокация
Моментът на най-повишената ескалация между Русия и НАТО по време на войната в Украйна дойде след нахлуването на руски дронове в полското въздушно пространство в нощта на 9 срещу 10 септември. Според Алианса и европейски официални лица това е било умишлено нападение. Полският министър-председател Доналд Туск заяви, че най-малко 19 дрона са нарушили полското въздушно пространство и че значителна част от тях са влезли в страната от Беларус. Полша свали някои от безпилотните апарати, което отбеляза първи случай, в който страна членка на НАТО действа по подобен начин срещу руски дронове.
Въздушното нахлуване е продължило около седем часа. Вдигнати бяха изтребители F-16, F-35 и самолети за ранно предупреждение и контрол (AWACS). Туск се позова на член 4 от Договора за НАТО - той гласи, че държава членка на отбранителния съюз може да свика среща за консултации по всеки въпрос, при който „териториалната цялост, политическата независимост или сигурността на някоя от страните е застрашена“, и че другите държави членки се насърчават да реагират на ситуацията. Държавите от НАТО за последен път преди това се бяха позовавали на член 4 с началото на пълномащабната инвазия на Русия в Украйна през февруари 2022 г. Москва отрече участие в умишлено нападение, като говори само как имало атака срещу Украйна, но примерите за целенасочени действия бяха прекалено очебийни: Война Русия-НАТО е на хоризонта: Данни, че Москва е действала умишлено срещу Полша. Каква е целта ѝ? (ОБЗОР - ВИДЕО).
Веднага след това започна съвместното военно учение на Руската федерация и Беларус "Запад-2025" - стартът му бе даден на 12 септември в областите Витебск, Минск и Гродно в Беларус, както и в Балтийско и Баренцово море. Военните игри траеха до 16 септември. Те се състояха от два етапа: първият етап включваше операции по въздушна и наземна отбрана, а вторият - прочистване на територията от вражески сили и провеждане на контраофанзивни операции. Твърди се, че са участвали общо 30 000 руски и беларуски войници, но само 8000 от тях в Беларус. От тях пък 2000 са били руски военни: Русия тренира как да воюва с НАТО, Тръмп притиска ЕС да воюва с Китай (ОБЗОР - ВИДЕО).
Тези събития отключиха серия от открити руски провокации и мистериозни инциденти в Европа. Най-важните: три руски изтребителя МиГ-31 нахлуха във въздушното пространство на Естония на 19 септември и прекараха в небето 12 минути без разрешение; изтребители засякоха дрон над Румъния на 13 септември; руски военен кораб бе забелязан във водите край Дания в период, в който страната затвори 4 свои летища заради засечени дронове в края на септември; на 17 декември руски граничари са пресекли естонската граница, твърди Талин; редица държави бяха принудени да затварят летища и други критични обекти заради дронове над тях - Германия, Швеция, Белгия, Нидерландия, Ирландия и др.: Хибридната война на Русия поставя на изпитание Европа: Пълен списък на нарушенията по държави.
ЕС започна да разработва проект за стена срещу руски дронове, докато председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен уверяваше, че вероятността за Трета световна война е "нулева". Проектът обаче затъна в различни политически "блата": Борба за власт поставя под въпрос европейската "стена от дронове" и други знакови проекти на ЕС.
През ноември започнаха мащабни артилерийски учения "Northern Strike 225" в един от най-големите тренировъчни полигони в Европа – "Роваярви", разположен в Източна Лапландия. Финландия разположи мощни артилерийски и ракетни системи в близост до руската граница, за да тества тяхната готовност и ефективност в суровите зимни условия. Общо около 2200 военнослужещи и 500 единици техника, включително артилерия с голям калибър, участваха в "Northern Strike 225".
Междувременно тежки натовски бомбардировачи - американските B-52 - летяха в продължение на дни над най-северните германски провинции Шлезвиг-Холщайн и Мекленбург-Предна Померания. Тези стратегически самолети обикновено патрулират в Тихия океан или над пустинята Невада, но бяха пратени по цялото балтийско крайбрежие. Мисията започна от военновъздушната база "Морон" в Испания с официалната цел да се проведат тренировки със съюзниците и да се засили координацията в региона. Един от маршрутите стигна почти до финландско-руската граница с дозареждане по време на полет. Москва отговори, като изпрати свои военни кораби до германския остров Фемарн. Става въпрос за фрегатата „Неустрашими” и десантния кораб „Александър Шабалин”.
В края на ноември Финландия започна съвместно военно учение с Великобритания - "Северна брадва 25". Учението се проведе в непосредствена близост до границата на скандинавската страна с Русия. Общо 3000 финландски войници, включително 600 резервисти, както и около 600 единици военна техника, включително танкове и хеликоптери, участваха в подготовката.
През ноември Министерството на отбраната на Великобритания обяви, че сериозно обмисля "военни варианти" като отговор, след като екипажът на руския разузнавателен кораб "Янтар" насочи лазери към пилоти на Кралските военновъздушни сили. Британският министър на отбраната Джон Хийли нарече инцидента "изключително опасен" и не изключи силен военен отговор, ако корабът продължи провокациите си: Руски шпионски кораб рискува Великобритания да го обстреля: Предупреждение от Лондон (ВИДЕО).
Голяма ескалация последва още веднъж през есента. На заседание на Руския съвет за сигурност на 5 ноември диктаторът Владимир Путин призова да се вземе под внимание изявлението на американския президент Доналд Тръмп относно плановете за провеждане на ядрени тестове. С това стопанинът на Кремъл даде и указания на министерства и служби за "евентуално започване на работа по подготовката за ядрени опити". Изявлението дойде в деня, в който САЩ извършиха тестово изстрелване на междуконтинентална балистична ракета Minuteman III, която е способна да носи ядрена бойна глава, но при опита нямаше поставена бойна глава. Този тест в Калифорния, от своя страна, дойде в отговор на руското изпитание на ракетата с ядрено задвижване "Буревестник" и на торпедото с ядрен двигател "Посейдон", които Путин не спря да хвали въпреки някои пропуски в тях, подчертани от западни експерти. След тези тестове Тръмп нареди, че щом други ядрени сили го правят, трябва и САЩ да го сторят - и нареди на Пентагона да възобнови ядрените изпитания, каквито в Щатите не е имало от 1992 г. насам. От Кремъл обаче отвърнаха, че техните тестове не са били ядрени. Така Путин помоли военния министър Андрей Белоусов да помисли за "следващите стъпки на Русия". Белоусов отговори, че счита за уместно да се започнат незабавни подготовки за "пълномащабни ядрени опити".
Още: Вървим към ескалация: Путин с голяма стъпка към "пълномащабни ядрени тестове" (ВИДЕО)
Снимка: Getty Images
Друг много важен детайл за бъдещата сигурност на Стария континент - САЩ потвърдиха намаляване на броя на американските войски в Европа. Според върховния командващ на НАТО в Европа генерал Алексъс Гринкевич обаче това няма да създаде допълнителна тежест за отбраната. По-рано в медиите се появи информация, че САЩ планират да намалят военните си контингенти в няколко източноевропейски страни, включително България, Румъния, Унгария и Словакия. Стана ясно, че от Източния фланг на НАТО ще се изтеглят около 10 000 американски войници. Румънският министър на отбраната Йонуц Мощяну все пак уточни, че това "не е изтегляне на американски сили, а по-скоро отмяна на ротацията на една бригада, която има елементи в няколко страни от НАТО, включително България, Румъния, Словакия и Унгария". На 27 октомври НАТО е обявила по официални канали решението си да изтегли около 800 войници от Румъния. Това решение е взето от Белия дом и вече е влязло в сила. Очаква се така нареченият преглед на военната позиция на САЩ да включва преразпределение на американските войски от Европа към Индо-Тихоокеанския регион.
Още: "Европа ще се справи чудесно": НАТО потвърди оттеглянето на американски войски
В Конгреса на САЩ все пак бе внесено и прието законодателство, което забранява на Пентагона да намалява броя на войските, постоянно базирани или разгърнати в Европа, под 76 000 за период, по-дълъг от 45 дни, докато министърът на отбраната и началникът на Европейското командване на САЩ не удостоверят пред Конгреса, че това е в интерес на националната сигурност на Щатите и че са проведени консултации с НАТО. Те също така трябва да предоставят оценки за въздействието на такова решение, ако бъде взето. Законодателството мина и в Камарата на представителите - долната камара, и в Сената - горната камара.
България, която е разделяна от Русия само благодарение на Черно море, е сред най-засегнатите държави от потенциална провокация на Москва - именно заради позицията си на Източния фланг на ЕС и НАТО. Страната ни беше поканена през декември на среща на върха на Източния фланг във Финландия заедно с Швеция, Естония, Латвия, Литва, Полша и Румъния. Там премиерът в оставка Росен Желязков дискутира с колегите си опасността и нуждата от "координирани действия за укрепването на неговата отбранителна готовност и дългосрочна устойчивост". Според Politico страните ще настояват за специално финансиране за отбрана в следващия дългосрочен бюджет на ЕС.
Още: България и още 7 държави повишават готовността за отбрана на Източния фланг
България иска и по-солидно ниво на сигурност в Черно море. В началото на декември външният ни министър Георг Георгиев подчерта необходимостта от по-сериозно присъствие на НАТО в региона с цел възпиране, ситуационна осведоменост и противодействие на хибридните заплахи, идващи от Русия. Първият ни дипломат акцентира върху необходимостта от по-адаптирано прилагане на съществуващите международни правни норми и осигуряване на придвижването на съюзнически военноморски сили, когато условията за това позволяват. Той говори на среща с колегите си от Румъния и Турция - държави, с които си сътрудничим в сферата на противоминните дейности в Черно море.
